В градинарството септември е популярен като месец на сливите. Сочният плод е разпространен почти във всички страни от умерения климат – и в Европа, и в Америка, и в Азия. Бил е широко отглеждан още в древния Египет. Световното производство на сливи достига до 3 милиона тона. Но основното количество плодни дръвчета се намират най-вече в дворните градини. Може би най-сериозната
причина, която спира разширяването на широкото разпространение и разрастване на площите, засети със сливи, е недостатъчната зимоустойчивост на тази култура. По принцип сливата цъфти много рано и често цветовете й се повреждат от повратните зимни студове.
Иначе по света са разпространени над 350 най-често отглеждани сортове от тези полезни плодове, отличаващи се с уникални лечебни качества. Те съдържат много пектин, растителни влакна, органични киселини, витамини В1, В2, РР, Е и провитамин А, както и цяла палитра минерали и микроелементи като натрий, калий, магнезий, фосфор, цинк, желязо и др. Химическият състав на плодовете е доста разнообразен и зависи от вида – например дали е джанка, синя слива, ренголд и пр., от сорта, от степента на зрелост, почвата, климатичните условия и редица други фактори, които оказват влияние върху него. Трябва да се знае, че при узряването захарозата се увеличава. Сушените сини сливи на практика съхраняват състава на полезните вещества и имат значително по-висока енергийна стойност от пресните си посестрими.
Сливата възбужда апетита, засилва чревната перисталтика и оказва нежно слабително и диуретично действие. Свежите плодове и компотите от тях са много полезни при атеросклероза, бъбречни заболявания, ревматизъм и подагра. Благодарение на високото си съдържание на витамин В2, желязо и калии, сините сливи са особено полезни при желязодефицитна анемия и при сърдечно-съдови нарушения. Те имат ясно изразени антибактериални свойства, подпомагат процесите на възстановяване на организма след тежки физически натоварвания или умствена умора и нормализират обмяната на веществата в организма. Добро въздействие оказва прилагането на един разтоварващ плодов ден – за целта в рамките на 24 часа се изяжда 1,5 кг. Освен тонизиращото си въздействие, сините вкусни красавици стимулират имунната система в борбата й със свободните радикали, тъй като имат антиоксидантно действие.
В листата на сливовите дръвчета са открити кумарини, които имат способността да предотвратяват образуването на тромби в кръвоносните съдове и да лекуват тромбози. Така че е добре те а бъдат изсушавани и да се прави чай от тях. Отвара от листата помага и при стоматит. За целта 20 г от тях (в сухо състояние) се заливат с 1 чаша гореща вода, кипват се 15 минути, прецеждат се и се допълва с вода до първоначалния изходен обем на течността.
В древната медицина за много полезен се е считал сливовата смола или клей, който изтича от кората на дървото. Той се използвал при лечението на язви, конюктивити и за засилване на зрението. Казват, че вкусният плод влияе добре и на гласните струни и много певци хапват по няколко шепи от него, за да запазят гласа си.
Малко известно е лечебната роля на сливата за ликвидирането на досадните мазоли. От тях може лесно да се отървете, като сварите 2-3 сушени сливи в прясно мляко и след като извадите костилката, поставяте върху мазола месестата част на плода, докато е още топла. Когато изстине, се заменя с друга топла сварена слива. След няколко такива процедури мазолът ще омекне и лесно ще се изчисти с пемза, без да остане спомен за него.
