Социалистическа мечта – „Волга“ от Дължавната лотария
19 Май 2010, Сряда
Преди 50 години Още през май 1939 г. в. „Труд“ отпечатва кореспонденция за това, че в русенския завод „Георги Димитров“ системно се работи извънредно. Година след това екип на вестника установява в нова публикация, че положението не се е променило:
„Ние – казва началникът на чистачното отделение Любен Николов, на когото вече са съставили няколко акта, – не задължаваме хората да идват в неделя, казваме им – който желае, той да дойде.
- Е, да, така е – оплакват се работниците. - Тъй ти го казва, че не можеш да не дойдеш. Щом началникът те вика, къде ще мърдаш!
Поприказвахме повечко с Любен Николов, предадохме му тези думи на работниците и на края той „изплю“ камъчето: „Мислите ли, че на своя глава ги викам? Така нареждат на мен, така нареждам и аз“.
А какво прави заводският комитет?
- В нашия завод няма извънреден труд – твърди Петко Василев, председател на заводския профкомитет. А когато му посочваме фактите, той се направи на учуден: - Ние не знаехме. От вас научаваме. При нас не са дошли никакви сигнали... Но вижте, другари, началникът на чистачното отделение е нов, неопитен е, може да сбърка...“
Номерът отговорните фактори да се правят на ударени, както виждаме, не е само днешен патент. Не е от днес и практиката да се използва служебното положение за лично облагодетелстване, какъвто е случаят с Георги Точков, описан в броя на ежедневника от 16 май 1940 г. под заглавието „Престъпни услуги“:
„Доскоро като архивар в Столичния народен съвет е работил Георги Точков, който изготвял удостоверения за трудов стаж. Георги имал една страст – да спохожда пивниците. Обичал пиенето, а за това му били нужни повече пари. И той скоро намерил начин да ги печели. На маса при чашка вино, често той слушал свои приятели да му се оплакват, че трудовият им стаж не достига за пенсия. Решил да им „помогне“. И така срещу около 300 лв. той снабдил дълъг списък от хора с удостоверения с невярно съдържание. Затова съставът на Софийски градски съд му наложил 3 години лишаване от свобода“.
Точков не е извадил късмет да си върти далаверките с фалшифицираните удостоверения, но със сигурност е имало късметлии, които печелили изкушаващи награди от Държавната лотария. За поредния й тираж, който преди 50 години се е теглил на 13 май в Благоевград, те са били: „двустаен апартамент в София за 68 940 лв.; едностаен апартамент в София за 60 210 лв.; вилно място в Панчарево за около 11 000 лв.; „Волга“ за 35 000 лв. и „Москвич“ за 23 000 лв. И много парични и предметни награди на обща сума 2 500 000 лв.“
Преди 70 години
За престъпната дейност, ширила се преди 70 лета, научаваме от кратка сводка, публикувана на 14 май 1940 г. във в. „Вечерна бургаска поща“:
„Ораганите на бургаската полиция са заловили вчера младежа Бойчо Ив. Денев, 16 г. от с. Шейново, казанлъшко, ученик от V клас на старозагорската гимназия, който преди няколко дни откраднал от баща си 10 000 лв. и решил да дойде в Бургас да си поживее. Вчера ученикът бе върнат на родителите му“.
Дали случайно, или не, но на другия ден вестникът обнародва отчета на Дружеството за борба с детската престъпност за 1939 г. относно грижата за децата, които са морално застрашени:
„Образът на безнадзорните деца – децата в морална опасност, е всекиму добре познат. Това са босоноги, дрипави и рошави хлапаци, предлагащи цветя, шоколади, карфици, вестници и пр. Срещат се по многолюдните улици, пред кината, из кафенетата, край спортните игрища и т.н. При своите постъпки те се ръководят от особени правила за поведение, различни, а понякога съвсем противни на разбиранията на възрастните за морал и правов ред. Заради тяхното своеобразно поведение те биват окачествявани като пакостници, крадци, побойници, гамени, развалени деца и др... Едва, когато тяхната морална застрашеност се отекчи до състояние на престъпност, едва тогава те стават обект на известни мерки, и то за съжаление само репресивни“.
Тъжно наистина! Но още по-тъжно е, че цели 70 години след този доклад нищо не се е променило и днес продължава традицията по отношение на детската престъпност да се взимат мерки в стил „след дъжд качулка“.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
Текст към снимка 1: 16 май 1960 г. Работник от шлосерската бригада при ж. п. завод „Георги Димитров“ в София пробива дупки на накладки
Стегнете си редиците, другари от "Десант"! Още в заглавието - груба правописна грешка. По-надолу ни цитирате брой на "Труд" от 1939 г., когато явно става дума за 1959 година. И така нататък. Пълен буламач.
