Преди 50 години На 23 април 1960 г. в. „Труд” отразява на първата си страница като многозначително събитие гастрола на цирк „Буш” в София:
„Снощи гостуващият у нас държавен източногермански цирк „Буш” изнесе първо представление в столицата. Той е един от най-старите европейски циркове и световно известен с дресурата на животни – слонове, лъвове. В състава му участват 120 артисти и 200 животни. Цирк „Буш” пристигна в нашата страна на 25 март т. г. и досега показа своето изкуство в Пловдив”.
Висш пилотаж в циркаджилъците по това време е демонстрирал и магазинерът в РКС- Елин Пелин Цветан Велинов Георгиев, който успял с ловкостта на фокусник да присвои 17 470,62 лв. Вместо аплодисменти за финансовото си салто мортале обаче, нашият „акробат” бива осъден от Софийския окръжен съд на 5 години лишаване от свобода. По този повод ежедневникът коментира:
„Нарушителите на социалистическата ни законност, след като извършат престъплението, правят опит да укрият или забавят разкриването му и след това трябва да отговарят пред съда на народа”.
Подобно на циркова магия, кафявите каменни въглища, пристигнали в складовете на „Топливо”, се оказват примесени с въглищен прах, плака, глина и камъни:
„Страшно е да погледнеш 100-килограмови буци, пропътували стотици километра – къс от неразбиваем камък или бяла изсъхнала глина. В какво неловко положение изпада човек, когато посети дома на рекламирал въглищата гражданин и види, че 70-80 % от тях са пръст! Твърде често след пресяването на 1 тон въглища се получават само 200-300 кг. годни за горене, а останалите се вдигат от колите за смет и се откарват за попълване на ями и др.”
Очевидно преди половин век цирковите номера са намирали широко поле за изява не само под шапито, но и в много други сфери от социалистическата ни действителност.
Преди 70 години
И в по-стари времена сънародниците ни също се натъквали на мистериозни явления, характерни иначе за цирковото изкуство. Така например в. „Вечерна бургаска поща” в броя си от 23 април 1940 г. описва следната сензационна случка в Бургас:
„Вчера към 12 ч. по обяд граждани, минавайки по главната алея на морския град, чули викове за помощ, излизащи от автомата-теглилка до Казиното. Голяма била изненадата, когато се установило, че в автомата била затворена една ученичка от гимназията”.
Без обаче никаква връзка с илюзиите, на другия ден ежедневникът съобщава делово, че:
„Бургаската община е издала заповед, с която се забранява клането на агнетата по домовете. По тоя повод в съвета и пред кмета е повдигнат въпроса за хубавата българска традиция за клане на агнета за Великден и Гергьовден”.
Сега, след 70 годишни, Евросъюзът също се кани да наложи ограничения за коленето на жертвени животни в задните ни дворове, но едва ли и той ще успее да изкорени този ритуал. Покрай касапския мораториум обаче, държавата през 1940 г. е полагала грижи и „За подобрение на нашата вълна”:
„Закупените в Германия 755 кочове от расата „меринофлай” са пристигнали. Пристигнали са също и 480 овце майки, заедно с 20 кочове от същата раса за образцовото стадо, които... ще бъдат разпратени в избраните села за кръстосване с местните овце, за подобрение вълнопроизводителността в страната”.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
