Село Караново не е известна туристическа дестинация, нито пък се намира на централен път. Разположено на десетина километра северозападно от Нова Загора, трудно достъпно заради разбитото неподдържано шосе, все пак си струва то да бъде посетено. Най-добре – на пролет, когато зреят черешите и ароматните черници. Отрупаните с плод дръвчета са първата естествена спирка на всеки любител на древната история, преди да стигне истинската цел. Скрит зад овощната градина, се намира един от най-древните и най-големи паметници на праисторическата цивилизация в Европа. Така, докато похапва пред одобрителния поглед на пазача и след като се е разтоварил с левче за вход, човек може да научи доста интересни неща.
Наричат я селищна могила, защото мястото е било обитавано от хора в продължение на повече от 3 000 години. Висока е 13 метра, а общата й площ заема поне 25 дка. До момента ясно са разграничени 7 културни пласта, които се отнасят към неолита, халколита и бронзовата епоха. Тя е разкрита през 1936 г., когато започват първите разкопки, продължили няколко десетилетия. А през 1984 г. в Караново е проведена експедиция с международно участие, съвместно със Залцбургския университет, Австрия. Казват, че точно тогава бил намерен кръгъл печат, който според някои учени съдържал първите фази на писмеността изобщо. Находката има диаметър 6 см и е с дебелина 2 см. Печатът е гравиран с древноевропейски шрифт и по тази причина се предполага, че е бил знак на престиж, даван за особени заслуги и вероятно използван в религиозни церемонии. Според някои изследователи знаците представляват съзвездията, образуващи западния зодиак. За съжаление, този уникален предмет е отнесен в Националния исторически музей в София, както и голяма част от експонатите.
До днес са проучени само около 1700 кв. м. от Карановската могила, което показва, че тя все още крие много загадки. Сред най-старинните находки е монета от времето на Клавдий – от 46 г. пр. Хр. Археолозите предполагат, че тя свидетелства за съществуването на това място на вила на аристократ или на пътна станция. Тук учените са попаднали и на редица оброчни плочи на Тракийския конник , което ги кара да вярват, че тук е имало голямо светилище. Още едно доказателство в подкрепа на тази хипотеза, е намирането през 1982 г. на статуя на тракийски конник.
През годините е открита и сграда с 13 помещения, заедно с останки от крепост с три правоъгълни кули, базилика и жилища от ІІІ-ІV век. Други находки пък доказват, че на това място е съществувало селище и през VІІІ век. За по-голяма яснота има създадена специална Карановска хронологическа система, която наподобява гигантска линия, спусната от най-високата част на могилата. Тя отбелязва всеки от проучените пластове към коя културна епоха се съотнася.
През последните години обаче археологическата дейност там е позамряла. Поради липса на средства, напълно неизследвани са останалите могили, пръснати в полето край селото. С просто око от върха на селищната, могат да бъдат преброени поне десетина. Общият им брой край Караново обаче е поне 26.
Вместо история и културен туризъм – скандал
По чист български обичай, грозен скандал беляза работата на археолозите в Караново преди 4 години. За да се помни срамният епизод, в книгата за посетители е пъхнат брой на несъществуващия вече вестник „7 дни Нова Загора“ от 2006 г. От него научихме, че през тази година Областната администрация в Сливен организирала дискусия за изясняване собствеността на селищната могила. Ябълката на раздора пък се оказали 32 дка, които до 2004 г. били държавна собственост, а 6 декара от тях - реституирани като земеделска земя. Останалите 26 дка, по необясними причини, бившият кмет на Нова Загора Минко Динев актувал като общински. И даже се готвил да ги продаде като земеделска земя, заедно с непроучената напълно могила. До срамния акт не се стигнало, но полемиката в медиите и разприте между институциите попречили Могилата да влезе в листата на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.
