Магическият амулет от Русокастро

Автор: Милен Николов - археолог в РИМ - Бургас

 Той е изработен от стена на керамичен съд. Формата му е трапецовидна, като на горната къса страна е пробит отвор за връв, чрез която се е окачвал на шията. Изработката е изящна, като с много остър нож чрез изрязване и полиране е постигната желаната форма. На лицето и обратната страна са врязани знаци-символи, които осигуряват божествената или магическа защита на носителя. Изображението на задната страна представлява обърната на 45 градуса буква N. Подобен знак е открит върху рамо от глинен кръст от ранносредновековните културни пластове на Абритус, дн. Разград. Освен него, там е врязан и надпис на гръцки, който в превод гласи: „Господи, помагай на своя син”. Интересното в този надпис е, че една от буквите в думата „своя” – ί, е заменена с легендарният български символ ІYI – ипсилон с две вертикални хасти.
На лицевата страна на амулета от Русокастро има изображение, което може да се тълкува и като единно, и като съставено от три знака. Първият вариант е малко вероятен, понеже липсва известен досега аналог на подобно изображение от ранното българско средновековие. По-скоро са врязани три образа: две странични хасти, а в средата – „рунен” знак. Това е представително  изображение, често срещано върху паметници от ІХ – Х в.; такива са открити по каменните блокове от крепостните стени на Плиска, на Малкият дворец, в мазилката на Кръглата (Златната) църква в Преслав, върху база за колона отново от Преслав. Такъв знак е врязан и в скалната църква при с. Цар Асен, Силистренско. Там той е изобразен заедно с кръстове. Но до този момент нямаше известно изображение на „руната” в съчетание с вертикални хасти. При амулета от Русокастро този знак се появява за пръв път в този си вид. Много е възможно хастите да подчертават, да подсилват значението на „руната”, която всъщност е основният символ-апотропей за носителя на амулета. Именно затова тя е изобразена на централна позиция и то на лицевата страна на находката.
При това положение възниква резонният въпрос – ако средният знак е най-силен, за което имаме убедителни аргументи, какво символизира той? Дали това е магически знак, или знака на Бога, прострял закрилата си над носителя на амулета? Преди да отговорим на този въпрос, е редно да разгледаме други находки от ранното средновековие, които се тълкуват като изпълняващи апотропейна функция или с други думи - амулети.
Към днешна дата от територията на днешните български земи са публикувани доста голям брой амулети от ранното средновековие – повече от десет. Всички те обаче са от бронз или мед, рядко от олово, а формата им е кръгла. Обикновено на едната им страна е изобразен знакът ІYI, а на обратната – патриаршески двоен кръст. Присъствието на т. нар. „знак на Тангра” заедно с най-силния християнски символ е твърде важно и е силен аргумент, че ипсилона с вертикални хасти е знак, широко разпространен най-вече в християнска среда. Този факт е сигурен, още повече че той се среща и върху други предмети от периода след християнизацията на българите, която е извършена през 864-865 г. Напоследък голяма част от учените, изучаващи проблемите на средновековието, са на мнение, че знакът ІYI е символ, представящ християнският Бог или Божия син Иисус Христос. Редно е да посочим, че покойният проф. Рашо Рашев, чиито проучвания на прабългарите и тяхната култура са основополагащи за всеки съвременен изследовател на Първата българска държава, е на мнение, че с ІYI се представя по неканоничен начин християнският Бог. Тук може да допълним, че е възможно по този начин след покръстването да е представен Върховният Бог – вече това е Бог-Отец, който може би е осъзнат и приет чрез символа на върховното божество от езическо време.
И така, след като амулетите със знак ІYI са християнски, какво можем да кажем за амулета от Русокастро? Фактът, че средният знак е изобразен в скална църква с кръстове, както и присъствието му върху паметници от след покръстването на българите показва, че това е също неканонично представяне на силен християнски образ, достатъчно могъщ, за да осигури божествената закрила на носителя на амулета. Толкова могъщ образ са или Бог - Отец, или неговият син Иисус Христос.
Твърде е интересна формата на амулета от Русокастро. По принцип амулетите от ІХ – Х в. са кръгли или елипсовидни и са направени от метал. Находката от Русокастро е трапецовидна и се доближава най-много до амулета от с. Красен, Русенско, който е правоъгълен и от едната му страна е изобразен ІYI, а от другата страна – кораб, което е също много силен християнски символ. Сред византийските амулети от това време трапецовидната форма също е рядкост. Все пак при търсенето на аналогичен паметник попаднах на една находка, която освен по форма, но и по размери е аналогична с находката от Русокастро. Това е амулет от Йерусалимския музей, датиран в VІ в. Изработен е от вулканична пемза, на късата си горна страна е с отвор за връв за провесване на шията. От едната страна е изобразена евангелската сцена на съживяването на Лазар от Иисус Христос. От другата страна има магически текст, осигуряващ закрила на носителя на амулета. Пълното съвпадение на формите на амулетите, както и близките им размери подсказват, че е напълно възможно находката от Русокастро да е копирала паметник, подобен на амулета от Йерусалим. В тази връзка са твърде интересни наблюденията на големия български учен ст. н. с. д-р Павел Георгиев, според който голяма част от т. нар. „рунни надписи”, открити на територията на Северна Добруджа и най-вече в скалните църкви край Мурфатлар, са дело на монаси, които са изповядвали гностически учения в периода на ранното християнство в България. В такъв случай стои въпросът – по какъв начин амулетът или по-скоро човекът, който го е изработил, е запознат с други такива амулети, копирал е формата и изобразил знаци, които в християнската по онова време среда приемаме за християнски символи? Отново е редно да припомня, че открихме амулета в жилище – тоест, много е малка възможността да е попаднал там по случайност от външен човек. Възможните отговори са много, но обръщам внимание на едно интересно обстоятелство.
При проучването на скалните манастири от ІХ – Х в. при с. Равна, Шуменско, и в Мурфатлар, дн. Румъния, колегите археолози откриха голям брой изображения на ботуши. Този доста странен на пръв поглед факт беше анализиран отново от доц. Росина Костова, според която тези образи са символи на византийски пилигрими.След големите сътресения в началото на Х в. те възобновяват своите поклонения в светите места. Център на такова поклонение на север е бил древният Херсонес, където е силен култа към Св. Фока – закрилника на мореплавателите. Според изследователката пилигримите, тръгнали от всички части на Византийската империя, вкл. и източните й провинции, са преминавали по суша край манастирите при с. Равна и с. Мурфатлар по своя път към Херсонес, като по пътя са оставяли символите на своето поклонничеството – рисунките на ботуши. Ако това предположение е вярно, то тогава следва, че за да преминат на север през Равна, поклонниците са преминали по някой от пътищата от Византия към България. В края на ІХ – Х в. един от главните пътища между двете държави преминава в подножието на Русокастренската крепост, откъдето на север продължава през Айтоският проход и излиза точно в района на с. Равна. Така можем спокойно да предположим, че някой от пилигримите, преминали край Русокастренската крепост, е притежавал амулет, подобен на този от Йерусалимския музей. По такъв начин е напълно възможно „модела” да е взет и пресъздаден от жител на крепостта, който е изобразил свещените за българите апотропейни знаци.
Подобно предположение има нужда от още доказателства, но посочените вече факти позволяват формулирането на тази хипотеза. Засега обаче ранносредновековният амулет от Русокастро е единствената открита подобна находка по българските земи. Тя се съхранява в средновековната колекция на Бургаският музей. 

Текстове към снимките:
Снимка 1: Лицева страна на амулета, намерен в Русокастро
Снимка 2: Средният „рунен“ знак върху русокастренския амулет
Снимка 3: и неговата обратната страна



В категории: История