През декември започва подготовка за отглеждане на разсад, предназначен за ранно производство на зеленчуци. Използването на подходяща торово-почвена смес е от важно значение за отглеждане на качествен зеленчуков разсад. За приготвянето на сместа са необходими добре разложен пресят оборски тор и почва в съотношение 2:1, обогатена с 1,2кг/м2 суперфосфат, 0,6кг /м2 калиев сулфат и 0,4кг/м2 амониев нитрат. Сместа трябва да бъде въздухопропусклива, с неутрална реакция (рН 6,5-7),
да е добре обеззаразена.
Обеззаразяването на торово-почвената смес може да се извърши по няколко начина. Един от прилаганите физически методи за унищожаване на патогените и вредителите в почвата е термичния. При Т > 50оС загиват нематодите; Т от 60-72оС е пагубна за бактериите и почвените гъби; при Т > 82оС губят кълняемост голяма част от семената на плевелите и др. Термичното обеззаразяване на почвата може да се постигне чрез третирането и с прегрята пара под полиетиленово покритие, т. нар. пропарване на почвата.
Соларизацията или т. нар. слънчево обеззаразяване на почвата е екологичен, лесен и сравнително евтин метод. При него се използва топлинната енергия на слънчевите лъчи. Те могат да повишат температурата на почвата над 60оС в 20-30- см. слой за кратък период от време. С този метод торово-почвената смес се обеззаразява през най-топлите летни месеци. За тази цел почистената от по-едри примеси почвена смес преди соларизацията се навлажнява до 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност) и се покрива плътно с фолио. По време ма соларизацията почвата трябва да се поддържа добре овлажнена, предпоставка за равномерно разпределение на топлината.
В практиката най-често за обеззаразяване на почвата се прилага химическият метод. Използванипрепарати за тази цел саБазамид – гранулат, Видейт, Мокап, Биот Акт ВГ и др. При употреба на Базамид – гранулат (250г/м3) почвената смес трябва бъде добре навлажнена, над 70% от ППВ(пределна полска влагоемност), а температурата – от порядъка на 13-18оС. След третиране почвата се покрива с полиетилен за 15-20 дни, а при откриването и се изисква тя да се разбърка няколко кратно много добре. Важно е да се знае, че препаратът Базамид – гранулат е разрешен за употреба до 31 декември 2011 година.
Източник на редица гъбни и бактерийни болести по зеленчуковите култури могат да бъдат необеззаразените зеленчукови семена и инвентар (саксии, сандъчета, почвообработващи инструменти). За обеззаразяване на инвентара в личното стопанство най-често се използва хлорна вар (2%) или син камък. В домашни условия обеззаразяването на семената (краставици, домати, пипер) може да се извърши с 10-процентов разтвор от перхидрол в продължение на 20-25-30 минути (20 минути за краставиците, 25 минути - за доматите и 30 – за пипера), след което семената се промиват с чиста вода и се подсушават.
За обеззаразяване на инвентара в личното стопанство най-често се използва хлорна вар (2%) или син камък. В домашни условия обеззаразяването на семената (краставици, домати, пипер) може да се извърши с 10-процентов разтвор от перхидрол в продължение на 20-25-30 минути (20 минути за краставиците, 25 минути - за доматите и 30 – за пипера), след което семената се промиват с чиста вода и се подсушават.През декември се провежда предзимна сеитба на някои студоустойчиви зеленчукови култури (моркови, спанак, магданоз), с цел получаване на по-ранна продукция. Продукцията от предзимната сеитба на моркови се получава близо месец по-рано в сравнение с тази от пролетната сеитба. Семената на морковите трябва се сеят седмица преди трайното понижение на температурите, за да се изключи възможността да поникнат до началото на зимата. Препоръчва се редова сеитба на бразди през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 см. На по-малки площи сеитбата се извършва разпръснато. Посевната норма за1 кв.м е 1-1,5 г. Най-подходящи за морковите са леките, структурните и пропускливи почви – наносни, глинесто-песъкливи, структурни черноземи.
В началото на декември, преди настъпване на големите зимни студове, трябва да приключи засаждането на овощните дръвчета. Изборът на овощните култури и сортове трябва да е съобразен с почвено-климатичните условия на дадения район и биологичните изисквания на овошките.
