Баба Кали Николова разказва - Снимки: авторът и архив
11 Юни 2010, Петък
Християнски и езически елементи се преплитат в магическия танц върху жаравата, запазен в автентичния си вид единствено в странджанското село Българи Село Българи! Освен че носи най-българското име, то е известно и с нестинарството – местен обичай, вплел се неизкоренимо в християнската обредна традиция на селото, останал в битието му най-вероятно от траките и древните източни народи, населявали Мала Азия, Месопотамия и Персия, като далечен отглас на култа към огъня. Няма съмнение, че този култ е рожба на доисторическата епоха, когато древният човек е обожествявал природните явления, превъплъщавайки ги в богове.
Автор: Иван Бубалов
Самото старогръцко/тракийско наименование на нестинарите, дошло от „хестия” – огнище, и преминало в българския език като „несия” – нестинар, носи ярък суеверен оттенък. Този елемент в съзнанието на обикновените хора е спомогнал християнските игри да се приобщят към обредния календар на християнската религия в миналото на странджанските села Кости, Бродилово и Българи (Царевско) и в някои селища на Малкотърновско, Лозенградско, Манджура, Пиргопло, Дерекьово и др. Но днес неговото традиционно съществуване се е наложило само в Българи. Защото тук местният празник – денят на св. Константин, неизменно се съчетава с игрите на нестинарите в огъня. Затова и неслучайно в утрото на 3 юни започват молитвите в черквата „Св. Константин”, след което иконите на светиите се пренасят в Конака на нестинарите или така наречената „Столнина”. Фактически това е „домът-параклис” на танцуващите върху жаравата, техният „свет олтар – свято място”. Оттук в началото на празничния ритуал християнският и езическият елемент тръгват в процесиите слети заедно.
В Конака иконите се обличат в червени калъфи, откъдето присъстващите, предвождани от свещеника на Царево и епитропа на Българи Киро Димитров, под звуците на нестинарската мелодия от гайда и два тъпана, обредното шествие се отправя към параклиса на св. Константин. Скромната му сграда се намира ниско, в самата дълбочина на стръмното и полегато дере, извиващо се западно от селото. Тя е с тристенни зидове, в чийто център се намира изворът (аязмото). Епитропът с калайдисано менче загребва от аязмото светена вода и я плисва в предверието. А свещеникът с китка в ръка ръси приближените до него с благослов за здраве и дълголетие.
Докато трае церемонията, кънти музика, хоро се вие. Но веселието свършва и процесията е отправя за селото, където иконите отново се оставят в Конака. Те престояват там, докато падне мрак и нестинарският огън на мегдана е готов. Насред село през целия ден се разнасят песни и веселия. В това време баво догарят дърветата, струпани в очертаното огнище за нестинарската жарава.
Всичко това, което ни заобикаля като празнична атмосфера, неволно ни връща години назад в годината, затова и търсим миналото в спомените на 85-годишната старица баба Кали Николова Тодорова. Откриваме я седнала до прозорчето на къщата си, скръстила ръце със смирен и тъжен поглед. „Какво да ви кажа за празника, сине. Беше много голям и хубав, да ти е драго на сърцето. Да гледаш, да се ненагледаш. Някогашните нестинари бяха истински, а сегашните са лъжовни – унася се в спомените си тя, редейки напевно думите в уникалния странджански диалект. – Помня баба Нуна. Тя беше много възрастна. Помня и двете Злати. Златка Стамова и баба Златка Георгиева Даскалова. Тя беше огън. Като щеше да наближи св. Константин, „префаташе е болест” – силата на светеца. Лицето хи ставаше жълто като восък и влизаше в огънет като фурия. Току щеше да се завърти с кунизмата и завика: въх, въх, въх! Тя си беше най-личната. На св. Константина идваха нестинарите от Кости. Ония от Кости и наште тука. Срещаха се накрай селото в поляната с гайди и тъпане. Там почваха да играят, като си разменяха иконите, защото наште и техните били братя, от едно дърво правени – орехово. Сега тия икони ги откраднаха разбойници, а те бяха големи и хубави... Сега вече в селото нестинаре нема. Последната бе баба Злата Даскалова. Тя бе вдовица д пет дяца, но не я помясаха, не станаха нестинари”.
Настъпва вечерта. Тълпата се струпва около огъня. От Конака се задават нестинарите. Гръмва нестинарска мелодия и в ситни стъпки нестинарите започват своя танц. Те ту обикалят, те нагазват боси в разстланата жарава. Танцува семейната двойка Иванка и Жеко Жекови от Бургас и с тях още двама непознати – мъж и млада жена в бяла рокля. Неочаквано се появява и познатата на всички Веселина Илиева от близкото село Бродилово. С динамичните си движения тя възбужда зрителите, които й ръкопляскат и викат: „Браво! Браво!”
Танцът не продължава дълго. Музиката секва. Играта спира. Търпата се юра около нестинарите и ги отрупва с въпроси. Всеки иска да чуе от тяхната уста отговора на най-вълнуващия го въпрос: Кой ги закриля в огъня? Някои вярват в намесата на някаква „божествена” сила. Други се колебаят да повярват в обожествяването на нестинарския танц. А за нас той си остава една ритуална проява на местен обичай, свързан с обредното свещенодействие към св. св. Константин и Елена в село Българи.
По-скоро възприемаме танцът върху живата жарава като психологическа нагласа на нестинарите. Те отдавна са преодолели страховата бариера на огъня и сега, под влиянието на нестинарската мелодия, обладани от кратката омая на атракционния апломб, нагазват без задръжки в жарта. При днешните нестинари липсва „измислената екстаза”, с която често се спекулира. Защото какво всъщност е нестинарската игра, ако бъде извадена от нейната „привидно обожествена магическа нагласа”? Няма съмнение, че огънят като атрибут пробужда „чудодейното” и „невероятното” в съзнанието на зрителя и го кара да се замисля върху божественото начало в нестинарската игра като нещо възможно и допустимо. Но то не съществува...
Текстове към снимките: Снимка 1: Обредът в параклиса „Св. Константин”
Снимка 2: Конакът на нестинарите - „Столнината“
Снимка 3: Баба Нуна пред своята малка къщичка през 1933 г.
Снимка 4: Последната истинска нестинарка – Златка Даскалова през 1968 г.
Как точно решихте, че нестинарството е гръцки обичай и то сатанински, за мен този ритуал е ценен, а истинското му предназначение, все още не е известно. Ценен е, защото го няма на друго място в света,и дано да продължи да се изпълнява
Ако все още е останал някой който се съмнява, че
нестинарството е сатанински ритуал, ето ясно се казва
кой се е вселил в момчето " Всички, които знаят за
състоянието на младия нестинар, се кръстят в ужас.
„Хванали са го”, най-често мълвят стоящите пред
„конака”. Бесовете са обладали Костадин, "
ето какво казва Божието Слово по въпроса:
Втората книга на ЛЕТОПИСИТЕ
Глава 33
И преведе синовете си през огъня в долината на
Еномовия син и се занимаваше с окултизъм и гадания, и
магии и се допитваше до запитвачи на духове и врачове.
Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.
Първото послание на св. ап. Павла до Тимотея
Глава 4
А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще
отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове
и бесовски учения
Посланието на свети апостол Павел до ЕФЕСЯНИТЕ
Глава 6
Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете
да устоите срещу хитростите на дявола.
12. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу
началствата, срещу властите, срещу световните
владетели на мрака на този свят, срещу духовете на
злото в небесните места.
Да пазим корена си Българи! Нестинарството идва у нас
от Гръцките земи, то не е Български обичай! Ако не
изоставим Бог и Той няма да ни изостави. Да внимаваме.
