В следващите редове ще представим именно една от онези позабравени личности, които повдигат самочувствието ни, че сме българи; които заслужават уважението и преклонението на съвременниците пред делото им, почти неизвестно до настоящият момент. Това е котленецът Петър Матеев, който през 1876 г. участва в археологическа експедиция в Близкия изток като помощник на Джордж Смит – един от световноизвестните археолози, чиито открития преобърнаха представите за древната култура на Вавилон и Асирия.
Към средата на ХІХ в. цялото западно общество се вълнувало от големите археологически открития в Междуречието, при които археологът Остин Хенри Лейърд открива древната столица на Асирия – Ниневия, намиращ се в околностите на днешния град Мосул. Находките от разкопките, сред които и хиляди плочки с клинописно писмо, били откарани във Великобритания. Младият тогава Джордж Смит силно се заинтересувал от тях, още повече, че наскоро тази необикновена писменост била разчетена. Обедната си почивка той прекарвал в Британския музей, където работел с клинописните плочки и в резултат този младеж сам научил древният език на асирийците. Това бързо било забелязано от сър Хенри Роулинсън, един от изследователите, дешифрирали клинописната писменост. С негова препоръка ръководството на музея назначило Джордж Смит като асистент на Роулинсън при работата по 3 и 4 том на корпуса „Клинописни надписи от Западна Азия”. По-късно Смит става редовен асистент в отдела по Асирология на музея. Приносите му към изучаването на древните текстове му носят известност, но едно негово откритие се превръща в световна сензация – разчитането на „Епосът на Гилгамеш”, в който се говори за Всемирният потоп и така се потвърждава библейско сведение за това Божие наказание. За съжаление не всички части от Епоса били налице. Откритите в Ниневия от Лейърд клинописни плочки се оказват само част от цялото произведение. Английското общество реагира веднага в лицето на влиятелния вестник „Дейли телеграф”, който финансирал нова експедиция до Ниневия с цел да се открие липсващата част от текста. Джордж Смит приема предизвикателството и през 1873 г. открива липсващите клинописните плочки. В края на същата година той отново оглавява експедиция в Ниневия и именно тогава се срещна в Истанбул с котленеца Петър Матеев и го назначава за свой помощник.
В своята автобиография, която се съхранява в ИМ – Котел, като копие от нея има и в Народната библиотека, Петър Матеев посочва че е роден на 10 февруари 1850 г. в Котел. Бащиният му род е един от най-богатите и влиятелни в града. Самият Петър Матеев е изследвал родословието си до края на ХVІІ в.: „Баща ми беше Матей, негов баща беше х. Петър, негов баща беше х. Матей, баща му беше х. Георги, негов баща – х. Нони, а най-старият ми прадядо беше Радул”. Х. Георги е бил ктитор на един от манастирите в Света гора, а х. Матей–прадядо му, е ктитор на бургаският манастир „Св. Анастасия”, където е изобразен в стенопис от 1802 г. Връзката на рода с Бургас е проучена от проф. Иван Карайотов, който ми предостави и част от сведенията за Бургаският клон на рода. Друг от внуците на х. Матей е Иванчо Хаджипетров – първият префект на Бургас след Освобождението, един от представителите на известната бургаска фамилия Хаджипетрови. При това родословие не е чудно, че малкият Петър Матеев продължил обучението си извън Котел. На 11 години заминал за Цариград. Там той живее в кантората на дядо си в Балкапан и бил представен на Гавраил Кръстевич, с когото са роднини. След известно време Петър Матеев е бил изпратен в Протестантския колеж на о-в Малта. Там той учи заедно със Стоян Николов от Елена, Никола Стойчов от Шумен, Иван Славейков от Трявна – син на Петко Славейков, по-късно кмет на София, просветен министър и народен представител. Колежът в Малта бил закрит през 1865 г. и затова Петър Матеев продължил обучението си в Робърт колеж. Завършил го през 1869 г. и веднага започнал работа в английската поща в Цариград. В продължение на 6 години той работил там, живял сред англичани и дори е бил на квартира при английско семейство. Именно тук той срещнал Джордж Смит. Впоследствие Петър Матеев станал първият началник на Българските пощи, пръв български търговски агент в Одрин, български комисар на Международното изложение в Сейнт Луис през 1904 г. и дипломатически представител на България в Атина. Петър Матеев дарил място и средства за библиотека-музей в родният си град Котел. Той написва и издава книгата „Велики благодетели на българския народ”, в която уточнява и показва в цялата им светлина благородната помощ за българите от страна на д-р Лонг, лорд и лейди Странфорд, американският журналист Макгахън и др., с които се познава лично.
През 1876 г. Джордж Смит пристигнал в Цариград, за да получи султански ферман за археологически разкопки в Ниневия. В британското посолство споделил, че му е нужен помощник и като такъв му бил препоръчан Петър Матеев. Българинът приел на драго сърце, но имало едно препятствие: „Ангажиран да придружа г-н Смит, повика ме английския генерален консул и върховен съдия – сър Филип Франсис, и ми каза: „Научавам се, че г-н Смит може би ще ви остави да ръководите разкопките. Като българин вие не ще имате потребното влияние пред властите. Вие можете да минете за англичанин, живял сте четири години в Малта, шест години сте работил в английската поща. Предлагам ви, в интерес на работата, да ви запишем в консулството като английски поданик и ще ви издам необходимия паспорт, но има една пречка – окончанието на името ви може да ви издаде пред турските власти. Добре ще е да го замените с Матюс или Матюсън”. Избрах второто и станах пълен английски поданик, па и англичанин пред хората. Свидетелството, че съм записан английски поданик и паспорта ми като такъв с името Матюсън съм запазил”.
След получаване на фермана, Джордж Смит и Питър Матюсън отпътували с параход за Александрета. Оттам те продължават до Алеп, в околностите на който открили няколко надписа на хетски език. Тук Матеев описва следното: „Тръгнахме към реката Ефрат, на пладне се спряхме при едни каменни развалини, поразгледах ги и за мое учудване намерих върху тях имената на българи, написани с молив. Горките, това бяха заточеници на път за Диарбекир. Записах имената им, но за съжаление бележките ми пропаднах заедно с багажа ми в река Арда при Одрин през 1879 г.” От Алеп Смит и неговият помощник продължили по р. Ефрат за Багдад, където е трябвало да прегледат няколко плочки с клинопис. Пътешествието е описано с много жив език и с елегантен стил на изразяване.
При град Ел-Деир двамата пътешественици достигнали до р. Тигър, през която се прехвърлили с кораб до Багдад. Там Смит и Матеев закупили около 1000 клинописни плочки, но се оказало, че няма да има разкопки в Ниневия. В района постоянно избухвали бунтове и английският резидент забранил на Джордж Смит да се излага на опасност. Затова опаковали закупените находки и тръгнали да се връщат през Басра и Суецкия канал. В Курна трябвало да получат сандъците с находките, но така и не ги дочакали. Притеснен, Джордж Смит решил да се върне в Багдад. Там се оказало, че сандъците не били пуснати от митницата. След като оправили проблема с митническият директор, Смит и Матеев решили да се приберат по суша, като все пак минат поне през Ниневия. Те достигнали до асирийската столица през Керкук и Алтън Кюпрю. Оттук – съвременният Мосул, те се отправили през Джезира и Мардин. В последният град се срещнали със заточеника д-р Миркович, както и с друг българин – Аршинков, котленец като Матеев. „Аршинков беше излежал заточението си, върнал се в България и пак дошъл в Мардин, за да събира старини. Години по-после се срещнахме с него във Варна – там беше антиквар”. Тоест, това е един от първите варненски антиквари. В Диарбекир двамата пътешественици узнали за съвсем скорошното бягство на българи-заточеници. „Един от избягалите бил художника Георги Данчев от Чирпан. Той беше започнал портрет на една госпожа, увеличен от фотография, беше взел и предплата. Видях портрета недовършен. Избягалите бяха от осъдените за хасковската работа, за опит за убийство на Хаджи Ставри. Години по-после се запознах с Георги Данчев и му напомних за недовършения портрет и получената предплата. Пари ни трябваха за бягството, какво да направим – ми каза той”. От Диарбекир Смит и Матеев се отправили към Алеп през Урфа и Береджик. Оттук Джордж Смит, вече много отпаднал от пътуването, вече не можел да продължи. Изпратили един от придружаващите ги турски войници с писмо до Алеп, за да доведе доктор. Ето и краят на пътуването: „Тръгна стражаря с писмото след пладне с поръчка да не жали коня си, ще му се плати, ако пострада, но рано сутринта да бъде в Алеп. Размислих се, стражарят ще вземе навярно пътя за 2 дни, а положението на г-н Смит се влошаваше, та реших да отида сам… За два часа стигнах стражарина, който безгрижно едва-едва пристъпваше, и го върнах назад. Стигнах пред консулството в Алеп, часът беше десет. Слязох и конят ми се подпря на стената от умора. Ще да съм изминал не по-малко от 90 км. разстояние. Консулът, г-н Скийн, намери лекар и надвечер тръгнахме. Грижите и лекарството не можаха да ободрят г-н Смит. Беше неспособен да се качи на кон, трябваше да се носи... В Алеп бяхме вече на добро място, в консулството. Но бедният, добрият, ще кажа милият г-н Смит угасна на третия ден след пристигането ни в Алеп. На смъртния му час г-н Скийн беше свикал колегите си консули, та умиращия издъхна в тъжно присъствие. Присъствах на смъртта на една знаменита личност в изследванията историята на вавилоняните и асирийците, именит автор по този предмет. При издъхването му плаках като дете, едвам се задържах на краката си. Всички присъстващи по ред ми стиснаха ръката, знаеха за моите извънредни усилия и грижи, положени особено за донасянето на покойния от бреговете на реката Ефрат до Алеп. Предадох всичко на консула и след два дни почивка тръгнах за Александрета, пристанище на Алеп, и с френски параход се завърнах в Цариград.
Из пътя от Алеп пътувах с трима младежи, чух ги да разказват за смелоста на избягалите от Диарбекир българи – заточеници. Един наддумваше другия с разказа си – как се укривали през деня в странични долища, как смело преминали открито предрешени като англичани и пр.! От избягалите седем души си спомням имената на следните: Ковачев от София, Георги Данчев от Чирпан, Георги Минчев от Хасково, Заимов. С изключение на Мардин, гдето се издадох че съм българин, навсякъде минах за англичанин, удържах новото си положение дори пред английския консул в Алеп.
В Цариград приготвих описание за дейността на г-н Смит през времето, откогато тръгнахме до кончината му, и го изпратих до Британския музей. Притежавам благодарствено писмо от музея за положените от мен грижи, и получих особено парично възнаграждение. Писмото е запазено. В описанието си изтъкнах, че г-н Смит стана жертва на нехайството и несръчността на резидента в Багдад. Ако той беше изпратил сандъците и ние ги бяхме получили в карантината, щяхме да продължим пътя си с параход през Суецкия канал, и така Смит нямаше да се излага на дългия уморителен път по сухо”. От това си пътешествие Матеев е запазил няколко плочки с клинопис, които сега се съхраняват в Котленския музей.
Това е само част от необикновената история на Петър Матеев. Но тази част е твърде важна и документира как един българин от Котел става помощник на един от най-прочутите учени в световната археология и с чест и достойнство изпълнява дълга си като негов пръв помощник. Пътеписът е изключително ценен исторически източник, както и цялата автобиография на този бележит, но забравен българин. Можем само да се надяваме в близко време тя да бъде издадена.
