Във всяка страна, където зимата е характерна с люти мразове и ниски температури, съществуват национални способи за борба със студа. След тях особено централно място заемат сгряващите напитки. Повечето от тях са слабоалкохолни и затова трябва да се пият с мярка. Тук ще припомним някои проверени с времето рецепти.
Горещият сбитен представлява старинно руско питие, приготвено от мед и лековити подправки. В състава му влизат основно жълт кантарион, салвия,
дафинов лист, джинджифил и люта чушка. За първи път името му се среща в старинни славянски летописи от 1128 г. и вероятно произлиза от това, че след като подправките се добавят към меда, непосредствено преди употребата му съдържанието трябва да се „разбие”, за да се смеси добре. Сбитенът е популярна напитка и за утоляване на жаждата в руската баня или през горещите летни дни.
Белоруската алкохолна напитка от мед и билки, която се пие както гореща, така и студена, се нарича крамбамбуля. Подобни на нея питиета, но с добавка и на водка, използвани в Украйна, са известни като душепарка или варенуха. Варенухата се прави от водка, мед, ябълки, круши, сливи, вишни и съответните подправки. Сместта се насипва в чугунена тава, покрива се с тесто и се слага да се запече.
Традиционно в Австрия, Германия, Великобритания и скандинавските страни по рождественските базари и празниците, провеждани на открито, се пие глинтвайн – вид греяно вино. Първите рецепти за него са били известни още в Древния Рим, но тогава смесеното с подправки вино не се нагрявало. При някои от днешните рецепти към глинтвайна се добавя коняк или ром, като алкохолното съдържание не трябва да е по-малко от 7 %. Той може да се приготвя по два начина – с вода или без прибавянето на вода. Използваните в него подправки са канела, карамфил, лимонена кора, анасон и джинджифил. Те се сваряват предварително във вода, за да отделят етеричните си масла, след което към отварата се добавя мед или захар, а едва в самия край на приготвянето на глинтвайна се сипва и виното.
Популярният грог представлява силно разреден с чай ром, подправен със захар. Историята на неговия произход е много любопитна. За да се намали пиянството и оттам проблемите с дисциплината в някогашния Британския Кралски флот, порциите с ром започнали да се раздават разредени с вода. Съвременните версии на тази напитка обикновено се правят с чай и се подправят с канела, карамфил и в редки случаи с лимон или лайм. След като течността кипне, се сваля от огъня и в нея се налива ромът.
Събирателното название на коктейлите, съдържащи обичайно плодове или плодов сок е пунш. Той се поднася традиционно в големи широки чаши с плаващи в тях парченца плодове. Напитката е пренесена от Индия в Англия в началото на ХVІІ в., откъдето се разпространява в цяла Европа. Класическата рецептата на английски език се съдържа в римушката: „One of Sour, Two of Sweet, Three of Strong, Four of Weak” и в превод представлява: 1 част лимонен сок, 2 части захар, 3 части ром (желателно да е барбадоски) и 4 части вода. В нея задължително се настъргва и индийско орехче. Традиционното посрещане на Рождество Христово в Германия включва задължително огнения горещ пунш.
В Полша пък още от ХVІІІ в. е популярен т. нар. крупник, който в известен смисъл се явява конкурент на пунша. Едно от най-необходимите качества на всяка домакиня било да е майсторка на неговото приготвяне. Испанският аналог се нарича сангрия и в него към виното може да се добави уиски, ликьор, бренди или джин. Като негова съставка се използва също газирана вода, тоник или лимонада, а понякога и шампанско.
