Кой е по-голям от хляба?

поскъпне с 20-30 ст., което най-отговорно браншовиците заявиха на пресконференция в БТА в понеделник, той беше стъписан от някакви футболни схеми за формирането на цената на насъщния по митичната система 1:2:4, подобна на небезизвестната 4:4:2 – добре позната ни от тежката дума на Зума.

В случая това се отнася до съотношението между стойностите на зърно, брашно и хляб. Как ги правят изчисленията, че накрая излиза еднокилограмов самун да струва 1,50 лв. не е много ясно, като и първолаче ще сметне, че при 0,63 лв. за килограм жито, брашното по тази формула ще струва 1,25 лв., а хлябът следва да е 2,50 лв. килото. После ни успокоиха, че видите ли, то няма да се стигне до ниво лев и половина, но няма да минем без поскъпване от поне двадесетина стотинки и килцето ще заформи цена от 1,20 – 1,40 лв. при досегашна 1,10 лв.

Последва нова порция от мистериозна мъгла около горещата тема. Председателят на БКИХСБ (казано по-просто Браншова камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България) Митко Караджов избълва, че вината за всичко това е двойното поскъпване на зърното на международните пазари за последната година заради пожарите в Русия и наводненията в Австралия. Ама пък в същото време успокои народа, че ние си имаме достатъчно хлебна пшеница, която да задоволи нуждите на страната ни. Дори сме можели да изнесем още около 300-400 тона!

В същото време представител на една от най-големите хлебопроизводителни фирми в страната – добричката «Савимекс», произвеждаща серията «Златна Добруджа», заяви пред «Десант», че не може да намери достатъчно суровина за производството си, при все, че е позиционирана в житницата на България. До миналата година хамбарите им били пълни и изкарвали спокойно до новата реколта, но

тази година силозите са празни.

Мъглата около истината с реалното състояние на зърнените ни запаси съвсем се сгъстява, ако се заровим в официалната статистика. По данни от Националната инспекция на зърното, миналогодишната реколта от пшеница е 3,760 милиона тона. Като прибавим към нея остатъка от старата реколта, се заформя количество от 4 милиона тона жито. От него са заделени близо 400000 тона, които да се засеят при есенната сеитба и още толкова са заминали към фуражните заводи. Досега са отпътували за чужбина, натоварени с общо1, 583 милиона тона от ценната стока, цели кервани от кораби и камиони.

За нуждите на нашите мелници отиват близо 1 милион тона до новата реколта. Простата сметка показва, че има 600000 тона резерв. Само че от всичките тези несметни количества, за произвоството на хляб са читави едва двадесетина процента или някъде към 912 хил. тона пшеница.

На пръв поглед – напълно достатъчни да се задоволят нуждите на вътрешното ни потребление. И се пита в задачката, защо тогава хлебопекарите не успяват да си добавят нужната им суровина?

Тайната на «падащото число»

Завесата повдига д-р Стефан Иванов, изпълнителен директор на „Зърнени храни“ АД-Силистра и Варна, който в едно интервю за в. «Стандарт» от началото на януари обяснява: „Тази година основният недостатък на нашата пшеница, за да се наименува хлебна, е в един от показателите, който се нарича падащо число”.

Този митичен индекс определя алфа-амилазната активност на зърното, като за да се класифицира житото като хлебно, падащото му число трябва да е минимум 220-230. От „Савимекс” се оплакаха, че при реколта 2010-та тази цифра буквално се е сгромолясала и е някъде около 100.

Тъкмо това е причината наличното зърно да не става за производството на най-насъщния продукт на нашата трапеза. За успокоение на възмутените от масовия зърноизнос граждани ще уточним, че и експортираната пшеница в огромната си част е можела да се похвали само с фуражни достойнства.

Както ни обясниха хлебопроизводители, именно мизерно ниското „падащото число” е причината хлябът да не може да се произвежда от фуражно жито – нещо, което консуматорите определено подозират, че се случва. Технолозите обаче се кълнат в майка и баща, че просто няма как от зърно с число под 220 да се произведе какъвто и да било хлебен продукт.

И сега българският потребител изцяло потъва в плътен облак, който напълно забулва мистерията със съществуващото разнообразие и широк диапазон, в който варират цените на хляба. Защото на пазара се намират самуни и по петдесет и няколко стотинки и по лев и нещо за един и същи вид и грамаж. И най-правдоподобното обяснение е, че в едните се слагат некачествени продукти и затова са толкова евтини.

Огънят в тази насока подпалиха от асоциация „Активни потребители“, които в началото на годината обнародваха резултати от изследването на 12 вида хляб в лицензирана варненска лаборатория, според които диетичните ни хлябове съдържат много остатъчна пепел и утайка от кафе. Браншовиците реагираха на това обвинение близо 20 дена по-късно, точно ден след пресконференцията си в БТА, на която обявиха, че ще вдигат цените.

В предаване по бТВ зам. шефът на БКИХСБ Николай Тапаров ожесточено се зае да брани честта на гилдията, като с аплобм заяви, че българите ядат качествен хляб. В неговите уста утайката от кафе се превърна в «есенции от кафе», а лабораторията, извършила изследването, бе заклеймена като лицензирана за анализ на фуражи, но не и на храни (сакаш фуражите не съдържат същите съставки като храните, ами са произведени от валцувана стомана и фитинги!). Пък и използваните методи за анализ били отпреди 30 години. Радваме се на около 40 вида хляб и

досега няма никой отровен от него –

заключи бившият военен и настоящ хлебар. (Не разбрахме само, трябва ли да си плюем в пазвата да не вземе и това да се случи в един момент?!) Като ехо, неговите думи бяха повторени и от шефката на клиниката по метаболитни заболявания д-р Даниела Попова. «Диетичният хляб у нас е изключително качествен» – напевно издекламира тя. Това показал и последният анализ на Националния център за опазване на общественото здраве, който неизвестно защо така и никъде не беше огласен.

Опитвайки се да оправдае предстоящия хлебен ценови скок, Тапаров наля още масло в огъня от екрана на медията, заявявайки, че българите ядат най-евтиния хляб в Европа. Логично това предизвика люти попържни в интернет коментарите и форумите, тъй като на хората вече до гуша им додея да слушат подобни сравнения. На първосигналното оправдание на управляващите, че всичко у нас е под европейските цени, вече не се връзват дори децата. При положение, че заплатите и пенсиите в България са в пъти по-ниски, отколкото в братските страни от ЕС, да се говори колко са ни по-евтини стоките, си е чист цинизъм. Колкото и да поясняваш на дядо Пешо от Учиндол, че едва ли пенсийката ще му стигне да плати само насъщния, ама това всъщност е голяма евтиния, това няма да предизвика радостни трепети в неговата ограбена от несъстоялите се обещания за благоденствие душа. Ей така, между другото, ще вметнем само, че ДДС върху скъпия хляб във Франция е... 5,5 %!

В здрача на сивата икономика

Наскоро станахме свидетели на първия фалит на голям хлебопроизводител във Варненска област. По този повод председателят на регионалния браншови съюз Иво Бонев заяви пред радио «Фокус», че в морския град близо 65 % от хлебарите работят «на тъмно». Тъкмо затова, според него, цените варират в такива широки граници. Като в добавка, големите търговски вериги притискат производителите да им доставят хляба на ниски цени – нещо, което потвърдиха пред «Десант» много от хлебарите, с които разговаряхме. Тази нелоялна конкуренция, освен че минимизира печалбите им, несъмнено още по-съсипващо срива бизнеса на дребните търговци в кварталните бакалии и малки магазинчета за хранителни стоки.

Неотдавна НАП започна масови проверки в хлебопроизводствения сектор. По неофициални данни почти половината от фирмите в бранша работят на светло. Месят насъщния в тайни цехове, вместо етикети за съдържанието и наименованието на фирмата – производител, поставят ксерокопия, на които е обявен само номер на мобилен телефон, без каквато и да е друга информация, не плащат данъци, а върхът на безобразието е факта, че продукцията им не минава през какъвто и да е контрол.

„Необходимо е да бъде въведен държавен стандарт за хляба. Само така може да да бъде осветен сивия сектор, а потребителите ще са по-спокойни", казват бургаските търговци. Сега данъчните ровят в документи за платени данъци, такси и съответствия на оборотите с наличната продукция и складови запаси и се заканват да извършват това периодично, а не кампанийно. Целта им е да се намали именно сивата икономика в сектора. Но как ще бъдат проверени нелегалните производители и тези, които не издават документи за извършените продажби, след като основно в списъка на нападжии попадат само данъчно регистрираните субекти?!

В тази връзка от БКИХСБ настояват да се въведе задължителна регистрация по ДДС на всеки хлебар, независимо от мащаба на производството му. Така наистина никой няма да може да се изплъзне от лапите на данъчните, но дори да се приеме това предложение, ще мине много време докато се въведе на практика. Апропо, то отлежава вече близо половин година в Министерството на земеделието и храните и кой знае колко месеци още ще събира там прах, докато «втаса» за обсъждане.

След като преди десетина дни тъмносините обявиха, че имали данни, че се изнася фиктивно зърно с цел източване на ДДС, данъчните погнаха и големите експортни фирми, търгуващи с пшеница. Данните от тези проверки още не са известни, така че тепърва предстои да разберем каква е истината. Междувременно партийните лидери се надпреварват да дават изявления по въпроса. Иван Костов заяви, че истерията около недостига на зърно е спекулативна и според него няма никаква зърнена криза, а картелиране на пазара с цел изкуствено повишаване цената на хляба. Във вторник Станишев упрекна правителството:

„Шегички, шегички, снимки по телевизията,

но какво се прави?”. И парламентарната група на Столетницата тутакси реши да натрупа популистки пиар на гърба на горещия проблем с хляба, като поиска земеделския министър незабавно да обясни пред парламента какви са запасите от зърно в страната и какви са реалните причини за поскъпването на насъщния. Мирослав Найденов пък още в началото на януари заяви, че няма обективна причина за поскъпване на хляба, че цената на пшеницата на международните пазари е стабилна и че има достатъчно зърно. Това не попречи Корнелия Нинова да подкрепи лидера си, заявявайки неотстъпчиво: „Ние твърдим, че има зърнена криза в страната”.

Така въпросът с цената на хляба се превърна от потребителски в политически. Покрай болния за всеки българин проблем, родните политици се опитват да се изкарат по-големи от хляба.

Всъщност цялата ситуация подозрително напомня сценария, който бе разигран през 2007 г. Тогава Комисията за защита на конкуренцията констатира – цитираме дословно: „множество изказвания, коментари, прогнози и препоръки за конкретни размери и процентни увеличения на цената на хляба, които на практика провокираха едновременна, координирана и еднаква пазарна реакция от страна на малките и средни производители”. Открихте ли някаква разликата с днешните събития?