Златният корен (или още Розова радиола) се използва като лечебно растение от незапомнени времена. Старинно алтайско поверие гласи, че който намери билката ще бъде бъзе здрав до края на дните си и ще живее два века. Естествените му находища са именно в планината Алтай, но расте и в Югоизточен Сибир, Карпатите, Урал и на места в Далечния Изток. Коренното население на Алтай старателно са укривали неговите местонахождения и са пазели в дълбока тайна
начините на неговата употреба, предавайки я само от баща на син. Китайските императори пък изпращали специални експедиции да търсят златния корен. Той бил обект и на цели тълпи контрабандисти.
За лекарствена суровина се използвало неговото коренище, чийто аромат наподобявал този на розовото масло. А го наричали „златно”, тъй като имало специфичен металически златист отблясък. По своите лечебни качества билката се конкурира с култовия женшен и притежава чудесни тонизиращи свойства. Тя се прилага за прогонване на умората, повишаване на физическата и умствената работоспособност и за сваляне на нервното напрежение. Препаратите от нея подобряват паметта, активизират функцията на щитовидната жлеза и нормализират обмяната на веществата.
Коренищата се изкопават през есента на всеки две години. За приготвянето на настойка от тях наситнената суха дрога се залива с 5 части водка и се оставя да престои на тъмно 2 седмици. След това се прецежда и от нея се пият по 20-25 капки на ден, като курсът на лечение продължава 10-20 дни. При необходимост сухата билка може да се приема и под формата на чай.
