Преди
50 години
Днес все още е актуално да се осъждат и заклеймяват агентите на бившата Държавна сигурност. Но тези страсти не са патент на новото време. Разгръщайки страниците на в. „Труд” отпреди половин век, попадаме на любопитно четиво, озаглавено „Презрение и обществено порицание за клеветника”. Ето за какво става дума:
„Гражданинът Величко Добрев Бъчваров от София се опитал преди известно време да предаде на човек от враждебна нам страна данни от клеветнически характер, насочени срещу народната власт, срещу БКП и народа,
с които целял умишлено да злепостави страната ни пред реакционната пропаганда на Запад. Въпреки че той е действал хитро, за да не бъде разкрит, органите на Държавна сигурност бързо са разкрили клеветника. Той е типичен представител на старото буржоазно общество, който още не се е примирил със сгромолясването на капиталистическия строй и е готов да отрече и обругае всичко ново и хубаво в нашето социалистическо общество”.
И така, позорният клеветник, разконспириран от същата тази Държавна сигурност, която днес е разпъвана на кръст, както разбираме по-нататък от дописката е изправен да отговаря за постъпката си пред трудещите се от VІІ секция при район „Васил Левски” в столицата на нарочно организирано събрание. Салонът е пълен. „Имаше хора и в дворчето, покачиха се и на прозорците. Между присъстващите беше и синът на Величко Бъчваров – Димитър. Той също порица постъпката на баща си, като се помъчи да я обясни с бавното приспособление към новите условия”.
Същински Павлик Морозов! Очевидно по това време митът за пионера-герой все още е бил култов и подобни постъпки са предизвиквали дружното одобрение на обществото.
На фона на тази драма, едва ли някой се е трогнал кой знае колко от информацията, публикувана на 14 юни 1960 г., касаеща битовите придобивки на железничарите:
„По инициатива на партийното и профсъюзно ръководство при Товарна гара Първомай бе обзаведена нова баня. Години наред товарачите и разтоварачите нямаше къде да се изкъпят след работа. А на гарата идват влакови композиции с изкуствени торове, въглища и други стоки”.
Преди
70 години
Със железниците е свързана и дописката във в. „Вечерна бургаска поща” от 15 юни 1940 г., информираща, че:
„По настоящем за строежа на ж. п. линията Шумен – Карнобат, са ангажирани 10000 работници. Работата върви много усилено, така че до края на сезона се предполага линията да бъде окончателно завършена”.
Не така гладко обаче са вървели нещата по шосетата на родината. За нелеп трагичен инцидент с дата 13 юни с. г. научаваме от публикация с дидактичното заглавие „Не се навеждайте навън”:
„Към 7 ч. вечерта Георги Петков, 17 г. от с. Моряне, малкотърновско, (днес това село е заличено от картата на България по времето на Тодор Живков. Старото му име е Дингизово и се е намирало на самата граница с Турция, б. а.), кондуктор на рейсова кола Котел – Бургас, на километър 25 по шосето Стралджа – Котел се подал през прозореца на колата навън и се ударил в главата в едно дърво край шосето. Ударът е бил толкова силен, че се разбила главата на Петков и в безнадеждно положение той бил отнесен за първа помощ в Сливенската болница”.
От стария ежедневник става ясно, че в средата на юни преди 70 лета страната ни е сполетяна от съсипващи градушки и разбираме, че в тази връзка:
„Дадено е нареждане на кметовете, там, където са паднали градушки, веднага да се направят постъпки за отпущане на червена и бяла царевица или лудо просо, които могат още да се засяват”.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
