Бананът е многогодишно тревисто растение от род Musa, което има дървоподобен вид. Думата банан е с арабски произход и означава пръст. Сведенията за банана датират още от 600 г. пр. н. е. Първоначално бананите са култивирани от праисторическите народи на Югоизточна Азия, а през 327 г. пр. н. е. в Индия
Александър Велики опитва неговия вкус. Оттам той е пренесен в Европа, Африка и Южна Америка. В далечното минало банани са отглеждан в Китай и Палестина, където плодовете му са били считали за свещена храна, наричана още храна на мъдреците. В по-ново време, през XVI век, португалските колонизатори са създали бананови плантации в Карибския регион и в Централна Америка, но чак в края на XIX век с развитието на железопътния транспорт търговията с този плод става много печеливша както в Америка, така и в Европа. Днес бананови плантации има в почти всички страни с тропически и субтропически климат. У нас банани се отглеждат предимно от любители на екзотични растения. Плододаващите банани развиват огромна вегетативна биомаса. При естествени условия някои видове достигат височина до 10 метра. Растението е изключително взискателно към влагата и топлината и изисква добре аерирана, богата на хранителни вещества почва, с неутрална реакция. Най-благоприятните температури за неговото развитие са от порядъка на 25-30оС, докато температури под 15оС и над 35оС спират растежа му. Стъблото, което се развива над почвата и от което се формира съцветието, представлява всъщност лъжливо стъбло. Същинското се намира под почвата, има грудковидна форма и образува множество издънки.
Бананът преустановява растежа си след като образува съцветие. То обикновено е с тъмновиолетова окраска и наподобява царевичен кочан. При естествени и оптимални условия образува до 40-50 чепки. При домашни условия на всяко растение се оставят не повече от 4-5 чепки, от които обикновено се изхранват до 15-16 броя бананчета. Може да се размножава само вегетативно, т.е. с издънки. След цъфтежа на майчиното растение се оставя една издънка. След плододаване лъжливото стъбло, а оставената издънка продължава жизнения цикъл на всеки екземпляр. Поради изключително богатото си съдържание на витамини (А, В1, В2, РР, Е, С) и минерали (желязо, магнезий, фосфор, калций, калий, селен и др), бананът се явява много полезен плод. Консумацията му оказва благоприятно въздействие върху кожата и очите, помага за регулиране на кръвното налягане и др. Един средно голям банан съдържа 11% от необходимата дневна доза калий – около 400 мг. Плодовете са полезни при гастрити, язва на стомаха и заболяване на черния дроб. Високото съдържание в тях на желязо стимулира производството на хемоглобин в кръвта, което ги прави полезни и при анемия. Съдържанието на витамин В оказва благотворно влияние върху нервната система, а наличието на хормона на щастието – триптофан, подобрява настроението.
