„Ако искате добри закони,
изгорете сегашните и
направете нови“
Франсоа Волтер
В България днес, през 2010 година, ако сте в сивата икономика, правите чудеса, за да не плащате безсмислено данъци и мразите и в червата си мерзавците от политическата класа, ще ви нарекат Андрешко. Но да си Андрешко е въпрос на
чест и нормалност.
Въпреки всички плювки, които се изсипаха през последните двайсет години върху героя на Елин Пелин, разказът „Андрешко” остава едно от христоматийните произведения в българската литература, творба, съизмерима с най-добрите световни образци в жанра. И дали един-двама-десет или хиляда самовлюбени въздухари със световно неизвестна репутация ще си надуват бузите по медии и интернет и ще размахват нравоучително пръст – няма абсолютно никакво значение (изкушавам се да използвам великолепния английски сланг absofuckinglutely, за съжаление, нямащ качествено съответствие на книжовен български!). На нещастните плюватели ще кажа само – към гениалния български разказвач Елин Пелин можете да гледате единствено, както ви го позволява ръстът - отдолу-нагоре, като си придържате кепето да не падне, с премрежени от ослепявящото излъчване на таланта му очи и ако Господ вземе, че случайно ви осени с мъничко разум, си затворете плювалниците, защото да ги отваряте в присъствието на Пелинко е неразумно и юродливо, както казва българският светец Паисий от Хилендара...
В логиката на тези, неразбиращи състоянието на своите отлично промити с ухаещи методи мозъци, не се побира никаква народна съпротива срещу подтискащата и измъчваща народа си държава. Следвайки измъчената им от остра мозъчна недостатъчност логика, би трябвало да изтрием от читанките и безсмъртните саги за
Робин Худ и Вилхелм Тел
като разрушителни литературно-философски идеи спрямо съзнанието за държавността, което образованието трябва да изгради у подрастващите поколения. Ами махнете ги и тях от учебните програми, разкарайте ги. Защо не ги заклеймите и тях публично?!
Завоня ли ви на аутодафе*, драги читатели?
Не мисля, че да се заравяме повече в това нечистоплътно блато на истински духовни йезуити има смисъл и необходимост. Всеки българин с елементарен здрав разум прави оценката си още щом чуе подобни гастритни изригвания. Да ви цитирам поне едно подобно идиотско бърборене:
«...Защо възпитаваме децата си в тази „Андрешковщина”. Защо очакваме децата ни да растат като честни хора, достойни граждани на (някой ден) достойна държава, като ги учим, че бирниците се оставят в калта? Замисляйки се за закона – нещата стоят така – Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност за съучастие в окриване на данъци, а защо не и в опит за убийство!..» написано от nklvnv в някакъв блог.
Първо, авторът или авторката очевидно се срамува от името си, защото според мен в никой родилен дом няма да запишат едно бебе като «nklvnv», и второ за и с подобен игнорант аз няма да разговарям, докато не се върне в началния курс, за да научи, че данъци не се Окриват, а се Укриват... Духовната юродливост на цитираното лице също няма да коментирам, това е персона, жадуваща възстановяването на инвизицията в Българско през 21-ви век – «..Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност... и в опит за убийство!..» Оле-мале!
Журналистът Любен Генов** в свое експозе по същата тема споделя, че писателят Георги Мишев, влюбен в разказа «Андрешко», поставя следния автограф върху своя книга: «За нашата вярност към българския Дон Кихот – Андрешко. Панта рей!». А поетът Любомир Левчев нарича разказа гениален и заявява: „Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че с Андрешко няма да ни приемат в Европейския съюз”.
Отвлякох се, уважаеми читатели, не ми издържа келя и се впуснах в ненужна емоционална апологетика, от каквато гениалният Пелинко няма нужда. Друго исках да обсъдим тук. Кои са собствениците на нравоучително размахващите се пръсти? Те са като принцип разделени в две големи групи. Едната от тях е групата на
политическия слугинаж,
хора пряко или косвено навиращи се във властта, с цел лични облаги и фамилно благоденствие. Това е група, която и в конкретния казус обслужва мрежови интереси, която е жизнено заинтересована от събираемостта на данъците на всяка цена, без оглед на това дали цената са човешки животи и съдби, защото участва в преразпределението и консумацията на огромни дялове от данъчните приходи. Това са същите тези до смърт познати муцуни от политическата менажерия в София и по места, която отдавна вече се е срастнала с държавата и всячески изсмуква жизнените сокове на народа чрез държавна данъчна принуда и репресия. Разбира се, за тази камарила, това не е единственият източник на доходи, но е един от най-съществените. Втората група е далеч по-малозначителна. Тя изхожда в някаква степен от снобизъм и мрежово подражание, но водещият й мотив се подхранва от надеждата да попадне в периферията на основния политически слугинаж, което включва както държавната бюрокрация, така и разните правителствени и неправителствени организации, обръчови фирми и прочее, т.е. обслужващия слугинажа слугинаж. Това накратко казано са завършените конформисти, завършените европео- и американофили, които са «-фили» не по романтични съображения, а заради съвсем конкретни и напълно цинични планове да осребрят конформистките си позиции. Славословейки неоколониалните си западни господари и тъпчейки всяка форма на народен протест около себе си, те се надяват да бъдат забелязани и възнаградени от Мамона.
И накрая ще се спра на една трета и доста по-различна група, към която изпитвам и симпатия, и малко гняв в същото време и това е групата на
манипулираните жертви.
Наскоро публикувах статията «Плюватели на съвременна България», в която правя кратък на анализ на зловонните писания на един набеден немски журналист Юрген Рот, който изписа кофи с мастило, издаде чак книги, за да оплюва България като криминална държава и противно на всякакви западни «демократични и правови принципи», непрекъснато квичи, че българските престъпни групировки, примерно ТИМ, трябва без съд и присъда да бъдат забранени, може би разстреляни, обесени, а прахът им пръснат над океаните! При все, че изрично подчертах, че не адвокатствам на ТИМ, защото не разполагам с почти никаква достоверна информация за тях, някой, подписал се като Пешо (какъв напредък, в сравнение с «nklvnv»!) с определено добродушна ирония е написал: «Който каже нещо против ТИМ, ВИС, ГРУ,Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев, Слави – той фактически нагло и подло плюе по милата ни България!» Стана ми тъжно, защото е очевидно как щраква като реле монтираният от пропагандната машина хиляди пъти набиван рефлекс – при въпроса «Кой е виновен за дереджето ни?», отговорът автоматично се активира в зомбираното съзнание – «ТИМ, ВИС, ГРУ, Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев...» Щом някой истерично ги сочи като виновниците, той е ДОБЪР. Щом някой се усъмни в чистоплътността на добрия и изкаже съждения, излизащи извън рамките на монтираното клише, той е ЛОШ.
Добър – лош, добър – лош, просто, ясно и лесно запомнящо се в една здраво обработена психика, в един лишен от релевантна информационна среда мозък. Повечето от вас ще кажат, а бе зарежи го тоя Пешо... Не, няма да го зарежа, мира няма да им дам на Пешовци, ще ги разтърсвам, ще ги будя, ще ги нервя, докато не ги накарам да прочетат внимателно статиите ми, да чуят и много други гласове, да се върнат и препрочетат Ботев и Елин Пелин, докато не осъзнаят човешкото си достойнство. Не искам да ми казват, че съм прав! Не искам нищо да ми казват. Единственото, което искам, е да осъзнаят как с годините и с десетилетията омерзителната политиканска пасмина в София, под тих западен диктат, подменя здравото им народно усещане за действителност с фалшиви картинки и неоколониални догмати чрез всякакви препарати за промиване на мозъци, типинг-пойнт технологии и социални инженерства...
* Аутодафе (от порт. auto da fe) - акт на вярата, изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения (книги, картини или други вещи) от съда на Инвизицията
** Любен Генов, „Ах, този Андрешко!”, в. „Новинар“
