Имало ли е хусари в България

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас

Първите хусарски формирования били от аристократи и представлявали особен род тежка кавалерия.
Около 1500 г. хусари се срещат и в полската армия, където окончателно се  обособяват през втората половина на ХVІ в. Тук те изпълняват ролята отново на тежка конница от аристократи.
В армията на Австрийската империя хусари участват в сражението при Брейтенфелд през 1631 г., но първият хусарски полк бил създаден през 1688 г. Във Франция хусарите се появили през 1637 г., като първият самостоятелен полк бил организиран през 1692 г. от седем роти унгарци.
В Прусия първите хусари били поляци (1629 г.), а през 1721 г. император Фридрих ІІ Велики организирал два хусарски корпуса, съставени предимно от поляци и унгарци. Но в пруската армия ролята им била на лека кавалерия, която имала и специални привилегии – дори през 1759 г. император Фридрих издал специална заповед, с която се забранявало на пруските офицери да обиждат и злоупотребяват с хусарите.
Със същата заповед хусарите били освободени от физически наказания. Във Великобритания първият хусарски полк е създаден през 1806 г. Малко известен е фактът, че създател на американската кавалерия (1777 г.) е унгарският хусар Михаел Ковач.
В унгарската армия през ХV в. първоначално под името „хусари” били известни отрядите от сърби, които след турските завоевания от края на ХІV в. и особено след като султан Мехмед ІІ превзел Босна през 1463 г. се прехвърлили в Унгария.
Крал Матиаш Корвин използвал сърбите във войните с Турция, като именно тогава се появява и наименованието на хусарите като обособен род войска, която воювала в пограничните с османците райони. Сърбите активно участват в създаването на хусарски подразделения и в Русия. Първите сведения за хусари в тази страна са от 1634 г.
По-късно, през 1707 г., руският цар Петър І наредил на сърбина Апостол Кигич да организира специална команда от сърби, власи и молдовци. Именно те станали първите леки хусари в Русия. По-късно, през 1723 г., бил създаден и първият хусарски полк чрез обединението на четири сръбски хусарски роти. В полка влизали наемници от всички балкански страни.
Какво общо обаче имат те с българската история?
Думата „хусар” е известна от Законника на сръбския крал Стефан Душан (ок. 1350 г.). В този исторически извор под „хусари” са описани разбойниците в пограничните територии на Сърбия. Досега обаче почти не е обърнато внимание на факта, че сведения за хусари има от много по-ранно време, и то основно за наличието им във византийската и българската армия през Х-ХІ в.
Нещо повече – за хусарите директно се говори и в житието на българския светец Ромил Видински от ХІV в., в което те са посочени като разбойници в пограничната между България и Византия област Парория. Именно тук монасите-исихасти от манастирите на св. Григорий Синаит страдали постоянно от набезите на „злолюти разбойници; тях жителите на онова място наричат и хусари”.
Според мнението на някои съвременни изследователи думата „хусар” произлиза от унгарската дума „husz” – двадесет, като това се свързва с отрядите от по 20 човека, които били и основните хусарски подразделения в унгарската армия. Всъщност, доста отдавна бележитите учени H. Gregoire, Г. Цанкова-Петкова, И. Дуйчев и П. Коледаров отбелязаха, че думата „хусар” произлиза от готската дума „hansa”, която означава буквално „въоръжена дружина”.
От готски тя преминава в славянския език, откъдето я приемат и византийците под формата „хонсариос” и „хосариой”. Към това може да се добави, че всъщност думата е с много по-стар произход и вероятно произлиза от индоевропейското „hinsa” със значение „убийство, вреда, разрушение”. Оттук произлиза и думата „himsa” в съвременния хинди, което означава „убийство, клане, жестокост спрямо живо същество”.
В Лексикона Свидас – византийски извор от Х в., е отбелязано, че българите наричат крадците с думата „хонса”. В друг византийски извор от средата на Х в. – един трактат за военното изкуство, написан вероятно от магистър Никифор Уран и известен с името De re militari liber, има специален раздел, посветен на хусарите.
Тук те са описани като войници, организирани в малки отряди, чиято задача е да навлизат в тила на врага и да отвличат пленници с цел добиване на информация за плановете на противника. В извора изрично е отбелязано, че хусарите във византийската армия се използват в граничните територии с българите, печенегите, маджарите и русите.
Особено ценна информация за тези воини се съдържа в един друг византийски извор – Strategicon. Този трактат за военното изкуство е написан през втората половина на ХІ в. от един от най-известните за времето си византийски военачалници – Кекавмен, чийто дядо по майка бил известният Димитър Полемарх – прочутият командир на цар Самуил.
След 1018 г. Василий ІІ Българоубиец въздигнал Димитър Полемарх в ранг патриций, а по-късно го назначил и за мистик – длъжност, която се давала само на най-приближените на василевса и представлявала частен помощник или секретар на императора.
В Strategicon хусарите отново са описани като особен род войска, организирани в малки отряди от по 8-10 човека, които навлизали в граничните земи на противника, разузнавали и водели през непознатите територии по-големите войскови подразделения.
Кекавмен описва и обсадата на Сервия (в дн. република Гърция), при която българските хусари изиграли твърде важна роля.
Тази крепост била обсадена към 990-1000 г. от Димитър Полемарх, който дълго време не можел да я превземе. В крайна сметка, след продължително наблюдение, той установил, че понякога стратегът на крепостта и неговите командири слизат в течащата в подножието на укреплението река, за да се изкъпят.
Тогава той наредил на цялата българска войска да насече големи клони и да се прикрие през нощта в непосредствена близост до реката. Така били укрити и пехотата, и конниците. Същевременно двама хусари се установили до самото място за къпане.
Когато византийският командир слязъл до реката и  започнал да се къпе с приближените си, хусарите дали знак, българите нападнали и пленили всички военачалници. Именно поради това защитниците на Сервия се предали.
Изясняването че хусарите са стар род войска, известен поне от Х в. в българската и византийската армия, помага да видим в друга светлина известието от ХІV в. в житието на св. Ромил Видински, в което хусарите са обявени за разбойници. Под това име изглежда са действали българите в Парория, които, организирани в отряди, прониквали във византийските територии.
Подкрепа на това твърдение намираме в житията на св. Григорий Синаит и св. Теодосий Търновски. В тях изрично се казва, че св. Теодосий Търновски бил изпратен от св. Григорий именно при българския цар Иван Александър с молба за помощ срещу местните разбойници. 
Това показва, че българският владетел контролира тези хусари и само той може да им нареди да оставят монасите на спокойствие. В житието на св. Ромил изрично се посочва, че цар Иван Александър „забранил с гняв” на разбойниците да престанат с нападенията над исихастите, в противен случай ще предприеме гонения срещу тях.
Любопитно е, че царят не се обявява по принцип против нападенията, а само забранява действията на хусарите срещу манастирите на св. Григорий Синаит. Друг любопитен факт е, че св. Григорий Синаит не иска помощ от византийските гарнизони в Скопелос, Виза или Бунархисар – още едно доказателство, че именно българският владетел контролира „разбойниците, наречени хусари” в Парория.
Вследствие на всичко казано дотук, можем да формулираме следното заключение: Хусарите са войници, чиято роля е да разузнават, да вземат пленници в пограничните територии, да извършват съгледвачески дейности, както и да водят войските през непознати територии.
Те са описани във военни трактати още от Х и ХІ в. и в тях  изрично е посочено, че са род войска и във византийската, и в българската армия. През ХІV в. хусарите отново са действали в пограничните територии на България, Византия и Сърбия.
Самата дума „хусар” произлиза от готски език; впоследствие тя преминава в българския и руски език и след това в други славянски езици като сръбския. Именно оттук тя се използва по-късно в Унгария, Полша, Прусия, Австрия и др. за наименоването на леката или тежката кавалерия в армиите на различните европейски държави.


В категории: История