В хосписа в Кърджали долекуват с „нестандартни” пари
20 Април 2011, Сряда
В една стая в хоспис „Добролюбие” в Кърджали вече 2 години делят дългите си часове две усмихнати старици. Леля Веска пристигнала с фрактура на тазобедрената става,
Автор: Златина Христова
а след близо половин година рехабилитация и грижи проходила отново. Децата й си я прибрали във Варна.
Там обаче 79-годишната жена паднала, счупила и другата става, а след операцията пак се върнала в специализираното лечебно заведение за стари хора. С плащането за дългия й престой са ангажирани синът във Варна и дъщерята в Ямбол.
Вдовицата на граничния офицер обаче не сваля усмивката от лицето си. Надеждата умира последна, не трябва да губим вярата си в доброто, казва любимката на персонала.
Леля Комня пък лекувала възрастова депресия в психиатрията, по-късно изпаднала в кома и се озовала в ОАРИЛ-а на болницата. Преди две години била настанена в хосписа без никаква надежда, че ще живее. Смъртта обаче я заобиколила, жената не се предала, а напротив, започнала пак да ходи и да се обслужва. И не пожелала да се върне у дома, както настоявали близките й.
Депресията и комата са останали в миналото, сега Комня се усмихва, оплаква се само от схващане на пръстите на ръцете. Но се храни сама и благославя хората в бели престилки край себе си.
„Талисманите” на „Добролюбие”
обаче едва ли подозират какво означава да финансираш в кризисното време всичките многобройни и разнородни грижи за подобни пациенти. Според управителя на заведението Здравко Карамитев да издържаш финансово едно такова болнично заведение, макар и държавно, с 20 легла и 100 пациенти годишно, се оказва особено тежка задача.
Тук долекуване и спасение в последните си мигове търсят както пациенти след инсулти и операции, така и онкоболни или възрастни хора, неспособни да се справят сами след тежко заболяване.
Мажоритарният пакет акции на дружеството, което стопанисва заведението - 51 % е на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. Начинанието е резултат от проект, финансиран от програма ФАР, стартирал през 2007 г. Реалната му дейност започна от 25 февруари 2008 г.
В началото пациентите са били обгрижвани безвъзмездно – европейските пари по проекта са били напълно достатъчни. После се наложило да се мисли за модела на смесеното финансиране – общините като акционери в болницата, респективно и в самия хоспис, да субсидират част от разходите, а допълнителните средства да идват от таксите за болните.
„Когато се убедихме, че този модел трудно или почти никак не работи,за което и кризата каза тежката си дума, потърсихме нестандартни начини за набавянето на средства. През 2009 г. под патронажа на кмета на Кърджали организирахме благотворителна кампания „За достоен начин на живот”, разказа управителят на заведението Здравко Карамитев. Тогава се открива
артгалерия „Милосърдие”,
която е експонирана в хосписа. Картините са дарения от местни художници и деца. В рамките на кампанията са правени изнесени галерии в общините, а средствата от продажбите на творбите отиват като подкрепление към финансите за издръжката. Според Карамитев така се намалявала себестойността на услугата.
Членовете на Ротари клуб в града също ударили едно рамо – подарили на хосписа билборд, поставили го на място, отредено от общината. С наемите от него също се генерират средства. Болните плащат по 17 лева на ден. В тази доста дребна сума влизат всички медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация, хранене. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват.
Пациенти и проблеми
Болните след прекаран инсулт и преминали през активното лечение търсят услугите тук, тъй като клиничната пътека в болницата е с доста къс срок. Когато случаят е бил по-тежък, близките се оказват в безизходица – те нямат времето и компетенциите да обгрижват такъв болен и да гарантират възстановяването му. „Такъв болен се нуждае от специална рехабилитация, от специализирани медицински грижи. Дори медицинската сестра не е достатъчна, необходим е и постоянен лекарски контрол”, подчертава управителят.
Друга група са възрастни хора, които се нуждаят от общи хигиенни грижи и помощ при храненето. Те попадат в хосписа с желанието на най-близките, престоят им е различен по времетраене. Някои от тях след 3-4 месеца се стабилизират и си отиват. Други пък, въпреки пълното обгрижване, задълбочават заболяванията си и умират.
Очевидно има нужда от хосписи за обгрижване на възрастни хора, които не могат сами да се справят след операция или друго заболяване, посочва управителят на това заведение. „Добролюбие” очаква регистрация като болница за палеативни грижи с финансиране от Здравното министерство. Но се търси вариант в него да се предлага и чисто социалната услуга, която пък се дотира от МТСП.
