Варел с бобена чорба върху историческа военна техника на... Гергьовден. Или рицарски бой (така характерен по нашите земи) между самолети – ценни музейни експонати. Или защо пък не – розови балони с надпис I love you, накичени върху танкове, участвали във Втората световна война. Ако сте пропуснали този цирк, не съжалявайте. В Националния военноисторически музей тепърва ще има още такива весели моменти, гарнирани с призива „да правим любов, а не война“. И естествено, концерти с надслов "На Българската армия с любов". За 2 февруари, например.
Свиквайте, защото странният подход да си честитим Свети Валентин, Хелоуин и други вносни празници измежду страховитите оръжия - гордост на поколения български мъже, е запазена марка на новата шефка на музея Соня Пенкова. Нейна е и гениалната идея да подреди изложба точно там с надслов... „Не на оръжията!“.
Дали новаторският й дух и ексцентрична натура са били определящият фактор комисия на Министерството на отбраната да я избере измежду останалите двама кандидати за директорското място на 5 август, не знаем. Подчинените й силно се съмняват в конкурсните условия да е имало и изисквания за пацифистки настроения. И злобничко шушукат зад гърба й, че седнала в шефския стол с подкрепата на силна фигура в МО, известна с прозвището „Вещицата Матилда“. Която от своя страна нищо не разбирала от история, но пък била изцяло политическо назначение (на ГЕРБ).
Благодарение именно на нея, Пенкова успяла да елиминира полковник Станчо Станчев, който е ръководител на Центъра за военна история и поуки от практиката при Военна академия „Г. С. Раковски“ и инженер Благой Миленов, бивш заместник-директор на музея.
Че конкурсът в МО е нагласен, публикации за това се появиха седмица преди провеждането му в няколко информационни агенции (и в нито едно печатно издание). В прав текст там се заявяваше, че на първо място ще бъде класирана Соня Пенкова, която изпълняваше временно длъжността директор, след като титулярът Петко Йотов почина в края на миналата година.
Дали заради изпреварващата информация или от някакво друго неудобство, но Министерството на отбраната обяви резултатите чак на 10 август, цели 5 дни след защитата на писмените концепции за развитието на НВИМ от кандидатите.
Много е възможно Пенкова да е включила там част от визията си за просперитет на военния музей. Като например привличането на посетители, които могат да се целуват в нарочно скована за целта малка караулка и така да отбележат празника на влюбените – 14 февруари. Вярно, тази година инициативата се провали, заради
извратената представа за образа на българския воин.
Но пък кой знае какво е замислила шефката за догодина.
Най-скандалната й приумица обаче ще си остане гафът със Самарското знаме на 3 март. Направено през 1876 година от фина коприна, чиято издържливост на естествена дневна светлина е само 500 часа. Лимит, който е надхвърлен още през Руско-турската война. Реликвата се съхранява на тъмно при специални условия и от 1960 г. насам е вадена само веднъж през 2001 г.
След кончината на Петко Йотов обаче, твърдо решена на всяка цена да се хареса на военния министър Аню Ангелов, почитателката на любовни истории изкара знамето на светло в негова чест. Очевидци твърдят, че за да стои разпънато без пиката, Соня Пенкова наредила да го пришият с губерка върху плата на основата на таблото и допълнително да го укрепят с лепило по периферията. Ужасяващите й действия са били достатъчна причина тя да бъде уволнена от музея, но „вещицата Матилда“ и този път успяла да я спаси. В кампанията по замазването на гафовете й активно се включил и Атлантическия клуб, който също явно лобирал за Пенкова.
Всъщност, поругаването на Самарското знаме явно е допаднало и на самия Аню Ангелов, защото в крайна сметка той не се противопостави на избора на конкурсната комисия. И неглижира отворено писмо със скандални разкрития, адресирано до него от група музейни работници.
„Появиха се доста
сведения за изчезнали и подменени експонати,
за съмнителни сделки и корупционни практики, свързани с близки до директора и част от ръководството фирми, а безхаберието към ценностите продължаваше да бъде официалната политика на музея. На обществото станаха известни кражбите на изключително ценните маршалски звезди на ген. Добри Джуров, пистолетите на ген. Владимир Стойчев, единият подарен лично от Сталин, кражбата на уникалния тракийски меч и десетки екземпляри огнестрелно оръжие от фондовете, за съмнителните откупки на баснословни цени на още по съмнителни по стойност „експонати”, се казва в текста на писмото, изпратено и до редакцията на ДЕСАНТ.
В него се намеква, че Соня Пенкова е обвързана с фирма, на която се плащат огромни суми да аранжира изложби на музея. Дейност, която се дублира от служители на НВИМ, които са на щат в музея. Същата тази фирма сключвала и различни договори за оборудване и ремонти в сградата.
Малко след появата на писмото, в социалната мрежа фейсбук се появи и група „Да спасим НВИМ, Соня Пенкова – вън от музея“. Всичко това не помогна и предрешеният конкурс стигна до очаквания и логичен финал. За всеки случай, за да няма изненади, в 7-членната комисия нямаше нито един експерт с опит в музейното дело. От общия брой на изпитващите пък, четири били жените, а три от тях – лични приятелки на Соня, твърдят нейни подчинени.
Ние пък ще следим с интерес нетрадиционните й решения за развитието на музея. Дали следващите й стъпки няма да включват, например провеждането на Мис „Българска армия“ или пък модно дефиле на воини по прашки в камуфлажни шарки, сред военно историческите експонати...
Коя е Соня Пенкова
Защитила е докторат в областта на военните ордени и медали. Някъде дотук се простират нейните интереси и знания за армията и за военната ни история. Тя никога не е носила оръжие, не е мирисала барут, не е чувала чаткането на веригите на преминаващ край нея танк, не е трепвала от тътена на оръдията на позицията, не е оглушавала от рева на реактивните двигатели на старта, не я е люляло мъртво вълнение. И закономерно тя никога няма да изпита трепет от досега с бойната техника, няма как да се вживее в подвизите на воините ни на бойното поле. НВИМ е единствено поле за нейната кариера.
С подобни коментари като този са пълни военните форуми през последните дни.
Иначе тя започва кариерата си като музеен работник в средата на деветдесетте години с протекциите на свекъра си полк. Димитров от свързочни войски. До декември 1996 г. е историчка в отдел „Фондове” и отговаря за колекцията ”Ордени и медали”. След напускане на началника на отдела е издигната на неговия пост и изпълнява тази длъжност до април 2001 година, когато е назначена за зам.-директор на музея по музейната част. На този пост я заварва и смъртта на полк. Петко Йотов, а малко след това, със заповед на министър Николай Младенов, е назначена за и. д. директор.
Една от първите й стъпки на новата длъжност била да спре достъпа до интернет на повечето служители в музея, за да не влизат във военните форуми и да не пишат срещу нея от служебните компютри.
Накратко за НВИМ
Първите идеи за експозиция, неосъществени докрай поради Ньойския договор, са от 1917 г. След създаването на Военноисторическия музей (ВИМ) със Заповед № 391/ 4 юли 1916 г. Министерството на войната започва неговото действително изграждане в няколко посоки – оформяне на структура и щат, събиране на военни предмети, проучване на европейските военни музеи. В началото се е помещавал в една стая на Военното училище. Днес в НВИМ работят 67 души на трудови договори, а бюджетът за миналата 2009 г. е 2 500 000 лева.
