С настъпването на август лека полека започва да зрее гроздето. Това вълшебно древно растение крие цяла природна аптека във всички свои части. Неговите лечебни свойства са известни от незапомнени времена. Тогава старите лечители са прилагали намачкани млади лозови клонки и листа, смесени с ечемичено брашно, при главоболие, парене в очите и отоци. Те вярвали, че навити около шията гроздовите клонки предпазват от припадъци.
Сгъстеният сок от листата на лозите, приет вътрешно,
предотвратява гаденето и лекува стомашни язви, а използван външно помага за растежа на косата. Гроздовите листа помагат и при кръвохрачене. Открито е, че те притежават захаропонижаващи свойства, така че са подходящи за лечение на диабет, а също и автоимунни заболявания. Ако от техния сок се свари сироп със захар и се изпие, лечителите твърдят, че ще се отървете от сърцебиенето, махмурлука и гаденето. В съвременната народна медицина свежите лозови листа помагат при запек, а настойка от тях се използва за подобряването на зрението и при ревматизъм. За приготвянето на тази настойка се взимат 350 гр. листа и се заливат с 3 литра хладна вода. Така престоява 3 денонощия. Прах от изсушени гроздови листа пък се помага за спиране на кръвотечения от носа и се прилага и при лечението на гнойни рани като антисептично средство. Отварата от листата се препоръчва при наличието на камъните в бъбреците и при подагра.
Лековита е и пепелта, получена от изгарянето на гроздови пръчки. Смята се, че смесена с оцет, ще излекува хемороидите, а забъркана с олио и мед укрепва ставите и мускулите. Пепелта от обвивката на гроздовите зърна лекува язва, камъни в пикочния мехур и бъбреците, главоболие, мигрена и кисти на яйцниците.
Дори цветовете (ресите) на гроздето имат лечебен ефект. Те се ядат направо, без допълнителна обработка, и укрепват сърцето. Коренът от дива лоза пък е едно от средствата срещу глухота и воднянка (асцит).
От гроздето едно време са приготвяли лечебно вино, като са смесвали 3 части гроздов сок и 1 част мед и са оставяли получената смес да престои 3-4 дена на слънце. После я прецеждали и наливали в кани. Приемано вътрешно, това вино укрепвало стомаха и с него преборвали холерата.
Консумирането на гроздови зърна води също до нормализиране на храносмилането, но и оказва благотворно въздействие върху гръдните органи. Гроздовият сок обаче води до образуване на газове и не се препоръчва на хора, страдащи от колит и заболявания на черния дроб и жлъчката.
Много нашумя на напоследък като хранителна добавка екстрактът от гроздови семки. Те се препоръчват за укрепване на кръвоносните съдове и като средство за облекчаване на разширените вени. Проантоцианидините в тях са признати в Европа като най-доброто средство при варикозни вени, тъй като помагат за възстановяването на еластичността на вените, имат силно противовъзпалително действие, премахват неприятните отоци и чувствително намаляват опасността от образуването на тромби. Учени от университета в Калифорния са установили, че екстрактът от гроздови семки помага за контролирането на кръвното налягане. Лабораторните опити потвърждават и, че ускорява разрушаването на раковите клетки при левкемия. Но пък трябва да се има предвид, че дразнят бъбреците и пикочния мехур. Семките обаче съдържат вещества със силни антиоксидантни и противоалергични свойства. От тях се добива и особено здравословно растително масло, благодарение на съдържащите се в него ненаситени масни киселини, в чиито лечебни свойства вече никой не се съмнява. Това олио дава прекрасни резултати при използването му в лечението на язви на стомаха и дванадесетопръстника.
Още един продукт на гроздето – стафидите – се отличават с много добри лековити качества. Те притежават способността да разтварят твърдите вещества и да изчистват стомаха и червата от тях, да усилват действието на слабителните лекарства, да прочистват дихателните пътища и да укрепват черния дроб.
Стафиди, сварени с анасон и смесени с масло от сладък бадем, ще излекува влажната кашлица. Ако пък се стрият със свинска мас и се приложат външно, те ще разтворят туморите и ще помогнат за отстраняването на неправилно растящ нокът. Смесени с вино, лекуват гангрена и язви. Като цяло стафидите са верни приятели на черния дроб и стомаха, но доста натоварват бъбреците, затова не трябва да се ядат повече от 100 гр. на ден.
Оказва се, че не е без значение как консумираме гроздето и съществуват някои правила за това. Много е вредно например то да се приема със студена или хладка вода. По-добре е то да се употребява на втория ден сред брането си и между две основни хранения. При проблеми със стомаха, черния дроб, бъбреците и пикочния мехур по-полезен е гроздовият сок, отколкото похапването на свежи гроздови зърна.
Питателно
Гроздова закуска
150 г. кисело мляко се разбърква с 1 с. л. мюсли, половин портокал и 100 г. червено грозде. За по-наситен вкус може да се добавят малко печени обелени слънчогледови семки.
*
Мармалад от грозде
Взимат се 2 кг. червено грозде и 1 кг. захар. Отделените гроздови зърна се измиват, слагат се в емайлиран съд, заливат се с вино и се кипват на умерен огън, като непрекъснато се разбъркват. След това се намачкват, сокът се отделя, добавя се захарта и мармаладът се доварява. Когато е готов, се насипва в буркани и се съхранява в хлаилника.
