Преди 50 години:
Парадоксите в областта на промишленото производство, икономиката и услугите винаги са фокусирали вниманието на журналистите. Те, за съжаление, не са плод само на днешното ни объркано съвремие, в което първо безумно проведената приватизация, а сега и зловещата криза провокират абсурдни ситуации в държавата. Четейки в. „Труд“ от началото на юли преди половин век попадаме на прелюбопитен диалог, който се води в двора на Машиностроителния завод „В. Коняров“ във Варна. В неговия двор са наредени нагъсто големи сложни машини, които „сякаш за наказание стоят на дъжда“. Тук цитираме разговорът, който провеждат втрещените от гледката вестникари със служители и ръководители в предприятието:
“- Какви са тези машини?
- Мотори – завършена продукция.
- Ама напълно готови ли?
- Разбира се, иначе нямаше да бъдат тук...
- Значи, станат ли готови моторите, хайде на дъжда...
- Няма страшно, те са консервирани.
- Интересно! Как ли се консервират металите?
- Намазваме ги с масло.
- Все пак тук таме се е появила прясна ръжда, има нещо недоконсервирано.
- И за това има лек. Преди да ги експедираме, ще остържем ръждата, ще боядисаме и туй то.
- Може би такава е технологията, а?
- Не, не, другари, ама като няма къде да ги туримч, и тук не им е зле на моторите...“
В крайна сметка от този завод днес няма и спомен. Неговият правоприемник – заводът за двигатели с вътрешно горене „ВАМО“, бе ликвидиран през 2007 г., когато Съветът на директорите му взе решение за спиране на производството.
