Когато няма хляб, тълпата се храни с пищни зрелища. Знаем тази мъдрост от древния Рим, където кръвта на гладиаторите се леела на Колизеума. За да нахрани гладните и утоли жадните. Но един ден римските патриции с ужас открили, че робите се бунтуват, хуните върлуват, а плебсът негодува от празните хамбари. Зрелищата свършили, а с тях и империята.
Без да е империя, България стремително върви към римския хаос. В който оскотялата тълпа не пита за хляба, а реве в див възторг от труповете на осветените ченгета. Да си бивше ченге в демократична България, е все едно да си обречен гладиатор, слушащ рева на плебея и гледащ палеца на Цезара. Нашият цезар е Бойко Борисов, първи консули са му вътрешният Цветан Цветанов и външният Николай Младенов. Това свещено трио решава съдбата на 40 посланици, уличени в заговор срещу демокрацията, понеже някога работели за българското разузнаване.
Ако трябва да коментирам с две думи истерията с досиетата, това е „поредното безумие“. Но веднага правя важно уточнение, което в никакъв случай не оневинява премиера и двамата му министри. Този скандал не е дело на управляващите, защото носи външни негативи на Бойко Борисов. Но във вътрешен план за ГЕРБ е изгодно да шуми за досиетата – за да отвлича вниманието от имотните афери на Цветан Цветанов и шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов, от антисоциалната пенсионна реформа и варварското закриване на БАН. Да не говорим за ликвидацията на Бърза помощ и за евтаназията на здравеопазването.
Досиетата не се отварят нито от Бойко Борисов, нито от Комисията по досиетата, ръководена от Евтим Костадинов. Колкото и парадоксално да звучи,
досиетата се отварят от Сергей Станишев.
Преди три години, когато управляваше тройната коалиция, Станишев наложи на парламента Закона за досиетата. В който не се правеше разграничение между работилите във външното разузнаване и контраразузнаването, от една страна, и доносниците на политическата полиция, от друга. Синът на Димитър Станишев – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, отвори досиетата на разузнаването, за да покаже, че грешниците на комунизма са не партийните вождове, а подчинените им служби. Своевременно архивът на политическата полиция – Шесто управление на ДС, странно се изпари и повечето доносници бяха спасени.
Самият Станишев подбра членовете на Комисията по досиетата, като БСП е с най-много представители – четирима. За председател бе назначен депутатът от БСП Евтим Костадинов, чиято биография е крайно съдържателна – преди промените е милиционер в град Толбухин, през 1988 г. завършва Висшата специална школа на МВР, в периода 1992-1995 г. е управител на охранителна фирма и участва в приватизацията, от 1995 до 1997 г. е шеф на РДВР-Добрич, след което е избран за депутат от БСП.
Другият кадър на БСП в Комисията по досиетата е Апостол Димитров – в периода 1974-1989 г. последователно е партиен секретар на Корабостроителния завод във Варна, първи секретар на ДКМС в морската столица и секретар на Градския комитет на БКП-Варна. Третият член на комисията е Георги Георгиев – инструктор в ЦК на ДКМС, партиен секретар, председател на Студентския съюз по Живково време. Кървавочервена е биографията и на четвъртия член на комисията Татяна Кирякова – до 1989 г. е главен специалист в Института по история на БКП, а след това е първо перо във вестник „Дума“. Публична тайна, че Кирякова е протеже на Георги Първанов, също кадър на номенклатурния институт.
От квотата на Доган за заместник-председател на Комисията по досиетата бе инсталиран Орхан Исмаилов, заел този пост на 26 години. Този младеж, с три години трудов стаж,
полувисше образование и мътна биография,
изведнъж стана фактор в тайните служби, където работят специалисти с академична ерудиция.
Четем биографиите на тези лица и се изпълваме с недоумение и гняв. Излиза, че партията, създала тайните служби на комунистическа България, днес се разправя с тези служби. А ДПС – партийната рожба на БКП, асистира със сатанинска страст на екзекуцията на българското разузнаване. Впрочем, асистенцията е под диктовката и на Анкара. Който се съмнява в това, да прочете декларацията на двете най-мощни изселнически организации в Турция – „Бал Гьоч“ и „Бултюрк“, които призоваха Бойко Борисов да върне в България посланикът в Анкара Красимир Тулечки и генералните ни консули в Истанбул и Одрин. Защото били обявени от Комисията по досиетата като бивши сътрудници на Националната разузнавателна служба /НРС/ и Военното разузнаване /ВР/. И не само това – лидерите на двете антибългарски организации, на пряко подчинение на Службата за външно разузнаване на Турция, искат лустрация на дипломатите ни, а Анкара да унищожи агентурата ни на турска територия. В името на добръсъседството и общите европейски перспективи.
И за да няма съмнение за кого работи Евтим Костадинов, тези дни фондация „Свободна и демократична България“ отличи с грамота и 2000 лева Евтим Костадинов. Шеф на фондацията е Димитър Паница – сътрудник на ЦРУ, един от авторите на „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори. След награждаването, Комисията по досиетата проведе извънредно заседание и реши – приема грамотата, но връща сребърниците. В случая Костадинов перфектно изигра ролята на Юда Искариотски, предал на римляните най-търсения враг на империята срещу 30 сребърника. По една зловеща ирония на съдбата историята частично се повтаря - и Юда върна сребърниците за своето предателство, след което се обеси.
Ако Евтим Костадинов е Юда, а Борисов перфектният екзекутор на разузнаването, външният министър има тежък вътрешен проблем. Ако в ЕС и САЩ се интересуваха от биографията му и не прилагаха двойни стандарти към „нашите“ и „чуждите“ ченгета, те никога не биха приели Николай Младенов за свой партньор.
С какви очи Младенов говори за ченгетата,
след като баща му - Евтим Младенов, бе радист в българските посолства по света и кадрови служител на Първо главно управление на ДС? Да не говорим за жалкия факт, че Николай Младенов е последният комсомолски секретар на Английската гимназия в София, приет в номенклатурното училище с привилегията „внук на активен борец против фашизма и капитализма“.
Но да оставим биографията на Младенови и се вгледаме в кадровата политика на външния министър. Той много добре е знаел кои посланици са от службите, когато е подписвал заповедите им за заминаване. Същото важи и за Борисов, който сега се прави на вода ненапита. Време е да се каже, че днес МВнР е офис на НРС и Военното разузнаване. Сега отварят само досиетата на бивши сътрудници на разузнаването във външното министерство. Но защо не отворят досиетата на действащите дипломати и посланици – на щат в НРС и ВР?
Комисията по досиетата и шефовете на НРС и ВР скриха имената на избрани посланици - сътрудници на службите, позовавайки се на член 12 от Закона за досиетата. Където пише, че имена, чието обявяване вреди на националните интереси, не се оповестяват. Така нашите се прикриват, а на кучетата се хвърлят неудобните и вече ненужните.
Най-отговорно твърдя, че Елена Поптодорова – посланик втори мандат в САЩ, не бе обявена като сътрудник на НРС. Бившата преводачка на Петър Младенов и Тодор Живков е вербувана през 1986 г. Днес обаче тя е
любимка на американците,
следователно е важна за националната сигурност. А помните ли първия мандат на Елена Поптодорова във Вашингтон, когато дамата ратуваше за българското участие в иракската война? И дори облече военна униформа, за да рекламира иракската касапница. И днес обаче тази практика е в сила – преводачите в българските посолства са сътрудници на НРС и ВР, като една от задачите им е да докладват за „рисковите контакти“ на дипломатите. Да не говорим за шофьорите на посланиците – 99 процента служители на Националната служба за охрана /НСО/, ДАНС, НРС или ВР.
Комисията на Костадинов и Военното разузнаване скри наш посланик във френскоговоряща страна, агент на ВР преди 1989 г. Не изричам името му, защото и сега е кадрови служител. Ако не е запазен по член 12, значи е преназначен на т.нар. демократичен щат на армейското разузнаване, намиращо се на пряко подчинение на военния министър Аню Ангелов.
А какво да кажа за шефката на ЮНЕСКО Ирина Бокова? И тя бе пощадена от компрометиране, благодарение на спасителния член 12. Все пак е наше момиче, с родители-активни борци, с елитно образование, пък е и близка на президента Георги Първанов.
За еврокомисарката Кристалина Георгиева не бива да хабя думите– активен член на БКП във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, след 1989 г. вицепрезидент на Световната банка. Но и децата знаят, че преди 1989 г. бе невъзможно да отидеш на специализация на Запад, без санкцията на тайните служби. Само се колебая къде се е разписвала любимката на Бойко Борисов – в НРС или ВР?
И сега най-важното, което вече изнесох в пресата и което не бе опровергано от босовете на военното и цивилното разузнаване, въпреки публичните призиви от моя страна да реагират. След като Комисията по досиетата започна да отваря досиетата на кадрови офицери от НРС и ВР, четирима наши агенти в Сърбия, Македония и Турция
загинаха при мистериозни обстоятелства –
автомобилни катастрофи и странни инциденти. Спят ли спокойно Евтим Костадинов, ген. Кирчо Киров, ген. Пламен Студенков и Сергей Станишев, носещи главната отговорност за това национално предателство?
Съдбата на кадровите офицери от разузнаването, работили при режима на Тодор Живков, трябва да се сравни с житието-битието на фронтовите офицери на цар Фердинанд. През 1913 г. българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни забиват нож в гърба, след като монархът и генералният щаб правят фатални военни грешки. Това е първата национална катастрофа на България. Но виновни ли са военните разузнавачи на Царство България и офицерите на фронтовата линия, че са били подчинени на Фердинанд? Те са воювали и загивали за България, не за престъпната клика около монарха-авантюрист!
Нека си спомним как Фердинанд въвлече България в Първата световна война през 1915 г., на страната на Кайзерова Германия, вече се очертаваща се като губеща страна. Трябва ли да съдим офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, че служеха на Фердинанд, докарал ни и втора национална катастрофа през 1918-а?
Но да се върнем във времето на новия самодържец с генералски пагони, готвещ Закон за лустрацията. Възпитаникът на Академията на МВР, преподавателят във Факултет „Държавна сигурност“, приетият за член на БКП на 19 години Бойко Борисов, се кани да лустрира своите колеги. И да им вменява чувство на вина. Вместо самият той да застане пред трибунал и обясни защо е бил бизнеспартньор със знакови лица на родната мафия. И защо точно охранителната му фирма „Ипон“ бе наета да охранява Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски?
След като АТАКА и Синята коалиция подкрепиха лустрацията на ченгетата, ДПС подпечата герберското падение. Камен Костадинов – еничарят на Ахмед Доган, обяви на 20 декември в турската телевизия „ТВ 7“: „ДПС подкрепя лустрацията на дипломатическия корпус. Но иска радикална чистка, която да обхване и партийните секретари...“ Последното значи, че шефката на парламента трябва да се върне в Плевен, а съпругата на Иван Костов не може да е първа дама, ако Командирът стане президент. Каква драма!
