Капитан-лейтенант Фирлс, офицер за свръзка с българския военен флот
11 Април 2011, Понеделник
През Първата световна война българското Черноморие става обект на множество нападения от руския флот. В края на август 1916 г. в Кюстенджа (дн. Констанца ) е изпратен отряд кораби със специално предназначение под командването на контраадмирал Петър-Фантон дьо Верайон.
Автор: Дарин Канавров
Той има за задача да оказва подкрепа на руско-румънската сухопътна групировка в Добруджа под командването на генерал Андрей Зайончковски. Умело противодействие на руските морски сили оказват германските хидроплани, базирани във Водосамолетна станция „България”, разположена на брега на варненското езеро.
В началото на този век се появиха нови руски изследвания, които хвърлят светлина върху тези малко известни факти от военноморската ни история. Неприятелските бойни кораби се включват активно във военните действия, оказвайки артилерийска подкрепа на левия фланг на своите войски. През периода 20 септември – 15 октомври 1916 г. обстрелването на българските позиции южно от Тузла придобива систематичен характер. На 19, 27, 28 септември, 1-8 и 12 октомври за нанасяне на артилерийски удари са привлечени ескадрените миноносци „Капитан-лейтенант Баранов” (девет пъти), „Лейтенант Шестаков” (два пъти) и „Завидный(един път), а също и тралчици (миночистачи) № 290, № 294, № 295.
Руските бойни кораби практикуват и т. нар. безпокояща стрелба по площи с цел оказване на морално въздействие и изтощаване на българските войски. Корабите периодично се появяват през светлата част на денонощието и изстрелват по няколко снаряда по българските позиции (обикновено по четири) по предварително набелязани квадрати, с дневен разход 40-60 снаряда. Командирите на румънските военни части обаче далеч не винаги се възползват от артилерийските удари по българските позиции, нанесени от отряда кораби със специално предназначение. Контраадмирал П. Патон констатира, че поради пасивността на румънското командване тези удари имат повече морално значение. Затова командващият руско-румънските войски генерал Андрей Зайончковски преценява, че е излишно да се възлагат на корабната артилерия подобни огневи задачи и препоръчва на началника на отряда да изпраща само по негово указание ескадрени миноносци, които да обстрелват крайбрежието, заето от български войски.
Действията на руския черноморски флот в района на Кюстенджа и по добруджанското крайбрежие срещат активното противодействие на германската морска авиация, базирана на брега на варненското езеро. Водосамолетите почти ежедневно, често и по няколко пъти на ден предприемат въздушни атаки срещу румънската военноморска база. Обикновено атакуват едновременно до три водосамолета. Въздушните удари се отразяват от зенитната артилерия на корабите и преди всичко от тази, разположена на линейния кораб „Ростислав” и две брегови батареи. Понякога излитат руски водосамолети, за да прехванат германските хидроплани. Но поради ограничените си тактико-технически възможности – малка скорост и неспособност бързо да набират височина, те не могат да действат ефективно като изтребители. Командването на руския черноморски флот поставя въпроса за скорошно доставяне в Кюстенджа на колесни изтребители. Френският военноморски представител при руската Главна квартира капитан Дюменил се ангажира да съдейства за доставяне на самолети от Франция. До превземането на румънската военноморска база от българските войски този план не се реализира. Като цяло противовъздушната отбрана на града и пристанището не отговаря на необходимите изисквания. Командващият руския черноморски флот вицеадмирал Александър Колчак, посещавайки Кюстенджа в началото на октомври 1916 г., е принуден да признае пълната незащитеност на базата от авиационни удари. Систематичните въздушни нападения на германската морска авиация срещу Кюстенджа явно затрудняват функционирането на румънската военноморска база. В конкретни случаи неприятелското морско командване е принудено да прибегне до използването на своите флотски сили за отвличащи действия по българското крайбрежие с цел да отклони вниманието от Кюстенджа. Например на 20 септември 1916 г., за да усили своята армия в Добруджа, противникът организира прехвърлянето на една пехотна дивизия от Одеса. С цел да се отвлече вниманието от румънската военноморска база, към района на Бургас са изпратени авиотранспортът „Император Николай I” и ескадреният миноносец „Счастливый”. На руските морски летци е поставена задача да разузнаят българското крайбрежие на юг от Варна и да локализират местоположението на бреговите батареи. Слабата им подготовка обаче осуетява планирания разузнавателен полет. Два водосамолета, спуснати на вода, не успяват да излетят, а при вдигане на борда на авиотранспорта единият от тях се разбива поради ветровитото време и вълнението в района на Бургас. В руски изследвания се посочва, че „Император Николай I” и „Счастливый” са атакувани от три неприятелски самолета, които хвърлят безрезултатно по тях 28 бомби. Българските архивни източници свидетелстват, че отрядът руски кораби е в по-голям състав. В някои наши документи се отбелязва, че в резултат на авиационната бомбардировка са забелязани попадения върху авиотранспорта и ескадрения миноносец. В други пък се уточнява, че при атака на водосамолет № 530 е наблюдавано, че авиотранспортът е улучен в кърмата.
Според руските изследвания нападенията на германските водосамолети (в групи по два-три) обикновено нямат успех, тъй като огънят на зенитната артилерия не им позволява да се снижат, а бомбопускането от голяма височина е твърде неточно. Български архивни източници обаче свидетелстват за редица успешни въздушни атаки на морската авиация срещу обекти в Кюстенджа и корабите базирани в пристанището й. Добри резултати са отчетени при бомбардировката на ескадрени миноносци, житни силози, нефтени резервоари и града. На 2 септември 1916 г. сутринта три водосамолета атакуват намиращия се в пристанище Кюстенджа линеен кораб „Ростислав”. Той е обсипан с бомби. Една пада върху башнята (оръдейна кула), без да я пробие, втора поврежда оръдие и убива 6-7 души. Ранени са около 12 души, между които двама офицери. Според очевидци бомбардировката постига голям морален ефект.
На 5 септември с. г. Кюстенджа е обект на поредно успешно въздушно нападение. Според агентурни данни повредени са 13 здания, сериозни щети са нанесени на жп постройки и корабостроителницата. Този авиационен удар има силен психологически ефект. Два дни по-късно водосамолети отново атакуват намиращия се във военноморската база линеен кораб „Ростислав”. На 14 септември водосамолети № 507 и № 530 отново извършват успешен боен полет срещу града, като атакуват местната електроцентрала и е предприето въздушно нападение срещу железопътната гара. На 20 септември при бомбардировка на пристанището е улучен с една бомба и линейния кораб „Ростислав”. Следва да обърнем внимание върху факта, че гореспоменатите примери, основаващи се на документален изворов материал, илюстрират само успешни бойни полети. В някои случаи по различни причини в донесенията на германските морски летци липсват данни за резултатите от въздушните бомбардировки на военноморската база на противника.
В заключение следва да обобщим, че докато базата на българския военноморски флот във Варна твърде рядко е застрашена от морската авиация на противника, то базата на отряда руски кораби със специално предназначение в Кюстенджа систематично е обект на успешни въздушни нападения от германската морска авиация, независимо, че по броя на водосамолетите с корабно и брегово базиране неприятеля далеч я превъзхожда.
