На 5 октомври отбелязахме годишнина от началото на Балканската война. По време на този военен конфликт, който сложи окончателно точката на петвековното османско господство на Балканския полуостров, започва и бойният път на българската авиация. Към действащите тогава армии са създадени три аеропланни
отделения, които извършват предимно разузнавателни полети, полети за коригиране огъня на артилерията и за първи път извършват бомбардировки от въздуха. По това време България разполага с 23 самолета и 26 пилота, а общият брой на полетите е над 200. По същото време САЩ имат в армията си само 3 самолета, Япония – 10, Италия – 22. Ние се нареждаме до страни като Великобритания, с която имаме равен брой бойни аероплани. Изпреварват ни само Русия със своите 99 и Германия с 46 самолета.
Първият боен полет в историята на българската авиация е извършен на 16 октомври 1912 г. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня: "Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев... При кацането на апарата се счупи шасито". В памет на това епохално събитие през 1963 г. Министерският съвет предлага този ден се чества като празник на Българската авиация и на Българските военновъздушни сили.
По време на същата тази Балканска война в освободения от българските войски град Мустафа паша (дн. Свиленград) се устройва първото в света бойно летище. Именно оттам на 16 октомври 19192 г. излитат и поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. Тяхната мисия е да разузнаят каква е обстановката в обсадения от българите Одрин и да хвърлят позиви към населението в града да се предаде. Като на шега двамата пилоти поставят в кошовете, прикрепени отстрани на аероплана, две бомби – едната от т. нар. одрински бомби, а другата е руска, направена е от алуминий и тежи килограм и половина.
В съдбовния ден на летище Мустафа паша още от сутринта прииждат множество журналисти и военни аташета, за да наблюдават излитането на „Албатрос”-а. Това става факт в 9,30 ч. Докато летят на около 400-500 м. над земята, нашите авиатори виждат под себе си българските предни линии, а само на километър по-нататък и вражеските. Първото, което съзират от въздуха е как войници мъкнат две турски оръдия към позицията си в една нива. След като кръжат известно време над Одрин, двамата пилоти се отправят към гара Караагач. По-късно Радул Милков в подробности описва полета: „В самолета взехме две бомби за проба... Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха „одринки”. Времето бе великолепно, слънчево... Излетях в 9,30 – посока Одрин... Летях в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите”.
Мълвата за сензационния за времето си боен полет се разпространява светкавично. Когато Милков и Таракчиев отиват да докладват на ген. Янков, те са съпроводени от цяла тълпа авиатори, офицери, присъстващите военни аташета и чуждестранни кореспонденти. Журналистите са силно впечатлени от изявленията на нашите пилоти, че нарочно не са хвърлили бомбите над Одрин, за да не пострада невинното мирно население.
Впрочем полетът над Одрин въобще не е бил безопасен, тъй като крепостта е разполагала с противобалонни оръдия, които в случая били използвани и като противосамолетни. Така че не е чудно, че при огледа след приземяването се откриват четири пробойни в долната опашна плоскост и една пробойна от граната в лявото вертикално кормило. Въпреки това в донесението на ген. Янков пред щаба на Главното командване се казва: „Противникът в Одрин е със значителни сили. Утре аеропланите ще предприемат нови летения с пускане на бомби.”
Роденият на 5 март 1883 г. в Пловдив Радул Милков е син на свещеник, но завършва военна гимназия, а през 1912 г. и курс за пилоти в Германия. По време на Балканската война е началник на Първо аеропланно отделение, което действа при Одрин. По-късно, вече през Първата световна война той вече е с чин капитан и неговото аеропланно отделение сега действа на Струмския фронт. Достига до чин майор и става началник на Аеропланната група. След войната преминава в запаса и става активен член на управляващия БЗНС на Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и хвърлен в затвора. По решение на Военната лига през 1924 г. му се устройва „бягство” в Югославия, където е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС. В него той заема поста секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. След 1939 г. работи в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък и издава списанието "Нашата авиация". През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Неговата книга „Из страниците на българската военна авиация” се превръща в буквар на цели поколения авиатори и политици. В нея той развива идеята, че когато става въпрос за постигането на националните цели и защита на националните идеали, трябва да разчитаме преди всичко на самите себе си, а не на наемници. Радул Милков умира в София на 16 февруари 1962 г. Неговото име носи „Милков нос” на Земя Греъм в Антарктика.
И още нещо любопитно за тази емблематична личност. Радул Милков е човекът, който замисля и осъществява през 1931 г. първата българска венчавка във въздуха. За церемонията е ангажиран аероплан на френското въздухоплавателно дружество “Сидна”, с който той прави кратък полет над столицата. Във в.„Утро” тази въздушна разходка е наречена „меден полет”. А младоженецът е... неговият боен другар Продан Таракчиев.
Самият той роден на 12 ноември 1885 г. в Сливен. Завършва Военното училище в София, а по-късно и руска въздухоплавателна школа. В Балканската война участва като наблюдател, но и обслужва балона на I-во балонно отделение при Одрин. По време на Първата световна война е началник на Аеропланното училище, а след това и на Аеропланната работилница. Последната му среща с приятеля му Радул Милков се състои на 29 април 1957 г. в една софийска болница, където на същата вечер Таракчиев умира от рак.
Двамата пилоти, написали първата страница в българското въздухоплаване, оглавяват един дълъг списък от имена на летци-герои, прославили силата на българската авиационна мощ с легендарните си подвизи. И както самият Радул Милков пише в своята книга: „Нека всеки българин знае бойните подвизи на своите сънародници летци”.
Много от хората от бойното ято на Милков са първи в света. Това е първият редник фотограф Стоян Терзияски, с когото асът на асовете Радул Милков излита на аерофоторазузнаване преди да хвърли първата бомба над турските позиции. Симеон Петров пък остава в историята като първия летец, извършил нощен полет за разузнаване и бомбардиране. Първата жена, летяла на боен самолет и хвърляла позиви на турски език над Одрин е Райна Касабова. Първото изобретение на бомбодържател вместо използваната дотогава кошница е дело на поручик Стефан Калинов. Първата и единствена жертва на авиацията ни по време на Балканската война е поручик Христо Топракчиев, чийто самолет се запалва при изпълнение на бойна задача на 19 октомври 1912 г. Месец по-късно, на 12 ноември с. г., се осъществява и първият групов боен полет, като четири самолета, пилотирани от Радул Милков, Никифор Богданов, Стефан Калинов и руснака Н. Костин прелитат заедно над одринската жп гара Караагач, появявайки се над целта от различни посоки и въпреки противниковия огън успяват да разузнаят и хвърлят позиви и прокламации над обсадения Одрин. За първи път в световната история нашият летец поручик Пеньо Попкръстев, заедно с италианския доброволец Джовани Сабели осъществяват бомбардировка над противников кораб в открито море. Те извършват боен полет над Мраморно море и хвърлят бомби над плаващия в него броненосец „Хайредин Барбароса”, а на 23 март двамата реализират и най-дългия боен полет дотогава, прелитайки на булаирските укрепления, град Гариполи, пресичайки Дарданелите, летейки над азиатската част на Турция и завръщайки се обратно през Мраморно море в летища Урша. Да не забравяме да отдадем дължимата почит и на основоположника на българското самолетостроене – авиоконструктора полк. Цветан Лазаров.
Благодарение на храбрите и самоотвержени действия на родните ни летци и тяхната безгранична преданост на родината, дължим небивалия възход на нашата авиация в онези трудни за България времена, но за съжаление изпитваща много несгоди в наши дни.
