Иван Петков с "Школа по родолюбие" - есторията на хор "Един завет"
13 Май 2010, Четвъртък
Офицер-ветеран събра своите хористи за патриотичен спомен Как е възможно през една от най-мрачните години на прехода, 1997- ма, пенсиониран офицер-герой от Втората световна война да събере около себе си съмишленици и да направи...певчески хор.
Представяте ли си възрастни жени и мъже, водени само и единствено от любов към патриотичната песен, да се съгласят с него и да репетират две години, само за да покажат на Бургас, че още ги бива, че са живи, както никога досега и искат да им припомнят, че всичко, за което са живяли, не е напусто и не е безмислено?
Автор: Веселин Максимов
Иван Петков, създал бургаския хор „Един завет”, представи пред съмишленици своята книга „Школа по родолюбие”, описваща цялата история на легендарната негова формация. Започнала през април 1997- ма, на доброволни начала, без нито стотинка отникъде. Всъщност, само от неговата съпруга.
Започнали трима ентусиасти, на първия концерт излезли единадесет. И започнали да обикалят цялата страна. В Пловдив, Военното училище в Шумен, Военноморското във Варна, Военния клуб и Военната академия в София са най-силните им изпълнения.
Маестро Петков, обаче, още потръпва от спомена за концерта в Трявна. Там възрастна жена излязла раззплакана на сцената, разцелувала диригента и се поклонила на хора с думите „Изгубих сина си във войната. Днес, с вашите песни вие ми го върнахте!”
Хор „Един завет” не е имал само хубави моменти. Две зими певците репетирали с балтони, в ледена зала. Без да се оплакват, без да гримасничат, без някойъ от тях да си помисли, че е примадона. Кураж им давал техният водач – запасният от българската артилерия Иван Петков. Негов приятел разказва интересна случка от войната. Батареята на младия офицер пресичала рано сутрин река Пчиня в Македония. Запотените коне се пресекли от ледената вода и отказали да изтеглят едното оръдие. То останало в талвега на реката и спирало марша. Командирът хвърлил шинела и куртката и гол до кръста се впрегнал в хамутите. Останалите бойци скочили на помощ и оръдието било извлечено на брега. А наблизо трещяли германските минохвъргачки.
Иван Петков започнал своята диригентска практика през 1951 година, начело на туристически хор „Странджанска зеленика”. След 17 години с него, 12 отдал на градския хор на Карнобат. Докато през 97- ма събрал „Един завет”. Формацията, която приключила дейност през 2007- ма година с прощален концерт за изгубилия своето зрение маестро.
Днес той споделя, че се чувства осиротял без своя хор. А и доста от приятелите и съмишлениците са напуснали този свят.
Но с „Школа по родолюбие”, той връща техните образи и тяхното дело. Без да спомене за трудностите през които е преминал, за да изгради състава, нито дума за това, че не е взел и стотинка хонорар, а всички пари внасял в касата на хора, за всичките години на ползу роду.
Неговите певци, които уважиха промоцията на книгата изправиха на крака публиката, изпълнила зала 3 на Военния клуб в Бургас.
Така, прави хората дочакаха края на концерта. От уважение към школата по родолюбие на маестро Иван Петков. И неговия един завет.
