Териакът се е възприемал като универсално средство за лекуване на всички болести; но той е създаден най-вече като противоотрова
Преди доста години в околностите на с. Садово, Сунгурларска община, са намерени два твърде интересни паметника – оловни капачета на ампули от легендарното лекарство териак. Изнамирането му датира от дълбока древност. Териакът се е възприемал като универсално средство за лекуване на всички болести; но той е създаден най-вече като противоотрова.
Счита се, че това е станало в двора на владетеля на Понтийското царство Митридат VІ в края на ІІ в. пр. Хр. Тази интересна личност е известна освен с постоянните си войни с Рим, но и с днешното си прозвището царя-токсиколог. Той е ползвал не само затворници, но и себе си за изпробване на различни отрови и противоотрови.
Намереното от него средство се наричало „митридатум” и вероятно то е в основата на териака.
Любопитно е, че няколко десетки години преди това гръцкият поет и лекар Никандър от Колофон пише специална поема за отровите и противоотровите. Тя е адресирана към царя на Пергамон Атала ІІІ, който също е известен с изпробването на различни отрови върху престъпници. По-късно, през І в., лекарят на император Нерон – Андромах, усъвършенствал състава на лекарството.
В завършен вид на рецептата е придал Клавдий Гален, лекарят на император Марк Аврелий, през втората половина на ІІ в.
Това лекарство е било изключително скъпо за времето си. Точните съставки били повече от 60 на брой. През средните векове териакът проникнал и в Европа чрез посредничеството на Византия и на арабите от Кордовският халифат. Затова и не е чудно, че след ХІІ в. той започнал да се произвежда освен в Кайро и Константинопол, но и в Милано, Генуа, Падуа, Болоня.
Все пак най-развито средище на неговото производство била Венеция. Намиращ се на кръстопът на сухопътни и морски пътища между Европа и Азия, този град бързо станал водещ център за производство на лекарството. Но високата цена на териака
довела до неговото фалшифициране.
Считало се, че неефикасността му в отделни случаи се дължи именно на недобросъвестното му производство от аптекарите. Затова и всяка година започнал да се провежда „Фестивал на териака”. Във Венеция той започвал на 24 август, в деня на Св. Вартоломей.
Подобни фестивали се провеждали и в други центрове на неговото производство, като този в Нюрнберг, който продължавал цели два месеца и бил организиран от местната управа.
По време на събитието фармацевтите излагали пред всички съставките на оригиналния териак, които включвали освен най-важната част – опиум, но и тялото на убита при пълнолуние мъжка усойница, черен пипер, канела, джинджифил, анасон, копър, семена от ряпа, здравец, ирис, метличина, звъника, кипарис, лавър, магданоз, гръцко вино и много други.
Всички жители можели да видят как тези съставки се смесват и оставят да отлежат.
Истинският териак е трябвало да престои 12 години – едва тогава той можел да се използва като лек против всичко. Той се използвал от много владетели, включително и от английската кралица Елизабет І, а френският крал Анри ІV имал специален интерес по въпросите на неговото производство.
Почти неизвестен е фактът, че териакът има пряко отношение и към един
много важен момент от българската история.
Византийският император Йоан Кантакузин пише в своята „История”, че териак е използван и от българският деспот Войсил – брат на цар Смилец. Това станало вероятно през 1323 г., когато Войсил бил верен съюзник на император Андроник ІІІ срещу българският цар Михаил Шишман.
След неуспешната обсада на Пловдив император Андроник се установил на лагер в градчето Потука, вероятно в Казанлъшко, като преди това изпратил Войсил да събере още войска от своите владения, намиращи се около Копсис – днешното Анево кале при Сопот. Целта била да се даде генерално сражение на цар Михаил Шишман, чийто лагер бил на един ден път от византийската армия.
Съвсем изненадващо за няколко дни при Андроник пристигнали трима пратеника, които твърдели, че деспот Войсил е мъртъв. Уплашен от тази вест, Андроник бързо се оттеглил до Адрианопол, понеже армията му била по-малка от българската, а смъртта на Войсил го лишавала от неговите войски – повече от 3000 човека.
Едва след 8 дена в Адрианопол пристигнал пратеник от Копсис, който съобщил, че Войсил е ял отровни гъби и три дена е бил в толкова голяма летаргия и безчувственост, че всички го помислили за мъртъв. Едва когато близките му дали териак, Войсил се възстановил.
Териакът се е ползвал до втората половина на ХІХ в., но скъпата му цена го правела достъпен само за богатите. През ХVІІ-ХІХ в. се утвърдили няколко венециански аптеки, специализирани в неговото производство – „При златната глава”, „Двамата маври”, „При императорският кедър” и др.
За да гарантират качеството, тези аптеки са запечатвали шишенцата с лекарството със специални оловни капачета с фирмения си знак. Находките от Садово са от началото на ХІХ в.
Едното капаче е от териак, произведен от аптеката „При златната глава” в Триест, а второто е от аптеката „При златната глава” във Венеция. И на двете е представена глава с лавров венец надясно, пред който има двуглав орел - герба на Австрийската императорска фамилия.
Това показва, че капачетата са от стока, произведена след 1797 г., когато влизат в състава на Австрийската империя. И двете капачета са оригинални, за разлика от много други, открити по българските земи.
Още преди доста време големите български учени Т. Герасимов и Й. Юрукова, а в по-ново време и В. Плетньов установиха наличието на доста находки, имитиращи оригиналната стока. Фалшивите капачета са несръчно направени и с неясни или много грубо изработени образи. Особено много такива са намерени в Истанбул, което показва, че един от центровете за производство за фалшив териак е бил там.
Напоследък станаха известни и шест подобни капачета от Варна, което позволява да се допусне производство на фалшивото лекарство и в този град.
