Като стане въпрос за датски принцове, неизменно се сещаме за най-известния от тях, макар и литературен герой – Хамлет. И някак от само себе си изплува и най-популярният израз от едноименната шекспирова пиеса: „Има нещо гнило в Дания“. Какво общо може да има обаче между кралските датски особи и българската монархия?!
Свързва ни всъщност датата 20 октомври 1886 г. Тогава Третото Велико народно
събрание избира за български княз сина на датския крал Кристиан ІХ – Валдемар. Неговата сестра – Александра Датска, в това време е британска кралица, брат му Георг І е крал на Гърция, а другата му сестра – Мария Фьодоровна-Дагмар, се изживява като руска императрица. Роднинствата му с европейските короновани величества не свършва дотук. Негова съпруга е френската принцеса Мария Орлеанска, която пък се явява племенница на формалния наследник на френската корона.
На практика Валдемар почти няма нищо общо с живота в кралския двор, тъй като той е отдаден на военноморската си кариера и през по-голямата част от живота си кръстосва моретата. В знак на съпричастност със съдбата на своя съпруг, издънката на Бурбоните принцеса Мария Орлеанска татуира на горната част от ръката си котва. „Аз съм жена на датски моряк и правя това, което правят другите съпруги на датски войници“ – оправдава се тя. Принцесата остава в историята и с друга своя ексцентричност. Тя има слабост и към пожарникарите и се появява навсякъде, където избухва пожар, в такава близост с огнената стихия, че непрекъснато се е налагало мъжете с каски да я предупреждават за опасностите, които я грозят. Самата тя издейства от началника на пожарната да й разреши да сложи униформа и дори нейна снимка с униформа и каска на противопожарната охрана са разлепени по всички къщи, пострадали от пожар. Това впрочем е още една много тънка и дискретна връзка с датския кралски двор и нашата държава, като се има предвид, че днешният ни премиер всъщност е бил „колега“ на датската принцеса, чийто мъж за малко се разминава с българския престол.
Но очевидно на Валдемар не било писано да седне на трон. Освен за български княз, той е бил канен и за монарх на Норвегия, но поради международния натиск така и не слага корона на главата си. Като един от най-уважаваните представители европейските кралски династии обаче, той остава в историята с прозвището „Вуйчото на кралете“.
Според нашите историци, Валдемар отхвърля българската корона десетина дни, след като Народното ни събрание му я поверява – на 11 ноември 1886 г., като изтъкват натиска на руския император Александър ІІІ както причина за тази негова постъпка. А и благоверната му съпруга категорично заявила, че „нищо не може да ме накара да отида там“ - т. е. в нашата страна. Избирайки шурея на руския цар за български княз, нашият парламент дава израз на желанието на България да се помири с Русия. Но в свой дипломатически отговор руснаците заявяват: „Императорското правителство намира за невъзможно да поддържа сношения с българското правителство в сегашния му състав″.
Според датските хроники обаче, Вадемар не приема нашето предложение, тъй като не желае да рискува започването на една вентуална война срещу брат си Джордж І – по това време е крал на съседна Гърция, с която България е в изострени отношения към този момент. Така кралската двойка решава да остане в „гнилата“ Дания, където се радва на голяма популярност. А нашата страна е оставена от Европа сама да търси лек за болната си глава, като никоя от европейските дипломатически канцеларии не си мърда пръста да ни даде съвет и да ни предложи свой кандидат, който да дойде да царува у нас. И в крайна сметка сме принудени да се примирим с компромисната кандидатура на Фердинанд І. Остава без отговор само въпросът дали единствено в Дания има нещо гнило?!
