Медът се цени много заради десетките си полезни свойства. Използването му за медицински цели няма странични и вредни ефекти за човешкото здраве. Съдържащите се в него микроелементи, като магнезий, калий, калций, желязо, фосфор, йод и манган, са точно в нужната за човека пропорция.
Но бързайки да получат по-бързо резултат, а и по-голямо количество мед, много пчелари започват да хранят пчелите със захарен сироп. Трудолюбивите насекоми се
втурват да го преработват по същия начин, както и цветния нектар, но в крайна сметка се получава „захарен” мед, който нито по вкусови качества, нито по лечебни свойства може да се сравнява с натуралния продукт.
За обикновения потребител на практика е невъзможно да определи без лабораторни експерименти какъв е процентът на захарозата и доколко медът, който си е купил, е фалшив или натурален. Но има някои прости правила, които може да ни ориентират в това доколко кехлибарената течност в буркана е менте.
Така например парче хляб, пуснато в качествен мед след известно време се втвърдява. Но ако хлябът омекне, значи имате работа със захарна имитация или пък с недозрял мед. Друг начин за проба е да разбъркате с бързи кръгови движения една лъжица в буркана. Хубавият мед не се стича от лъжицата, а се натрупва по нея. Ако загребете от него, той ще потече на лентичка, като във вътрешността му ще се образуват малки мехурчета.
Ако разтворите натурален мед във вода в съотношение 1 към 2, трябва да получите леко мътен разтвор. При наличието на различни смеси в него, те ще се отделят на дъното като утайка.
Как да го съхраняваме
За да не губи дълго време полезните си свойства, медът трябва да бъде съхраняван н дървени, метални, стъклени или керамични съдове. Основното правило е те да бъдат чисти.
За доброто запазване на меда дървените съдини се изработват от бук, бреза, върба, кедър, чинар и пр. В дъбови бъчвички мед не се съхранява, защото в тях той променя цвета си и почва да чернее. В съдове от хвойна пък придобива аромат на смола. Безценният продукт не трябва да се поставя в меден или цинков съд, тъй като тези материали при контакта си с киселините в меда образуват отровни соли. Керамичните гърненца пък трябва да са покрити отвътре със специална глазура.
Температурата на съхранение трябва да бъде в диапазона между 4 и 10 градуса по Целзий. Трябва да се знае, че при температура над 40°С медът губи много от полезните си свойства.
Опитните апитерапевти съветват да го консумираме, като загребем със супена лъжица от него и да го оближем както смучим близалка, до неговото пълно разтваряне. Така лечебните му свойства се усвояват най-добре от слизестата обвивка на устата и гърлото.