Беломорието като историкогеографска област винаги е било във фокуса на българските интереси. Заселено с българи от древни времена, то е ту е било присъединявано към територията на България, ту е било откъсвано от нея, докато накрая го загубим безвъзвратно.
Видният български историк Стоян Райчевски изненада наскоро любителите на летописната книжнина у нас с новото си заглавие „Беломорска България 1941-1944”. Книгата пресъздава съдбата и живота на българското население в тази спорна област, неговото прогонване оттам и усилията му за връщането му в нея в засегнатия от изданието период. „Тя е разказ за стопанското и културното строителство на българите в Беломорието в един неголям тригодишен период, за гигантските усилия и огромни средства, вложени тогава от българската държава в изграждане на комуникации, пътища, благоустрояване на градове и села и развитие на модерно селско стопанство и търговия, в строителството и разкриването на училища, създаването на читалища, културни институти, опазването на културно-историческото наследство, подкрепата на спорта, социалните и други дейности в една сложна международна обстановка, когато почти по целия свят бушува пожарът на Втората световна война“. Така обобщава самият автор съдържанието на това силно родолюбиво и повдигащо националната ни гордост четиво.
