Срещнах Доктора и Инженера в кабинета на първия. Обсъждаха актуалното положение на България. За малко да ги отсвиря и да скоча в Интернет с телефона, когато проумях, че не бръщолевят глупости, като всеки уважаващ себе си дървен философ вечер по потник в кухнята. А са задълбали много сериозно и си заслужава да ги слушам.
Доктора твърдеше, че гените на нацията залиняват, а тоталният отказ от национална идентичност и изобщо
от собствена позиция и мислене, е направо страшна. „Нещо, което няма да направи никога един грък, например! А за сърбин, изобщо да не говорим”, разпалено обясняваше той.
„Стара болест ни е туй на нас, отколе сме били така. Постоянно си меним мисленето и се нагаждаме, затуй сега са докарахме до това положение – пригласяше Инженера - Вий сте млади и не помните, ама аз съм го виждал с очите си! След 9 септември всички бранници подадоха заявления и влязоха в Димитровския комсомол! И това ако е идентичност...”
Разбирах за какво говорят и двамата, но реших да си трая и само се впуснах в размисли за собственото си минало, по-назад не исках да ходя. Спомних си почти всичко, което намръщено изброяваха нашите гости, под навеса, в Комлука, седнали около дървената маса с четиригълни крака. Тогава не бях наясно кого точно псуват, защото говореха с непознати за мен фамилии, но една определена знаех наизуст. Понеже от първи клас ми беше втълпявана денонощно в училище. После ми правеше ярко впечатление, че псуващите радушно поздравяваха кварталния милиционер, който минаваше край нашата къща по време на тези махленски дебати. Когато поизраснах, разбрах, че роптаещите не само милицията поздравяват, ами и ходят да гласуват, където избират с 99,9% победа народната коалиция „БКП-БЗНС-ОФ” (сигурно от тези десетилетия на България й върви на коалиции, де да знам).
Но, за гените говорехме...Разказах на моите събеседници история, която знаех от баща си. Отишъл той на курс в Сърбия, да пренася оттам за Централна Европа нещо си. Сред мъжете, товарещи големия камион, имало и един албанец.
„Ей, как се казваш? – питал албанецът
„Максим”, отвърнал баща ми.
„Руснак ли си?
„Не, българин съм.”
„Аха. Максиме, колко сина имаш?”
„Един. И две моми.”
„А аз имам четирима. И четиримата ги готвя за война.”
„Много хубаво – рекъл баща ми – аз имам само един, но каквото и да стане, не мисля да го пращам на война. Ще ми го убият.”
Останалите товарачи сърби взели да подиграват войнствения шиптър и да тупат баща ми по рамото. Ама му подшушнали да вземе да направи още един син, че...знае ли човек, не е хубаво да се затрива семето току-така...
Доктора и Инженера закимаха одобрително, а единият от тях припомни как неособено отдавна, в началото на миналия век, например, българите имали по десетина деца. И това било така, за да могат да отсеят правилно кое от техните чеда с какво най- му върви да се занимава. И да ги разпределят – „Ти ще помагаш на нивата, ти си окумуш, отиваш за чирак на еди-кой си, а на теб много ти сече акъла, ще те дадем да се учиш...”
По този начин, държеше на своето моят събеседник, детето не било „излишно шашкано от най-ранна детска възраст, горко създание, принуждавано с терор и насилие да ходи едновременно на училище, плуване, художествена гимнастика, балет, цигулка и английски.”
После пак се сетихме за времето на развития социализъм, когато на жените, родили повече от две деца се полагаше карта за пътуване в градския транспорт и безплатно ходене на баня. Моята майка категорично отказа (имам две сестри-близначки) да използва тези монументални благини с аргумента „Аз не съм ви раждала за билетче за „единицата” и теляк без пари!”
„Даааа! Ето, виждаш ли, още тогава здравият български корен е почнал да залинява! Когато е почнала промивка на мозъка на българката, че не е само жена, а другар и съратник на мъжа в борбата за развито социалистическо общество – показа, че отдавна е наясно с нещата Доктора - А генът на бай Мангал си е все така силен и в момента! И какво се случва? Предстои ни да станем държава на неграмотни граждани, на които не им пука за обществен ред и строй, а само за това да има ракия и гюбек!”
Заговорих аз за спадналата заради кризата раждаемост и донесох вода от девет кладенеца, за да защитя, каквото твърдях. Доктора, обаче, припомни светкавично, че в началото на века, за което говори, българското село хич не е цъфтяло и връзвало, ама челядта била доста изобилна.
Тогава заобяснявах, че не може така да се разсъждава, българската жена, разбира се, не е машина за раждане на деца, какви са тези расистки изпълнения, нали сме вече в Европа, та ето, има от кого да гледаме, не е нужно някой да спуска „план за бебета” и така нататък...
Запенен приключих с фундаменталната истина, че вече сме в 21 век и никой няма право да казва на когото и да било кога да се жени и омъжва и колко деца да ражда.
Доктора се усмихна, че и в разумните европейски страни и в Америка живеят в 21- ви век, ама деца по принцип си имат доста, тъй като с гордост мислят, че една от най-важните им цели в живота е да създават Граждани за мястото, в което живеят и което обичат.
И изведнъж се сетих, че вече не съм в първа младост. А още нямам деца.
