Възможно ли е един малък храм, скрит в ниските части на Родопите у нас, да представлява откритие от калибъра на наполеоновата Дендера, че дори и нещо по–сериозно?
Египтяните са популярни с дванадесет месечен календар. Първо той включвал 320 дни и допълнителен, външен месец, после включвал 360 дни, 5 почивни и един
плаващ ден. Да, познат ви е – това е нашият календар. Прочутият зодиакален календар на Дендера, правен около 50 години пр. н. е., е бил обект на кражба от страна на Наполеон, а днес привлича годишно стотици хиляди туристи от цял свят.
Александрово е малко село у нас, разположено на петнадесетина километра от Димитровград. Преди години Георги Китов разравя една от гробниците от ІV-то хилядолетие преди Христа, с които изобилстват околностите му и разкрива малко куполообразно помещение със символичен саркофаг, тясно за двама, но с красив стенопис. Фреските по стените са повредени, но на тавана са запазени много добре.
Лично на мен равнопоставените фигури в тях ми се видяха доста съмнителни. Идеята те да се представят като едър глиган или дребен конник, както най-често се случва в описанията на обекта, ми се видя определено нелепа. След като преброих изобразените обекти и разгледах позициите им, изготвих карта. Входът е от изток, може би леко на югоизток – честа позиция при траките, вероятно свързана със зимното слънцестоене и раждането на „новото слънце”, и се намира точно под еленчето. Около него се редуват... 12 зодиакални знака. Фигурите са групирани по три в 4 общи сцени – конник, дивеч и пешак. Тази подредба очевидно символизира четирите сезона от по три месеца, редуващи се в определена последователност. Тя е обърната само в последната сцена, но винаги в сцената присъстват и трите образа. Много е възможно такова представяне на месеците да е свързано с някаква тяхна функция или особеност при древните, която през последните месеци в годината да се е размествала. Като при високосните години.
Нека поразсъждаваме още малко по тази подредба. Три от фигурите са обърнати надясно, а девет наляво. Предполагам, че тези, които гледат наляво, олицетворяват т. нар. „лунарни” месеци от по 29 дни, а обърнатите на другата страна – „слънчевите” месеци, удължени до по 31 дена. Получава се точно високосна година…
И още. Според мен и стенописите надолу са се вписвали в календара. От тях е оцеляла част, някои орнаменти и украси... Всички анализи сочат, че надолу е имало още пръстени и слоеве, голяма част от които обаче са повредени безвъзвратно. Но и да не са били свързани с горните сцени, сам по себе си календарът е очевиден.
Но нека от сферата на възможното да преминем в сферата на почти сигурното. В центъра на купола се вижда ясно очертан слънчев диск. Едната му страна е червена, а другата черна. Те са разделени от светъл символ, определен като лабриса. Това очевидно е слънчево-лунен диск с деня и нощта. Червеното е зората, черното – нощта. Това ясно е изразено и по ориентацията им, като червеното е към изток, черното – към запад.
Това не е и изолиран случай. В могилата Хелвеция край село Шипка, също датирана от ІV пр. Хр., източната порта е червена, а западната – черна.
Входът е с посока слънцето. Така са правили и древните египтяни – вход към слънцето, саркофаг – ориентиран на запад. И при тях има ясна символика. Освен че залязващото слънце отива в подземното царство, те са наричали „запад” и „подземно царство” с една и съща дума – „Аменти”, което показва и дълбоката символика на езика им.
Ето че и тук срещаме подобна символика. И по-стар, доста по-изкусно направен календар. И ако това наистина е календар, той е много по-ценен от този в Дендера (създаден 3 века по-късно), който хората отиват да видят от другия край на света. Не само, че е по-стар, по-ясен, по-красив, по-близък до нас, по-автентичен и по-добре запазен, но и не е копие, като Дендерския, а напълно оригинален.
Лабрисата – гръцки или небесен символ?
Лабрисата е чудото на гърците, за което само ще чувате, но никога няма да го видите. Измислили са я гърците от Крит. Но никога гърци не използвали брадви за бой. Но някога в Траки я видели от гърците и направили от нея… царски символ. В Александрово ще ви говорят само за лабриси. Ключът към лабрисата е хиксобразното сребристобяло разделителче в слънчевият кръг на тавана, а не обратното. Лабрисата е символ на „хикса”, а не „хиксът” – недорисувана лабриса.
И ако входът на „гробницата” е ориентиран към слънцестоене или слънчев максимум, хиксът е още по-ясен. Хиксът е борбата между деня и нощта. Той е равновесието между тях. Той е полето, в което постоянно се подменят един другиго най-дългият ден, и най-дългата нощ през годината. Това е ясно астрономическо послание. Това не е фантазия, като се има предвид, че астрономията е основна наука на древните.
И така в центъра на този календар виждаме слънчев диск, изобразяващ промените в дължината на деня и нощта. Той е ориентиран от изток на запад, като на запад има символичен саркофаг. Твърди се, че на това място има регистрирана магнитна аномалия, а куполообразното помещение е използване за различни свещенодействия.
Тъжно ми е да си го помисля, но съм сигурен, че ако този календар, представляващ хилядолетно послание на „безписмените” и „алитературни” траки, бе открит някъде в Гърция, да речем, неговата съдба щеше да е по-друга от тази да продължава да се крие от очите на хората и интересуващите се от древните ни артефакти да не бъдат допускани да го разгледат дори.
