Мадарският конник е един от символите на нашата страна. Той е изсечен в скалата на 23 м от основата й и представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи. Той е обърнат надясно, позата му е тържествена и промушва с копие лежащия в краката на коня лъв. Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на
българите.
Мадарската голяма пещера е тракийско светилище. В него са намерени оброчни плочки, както и прочутият зодиакален календар. Малката пещера в съседство е люлка на още по-древна цивилизация.
Мадарският конник не е единствен по рода си в страната. Тракийските конници – хероси – са миниатюрните му копия. По стари данни има 7000 обработени и класифицирани негови каменни образи. В северозападна България е документиран някога и друг скален „мадарски конник”, който обаче сега е унищожен. Всичките тези хиляди изоражения са датирани около периода I-III в. Това означава, че тогава ги е имало в почти всяка къща, храм или гроб.
Тракийската връзка
Изображението на тракийския херос има вторична перспектива. Образът най-често започва от долу ляво и върви нагоре дясно по изображението. Вляво долу са струпани спътници, центърът е силно зает, а горната дясна част е допълнена предимно от главата и вдигнатия крак на коня. Ще споменем, че има и други варианти, но те по-скоро допълват тази картина. Например конникът отива към жертвеник, което ни навежда на мисълта, че убитият звяр символизира жертва. Имаме ясен предцърковен „канон”.
Фауната също говори в полза на тракийската хипотеза за произхода на конника. В множество тракийски гробове са намирани кости от кучета и коне. Най-сериозната улика от фауната обаче е лъвът. Средноазиатски народ, появил се след новата ера, няма как да познава лъва. Памет за лъва биха имали само траките – самият Херодот пише за лъвове в Тракия, нападнали обоза на Ксеркс около 480 г. пр. н. е. А нека не забравяме, че никоя държава не ползва чужди и непознати символи.
Отговорът на въпроса кой всъщност е тракийският конник, можем да търсим в предназначението му. От една страна „питомците му” и зверовете, които го следват конника, го определят като господар на животните. От друга, оброчните плочки ни навежда на мисълта за хтонично божество. А и самите погребения понякога имитират божеството – човекът бива погребан с кучето и коня и животни, принесени в жертва – почти като на релефа. Очевидно идеята е, че мъртвият се превръща в божеството.
В древните вярвания богинята – майка и богът на подземното царство са мъжката и женската страна на едно и също нещо: богът, който отнема живота и който го дарява. В тази връзка може да се търси паралел между Хероя и египетското божество Херу (Хор). Съществуват доста общи черти – и Хор е сложно божество: и хтонично – води мъртвите при родителите си, и соларно – дарява живот. Освен това и двете наименования са пречупени през гръцки, а в оригинал истинското име – Херу, е много близко до Херос. Херу е и воин, и хипостаза на царя, Херу се изобразява да поразява с копието си животни, символизиращи злият Сет.
Конникът - беглец
Дори и ако много от находките на конника да са датирани грешно, все пак времето на появата и апогеят му е началото на хилядолетието, когато и другите изображение намаляват. От тези времена нямаме много Сабазии, Бендиди и прочие. Сякаш имаме само конник, конник и конник. Това е времето на тракийската зависимост и многото тракийски бунтове, още в началото на които лежи известният случай с бесите и отнетото им от Рим в полза на одрисите светилище. Твърде вероятно е допускането, че Рим е бил най-малкото подозрителен към тракийските култове, пораждащи му проблеми, и че придвижването на хората едва ли е ставало свободно, както преди. При натиск срещу религията си и невъзможност да я упражняват, хората имат две възможности: или да се разделят с нея, или да я упражняват скрито.
Смело можем да предположим, че точно това представлява конникът. Малък храм в почти всеки дом. Безименен и неразпознаваем като божество, с често щрихови черти, който може да мине пред непосветените за „портрет” на домакина или негова героизация като ловец. Може да бъде дори положен в храм на други божества и скрито, под маската на чужд култ, да се съхранява старата традиция. И вероятно точно това е правено, което не означава, че е част от другия култ.
А когато държавата набира сила и старите порядки се завръщат, големи образи на станалия вече национален символ започват да красят скалите.
Завърнало се е оригиналното вярване. Българите са си пак в дома, със старите богове. Това е второто раждане на конника. Мадарският конник. Макар и мигове преди гибелта си, той отново става първата икона и последния скален храм от старото време.
Големите барелефи в скалите предшестват идването на последния час на конника. Християнството, което вече набира сили, успява да се загнезди сред населението и да стане единствена религия. След идването й вече не се отдава почит на конника по стария начин.
Но преживял веднъж спасение, той го преживява и втори път, прикривайки се този път в новата религия. Конникът оживява в християнски светец – мъченикът св. Георги Победоносец, живял през 2-3 век. Каноните на иконата почти напълно заимстват каноните на конника, като отпадат само помощните зверове. Старият култ, макар и видоизменен, оцелява през вековете.
