Пластмасовите кухненски съдини напълно превзеха кухнята на съвременния човек. Все по-често не само пием и ядем от пластмасови чаши и чинии, но и топлим храна в микровълновата печка. Спор няма, че съдовете за еднократна употреба са много удобни и облекчават домакинството – след като бъдат използвани, не е нужно да се мият, а директно се изхвърлят в кошчето. Освен това са много по-леки и удобни за носене от стъклените и порцеланови чаши и бутилки например. Но по
отношение безопасността на полимерния материал, от който са направени, все повече се чуват гласове за това, че евентуалното преминаване на вредни вещества в течностите или другите хранителни продукти, не е безопасно за здравето на човека.
Да вземем така модните напоследък шишета за биберони от поликарбонат. По целия свят те масово изместват стъклените. Само че при затоплянето на млякото или водата в тях, в течността прониква т. нар. бисфенол А. Това е промишлен химикал, който широко се използва при производството на пластмасови изделия, като детски бутилки, играчки, опаковки за храни и напитки. Според резултатите от различни изследвания бисфенол А е отговорен за заболявания на сърцето, черния дроб, затлъстяване, диабет, неправилно развитие на мозъка и хормоналната система при децата. Проблемът е, че той много прилича на женските полови хормони и дори другото му име е... „химически естроген”. Попадайки в човешкия организъм, този изкуствен хормон започва да пречи на работата на нормалните естрогени и особено при мъжкия пол влияе негативно при формирането на половата система.
Според данните от едно изследване 93 процента от американците са дали положителни проби за химикала. Не случайна в щатите и в Канада в последните години бебешките шишета от поликарбонат, съдържащ бисфенол А са забранени официално. Но производителите им цинично продължават да ги произвеждат за останалите страни по света, твърдейки, че са безопасни.
В списъка с токсичните вещества, които може да мигрират от пластмасовите съдове във водата и продуктите присъстват и опасните фталати. Тези вещества се използват като пластификатори – т. е. те придават мекота и гъвкавост на пластмасата. И също се явяват химически естрогени. Обикновено се намират във фолиото, с което обвиват месото, колбасите и други хранителни продукти, в различни текстилни материали, бебешки изделия, медицински продукти, парфюми, пяна и гел за коса, лакове за нокти, в традиционните подови настилки, кабели, опаковъчни материали и медицински продукти. Често фталатите може да попаднат в хранителната верига и съответно в човешкия организъм дори чрез кофите, използвани за събиране на реколтата, транспортната лента или от друго място от производствения цикъл на различните хранителни продукти. В известна степен можем да ги избегнем като съхраняваме храната си в стъклени, метални или керамични съдини – така, както са правили нашите праотци във времето, когато пластмасата все още не е била открита. А в това, че те са били доста по-здрави от нас, вече никой не се съмнява.
