Стремежите на българския народ към отхвърляне на васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех на 22 септември 1908 г.
Стремежите на българския народ към отхвърляне на васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех на 22 септември 1908 г. В този най-тържествен в историята ни ден княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат към изстрадалия ни народ с Манифест, с който провъзгласяват „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство”, която добива по този начин статут на самостоятелен и равноправен субект на международната сцена.
Манифестът е изработен върху пергамент, чието художествено оформление е възложено на първият български художник-декоратор проф. Харалампи К. Тачев. Неговото приложно творчество е всеобхватно – той е автор на множество корици, илюстрации, адреси, грамоти, екслибриси, гербове, медали, банкноти, монети, емблеми, значки, пощенски марки, бланки, покани, календари, плакати, стъклописи, знамена, интериори и др.
Изпълнявал е поръчки за Двореца, Народното събрание, различни министерства, банки, акционерни дружества и др. Тачев е създателят на първият герб на София, създаден пред 1900 г. На него е възложено художественото оформление на българските павилиони на девет международни изложения.
По негови проекти са изпълнени интериорите на много обществени сгради у нас, след които орнаментиката в интериора на Партиаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, църквата „Света Марина“ в Пловдив.
През 1903 г. става един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" и негов пръв председател. Манифестът на независимостта е едно от най-големите му постижения. Той е подписан от Царя и членовете на кабинета и е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства.
Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
„Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят...
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“
Това е записано в Манифеста на княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България. Тя е провъзгласена в църквата “ Св. Четиридесет мъченици “ в старопрестолната столица Велико Търново. Министърът на финансите Иван Салабашев пише по този повод:
« ...Понеже в Търново трябваше да присъства доста много народ, за да стане церемонията по-тържествена, търновският окръжен управител бе поканен да свика от околните градове и села много лица под претекст, че уж в Търново ще се състои голям митинг, на който шефът на правителството Малинов ще държи програмна реч...»
Пред входа на Царевец е бил издигнат голям лозунг, а на самия хълм, зад третата порта на главния вход, са били построени специален павилион-трибуна и П-образна арка, богато украсени с цветя и зеленина. На върха на Царевец се развявали шест знамена, а между тях – сноп пръчки, символизиращ завета на хан Кубрат, че съединението прави силата.
През 1911 г. V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с новия международно-правен статут на България, който тя получава след обявяване на независимостта си, навсякъде, включително и в нейното название, думите княжество и княз са заменени с царство и цар. Освен редакционни, поправките са и по същество. Българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става 4 г. Създават се и две нови стопански министерства. Нейните дипломатически агентства се повишават в ранг на суверенни легации, а българските дипломати стават пълномощни министри, равноправни на останалите.
