Гробницата в Александрово крие безценен календар


Гробницата в Александрово крие безценен календар
Зодиакът от египетския град Дендера, сега се съхранява в парижкия Лувър
31 Декември 2010, Петък


Възможно ли е един малък храм, скрит в ниските части на Родопите у нас, да представлява откритие от калибъра на наполеоновата Дендера, че дори и нещо по–сериозно?

Египтяните са популярни с дванадесет месечен календар. Първо той включвал 320 дни и допълнителен, външен месец, после включвал 360 дни, 5 почивни и един



Автор: Стефан Симеонов

плаващ ден. Да, познат ви е – това е нашият календар. Прочутият зодиакален календар на Дендера, правен около 50 години пр. н. е., е бил обект на кражба от страна на Наполеон, а днес привлича годишно стотици хиляди туристи от цял свят.

Александрово е малко село у нас, разположено на петнадесетина километра от Димитровград. Преди години Георги Китов разравя една от гробниците от ІV-то хилядолетие преди Христа, с които изобилстват околностите му и разкрива малко куполообразно помещение със символичен саркофаг, тясно за двама, но с красив стенопис. Фреските по стените са повредени, но на тавана са запазени много добре.

Лично на мен равнопоставените фигури в тях ми се видяха доста съмнителни. Идеята те да се представят като едър глиган или дребен конник, както най-често се случва в описанията на обекта, ми се видя определено нелепа. След като преброих изобразените обекти и разгледах позициите им, изготвих карта. Входът е от изток, може би леко на югоизток – честа позиция при траките, вероятно свързана със зимното слънцестоене и раждането на „новото слънце”, и се намира точно под еленчето. Около него се редуват... 12 зодиакални знака. Фигурите са групирани по три в 4 общи сцени – конник, дивеч и пешак. Тази подредба очевидно символизира четирите сезона от по три месеца, редуващи се в определена последователност. Тя е обърната само в последната сцена, но винаги в сцената присъстват и трите образа. Много е възможно такова представяне на месеците да е свързано с някаква тяхна функция или особеност при древните, която през последните месеци в годината да се е размествала. Като при високосните години.

Нека поразсъждаваме още малко по тази подредба. Три от фигурите са обърнати надясно, а девет наляво. Предполагам, че тези, които гледат наляво, олицетворяват т. нар. „лунарни” месеци от по 29 дни, а обърнатите на другата страна – „слънчевите” месеци, удължени до по 31 дена. Получава се точно високосна година…

И още. Според мен и стенописите надолу са се вписвали в календара. От тях е оцеляла част, някои орнаменти и украси... Всички анализи сочат, че надолу е имало още пръстени и слоеве, голяма част от които обаче са повредени безвъзвратно. Но и да не са били свързани с горните сцени, сам по себе си календарът е очевиден.

Но нека от сферата на възможното да преминем в сферата на почти сигурното. В центъра на купола се вижда ясно очертан слънчев диск. Едната му страна е червена, а другата черна. Те са разделени от светъл символ, определен като лабриса. Това очевидно е слънчево-лунен диск с деня и нощта. Червеното е зората, черното – нощта. Това ясно е изразено и по ориентацията им, като червеното е към изток, черното – към запад.

Това не е и изолиран случай. В могилата Хелвеция край село Шипка, също датирана от ІV пр. Хр., източната порта е червена, а западната – черна.

Входът е с посока слънцето. Така са правили и древните египтяни – вход към слънцето, саркофаг – ориентиран на запад. И при тях има ясна символика. Освен че залязващото слънце отива в подземното царство, те са наричали „запад” и „подземно царство” с една и съща дума – „Аменти”, което показва и дълбоката символика на езика им.

Ето че и тук срещаме подобна символика. И по-стар, доста по-изкусно направен календар. И ако това наистина е календар, той е много по-ценен от този в Дендера (създаден 3 века по-късно), който хората отиват да видят от другия край на света. Не само, че е по-стар, по-ясен, по-красив, по-близък до нас, по-автентичен и по-добре запазен, но и не е копие, като Дендерския, а напълно оригинален.

Лабрисата – гръцки или небесен символ?

Лабрисата е чудото на гърците, за което само ще чувате, но никога няма да го видите. Измислили са я гърците от Крит. Но никога гърци не използвали брадви за бой. Но някога в Траки я видели от гърците и направили от нея… царски символ. В Александрово ще ви говорят само за лабриси. Ключът към лабрисата е хиксобразното сребристобяло разделителче в слънчевият кръг на тавана, а не обратното. Лабрисата е символ на „хикса”, а не „хиксът” – недорисувана лабриса.

И ако входът на „гробницата” е ориентиран към слънцестоене или слънчев максимум, хиксът е още по-ясен. Хиксът е борбата между деня и нощта. Той е равновесието между тях. Той е полето, в което постоянно се подменят един другиго най-дългият ден, и най-дългата нощ през годината. Това е ясно астрономическо послание. Това не е фантазия, като се има предвид, че астрономията е основна наука на древните.

И така в центъра на този календар виждаме слънчев диск, изобразяващ промените в дължината на деня и нощта. Той е ориентиран от изток на запад, като на запад има символичен саркофаг. Твърди се, че на това място има регистрирана магнитна аномалия, а куполообразното помещение е използване за различни свещенодействия.

Тъжно ми е да си го помисля, но съм сигурен, че ако този календар, представляващ хилядолетно послание на „безписмените” и „алитературни” траки, бе открит някъде в Гърция, да речем, неговата съдба щеше да е по-друга от тази да продължава да се крие от очите на хората и интересуващите се от древните ни артефакти да не бъдат допускани да го разгледат дори.



Каменният саркофаг Слънчевият диск в центъра на купола Александровската гробница е затворена за посещения но нейно копие е построено в Музея на тракийското изкуство, намиращ се в непосредствена близост Редуващата се група фигури от конник, дивеч и пешак Авторската карта на календара от Александрово

В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки