Уникалността на грейпфрута се крие в това, че никой със сигурност не знае що за плод е това. Предполага се, че се е появил в резултат на естествена хибридизация между портокал и помело, но и това не е сигурно. По същия начин нито едно от изтъкваните му лечебни свойства, включително и ефективността на прословутата грейпфрутена диета, досега не е получило еднозначно потвърждение. Съществуват хипотези, че той понижава нивото на холестерола, има противобактериален и противогъбичен ефект, изгаря мазнините, подобрява обмяната на захарите и т.н. Въпреки тези широко рекламирани негови свойства, учените твърдят, че с този любим фрукт нещата не са толкова
прости.
Зачестиха тревожните съобщения, че грейпфрутът предизвиква рак на гърдите и изяждането дори на четвъртинка от него дневно е достатъчно да станем пациенти на онколозите. Колкото и да са пресилени тези твърдения, американски изследвания на специалисти от университетите в Южна Калифорния и Хавай върху здравето на повече от 50 хиляди жени все пак потвърдиха, че рискът за възникване на рак на млечната жлеза при похапващите от сочния плод е 33 % по-висок, отколкото при жените, които изобщо не го вкусват. Тук трябва да се направи уточнението, че изводът се отнася само за жени в постменопауза.
Но пък твърдо е доказано, че този цитрус е напълно несъвместим с редица медикаменти. Например дамите, които приемат противозачатъчни таблетки и в същото време пият грейпфрутов сок, в някой слънчев ден може да открият, че... очакват наследник, а тези, пиещи антидепресанти – че са доста депресирани. За възможният негативен ефект от съчетаването на грейпфрута с някои лекарствени препарати за първи път е писано през 1997 г., но по-подробно изследване е правено през 2004 г., когато е описан смъртен случай, предизвикан от съчетаването на сок от този плод с хиполипидемични лекарства за понижаване на холестерола.
През 2006 г. група учени от университета в Северна Каролина успяват да идентифицират „вредителя”. Оказало се, че това е веществото фуранокумарин, което забавя работата на цитохромите (вид сложни белтъчини, участващи в процеса на клетъчното дишане). Така докато черният дроб е зает с разграждането на съставките на грейпфрута, лекарствата циркулират в организма и концентрацията им в кръвта нараства, достигайки опасни нива. Открито е например, че при взаимодействието на еидн хипотензивен (понижаващ кръвното налягане) препарат с грейпфрутен сок, концентрацията на медикамента в кръвта нараства до 230 %! Ситуацията е толкова сериозна, че Службата по продукти и лекарства на САЩ задължава всички нови лекарства да се изследват за съвместимост с грейпфрута и сока от него.
Добре е да се избягва и широко препоръчваната диета с този плод, не за друго, а защото прекалено много се повишава киселинността в хранопровода, стомаха и около зъбите и венците. Иначе приеман в умерени количества, грейпфрутът помага на храносмилането, активизира работата на черния дроб и така опосредствено подобрява обмяната на мазнините. Диетолозите съветват да ограничим консумацията му до един плод седмично или да добавяме по малко от него в плодовите салати, които особено в летния сезон са неизменен хит.
