Преди
50 години
На фона на днешната икономическа обстановка в страната и десетките ликвидирани или едвам кретащи промишлени предприятия, някак невероятно звучат за ухото на съвременниците ни отчетите за осъществявания само преди половин век износ на произведени в родината ни стоки:
„Само за първите пет месеца от тази година от предприятията в Ловешки окръг бяха изпратели за
СССР, Чехословакия, Полша, Англия, Германската федеративна република, Турция, Египет, Индонезия, Швейцария и за страните от Близкия Изток дървообработващи машини, електромотори, порцеланови изделия, памучни тъкани, компоти, конфитюри, парен бук и шперплат на стойност повече от 23 милиона лева. Особено добър прием намират в Турция и Египет произведените от колектива на фабрика „Развитие” в с. Калейца порцеланови кухненски сервизи”.
От тази информация във в. „Труд” с дата 26 юни 1960 г. е видно, че на високи постижения по онова време са се радвали не само индустриални производители в големите ни градове, но и такива в малки населени места като цитираното троянско селце Калейца, чиято порцеланова фабрика от 1995 г. вече не функционира в пълния си капацитет. Този благоприятен бизнес климат обаче не е бил достатъчен, за да предотврати лентяйството на някои от тогавашните ни сънародници. От рубриката на вестника „Из залите на съда” научаваме, че:
„Пред съда е изправен Никола Марков Стойков, 39 год., по професия обущар. Макар да произхожда от бедно работническо семейство, той има професия и известна култура, но се отдал на лек живот – гуляе, пиянствува, краде. Осъждан е 14 пъти за кражба. Излязъл от затвора през януари т.г., вместо да се върне в родния си град Габрово и се отдаде на почтен живот и мирен труд, той отново се хвърлил да гуляе и краде”.
Преди
70 години
През 1940 г. промишлените ни субекти са били изправени пред друго изпитание – мобилизацията. Така от броя на в. „Вечерна бургаска поща” от тогавашния 27 юни научаваме, че:
„Във връзка с обявяването на гражданска мобилизация за индустриалните предприятия, Министерството на търговията и труда издаде специално окръжно, в което се казва, че всички индустриални предприятия се мобилизират, заедно с техните ръководители, работници и целия персонал. Работници, които са заварени на 25 юни 12. по обяд се считат граждански мобилизирани в тия предприятия. Ония работници, които не са били на работа на 24 юни, 12 ч. по обяд, също са граждански мобилизирани, ако на 25 юни 8 ч. постъпят на работа”.
Що се отнася до криминалния контингент в онези далечни години, от страниците на вестника разбираме, че и тогава той не е стоял с вързани ръце:
„Органите на бургаската криминална полиция са констатирали, че с започването на курортния сезон, в Бургас са се появили много нежелание гости, които са направили вече първите пакости в града. На морския плаж полицията е заловила няколко души крадци. Взети са мерки градът да бъде прочистен от всички съмнителни лица”.
Дали са успели в това си начинание полицейските органи не става ясно, но пък строгостта на закона личи в следната информация:
„Съобщава се на бургаските граждани, че срокът за деклариране на пистолетите и биноклите се продължава до края на месеца”.
Не можем добре да се ориентираме защо и биноклите са били обект на регистрационен режим, но е факт. Може би обаче е трябвало да бъдат описвани и всички оставени без надзор бъчви, ако се съди от следната дописка, публикувана в същия вестник на 29 юни 1940 г., под заглавието „Майки, пазете децата си”:
„Вчера към 12 ч. Любчо Стефанов Хараламбов, 3-годишното дете на кмета на с. Факия, средецко, играейки си с други деца около една бъчва, окачена на окове, децата дигнали оковете, бъчвата се обърнала и затиснала малкия Любчо”..
И днес за съжаление подобни инциденти не са изключение, само дето сега деца загиват под развалините на безстопанствени изоставени сгради.
