В течение на цели хилядолетия японските готвачи прибавяли една специална съставка в блюдата, за да им придадат наситен вкус. Тя била наречена „чудесният прашец“ и се получавал чрез специална обработка от морските водорасли комбу. Вкусът, който добивали ястията бил наричан „ушами“. Едва в края на ХХ в. Този компонент бил получен по изкуствен начин. Това били солите на глутаминовата
киселина, известни като натриев глутамат или MSG (Monosodium glutamate). Днес рафтовете на бакалиите и супермаркетите буквално са препълнени с продукти, овкусени с наричаният от съвременниците ни „крал на подправките“ глутамат. Една малка доза от него придава интензивен „месен“ вкус и позволява да се реализират съществени икономии на месо, птици, гъби и други натурални съставки в повечето полуфабрикати, концентрирани сухи супи и кубчета за бульон. Неговото участие придава изключително самобитния вкус на китайската кухня, а също и на бургерите в „Макдоналдс“ и KFC.
Синтетичният глутамат е признат през 1959 г. от американското управление по контрол на продуктите за „безопасен“, но още през 60-те години на миналия век в медицинската литература започват да се появяват научни и клинични данни, че MSG води до интензивни алергични реакции при чувствителните към него хора. Тогава се ражда и широко известният днес термин „синдром на китайския ресторант“, който описва цял комплекс негативни странични ефекти, които може да възникнат след употребата на глутамата. А те са: сърцебиене, обилно потене, главоболие, гадене, парене в гръдната област. Особено бързо реагират на него болните от бронхиална астма, у които това може да влоши протичането на заболяването. Това обаче е само върхът на айсберга. Оказва се, че MSG води до пристрастяване към подправените с него китайски манджи, хамбургери, чипсове, разтворими супи, сосове и какво ли още не. Освен това е установено, че натриевият глутамат оказва невротоксично действие на организма. Работата е там, че той се явява аминокиселина, която е необходима на нашия мозък и някои други вътрешни органи за осъществяването на редица физиологични процеси. Но когато чрез прекомерното й приемане с храната нейното ниво в организма се повиши критично, стимулацията на невроните става прекалено силна и продължителна, а това обикновено води до тяхното разрушаване и загиване. Дори човек да употребява MSG от дъжд на вятър, възможно е след няколко години дори у него да се проявят широк спектър от разстройства – от хиперактивно поведение и агресия, особено при децата, депресия, емоционално-личностни нарушения до тежки невродегенеративни заболявания. Да не говорим за предизвиканите от него мигрени, затлъстяване и сърдечни проблеми.
Но как да се избавим от неговото присъствие в менюто ни, като почти не се предлага храна, която да не съдържа тази отрова. На масите в някои заведения дори задължително присъства солничка с натриев глутамат. Спасението е да преминем на домашно приготвена храна. Но в много от продаваните продукти той е законспириран зад други имена, за да не се плашат хората, че купуват овкусена с него хранителна стока. И така, ако прочетете в съдържанието на етикета някое следните обозначения, да знаете, че това не е нищо друго, освен вездесъщата убийствена подправка: хидролизиран растителен протеин (Hydrolyzed vegetable protein); екстракт от соя (Soy еxtract; подправки; добавка с вкус на месо (Beef flavoring); натурални вкусови добавки ( Natural flavorings – това е смес, която съдържа от 20 до 60% MSG, както и Е-621 и т. н.
Глутаматът е неотменен компонент и на почти всички т. нар. „диетични“ продукти, към които често прибягват хора, убедени, че те са здравословна храна. Там пък е замаскиран от названието „екстракт от дрожди“ и се съдържа като правило във всички соеви заместители на месото, вегетариански „шницели“ и колбаси, а и в редица продукти на базата на сиренето тофу.
Тъжно наистина, но факт. Съвременните хранителни продукти и полуфабрикати изобилстват от огромно количество химически добавки. И независимо колко са вредни глутаматът и другата „химия“, те ще пълнят рафтовете, докато има съответното потребителско търсене. Но поне всечи има правото да знае какво купува, за да направи, както се казва, своя „информиран избор“.