Българската следа в коронацията на френските крале

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Подобна значителна роля като Уестминстърското абатство, в което се състоя бракосъчетанието на кралската двойка, в продължение на векове играе и катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Малко известен е обаче фактът, че в един от атрибутите на тази процесия се открива... българска следа.
Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Той се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от св. св. Кирил и Методий глаголица.
Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете, все още е загадка. Вероятно те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена (една от хипотезите е, че са го мислели за древногръцко).
Или пък са били изкушени заради изключителната му ювелирна изработка. Червената кожена корица била богато орнаментирана със злато, сребро и седеф и се предполага, че в нея са били инкрустирани ценни реликви – свети мощи, част от Светия кръст или нещо подобно.
Този, който им отваря очите за какво става дума, е... руският император Петър І. През 1717 г. той пристига във Франция по държавни дела. Посещавайки редица градове, на 27 юни той посещава старинния град Реймс. В знак на внимание към височайшия гост, католическите свещеници в катедралата му показват своята реликва – странната книга, изписана с тайнствени непонятни никому знаци.
Царят взима в ръцете си изданието и за изумление на всички присъстващи започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа. Не е трудно да си представим какво са изразявали лицата на присъстващите свещенослужители, докато Петър Велики не им светва, че това е църковнославянски текст.
Няколко години по-късно – на 18 юни 1726 г., вицеканцлерът на руския цар, минавайки през Франция, разгледал Реймската катедрала.
На него също било показано безценното знаменито евангелие, което той не само прочел с лекота, но и превел първата страница по желание на френските свещеници. Втората част обаче го затруднила и казал, че книгата съдържа евангелски текстове на славянско, но много древно писмо. Едва през 1789 г. английският пътешественик Форд Гил, когато вижда една глаголическа книга във Виенската библиотека, разбира, че втората част на Реймското евангелие е написана на глаголица.
По отношение на това как евангелието е попаднало в Реймската катедрала и до днес няма единно мнение сред историците. Историята на неговия произход е навярно най-загадъчната и противоречивата от всички истории на древните църковнославянски ръкописи. Основен проблем в датировката и авторството му поставя първата му част. Докато за втората съществува известно съвпадение в мненията на специалистите за времето и мястото на нейното съставяне.
Позовавайки се на една ръкописна бележка, архиварите в Реймс твърдят, че епископът на града – кардинал Шарл де Лорен, я получил като подарък или пък я закупил на Църковния събор в Тренто в средата на ХVІ в. Той, от своя страна, дарил „Славянското евангелие” на Реймската катедрала на Великден през 1574 г.
Друга популярна версия е тази, че то е преписано в библиотеката на Ярослав І Мъдри – княз на Новгород и велик княз на Киевска Рус, от старобългарско евангелие от ХІ в., написано на кирилица. През 1048 г. в Киев пристигат посланици на френския крал Анри І Капетинг.
Те трябвало да получат съгласието за брак на своя крал с една от дъщерите на великия княз от втората му жена Ирина – Анна. Благословията била дадена и невестата на краля потеглила към Франция. Венчавката станала на празника на Светата Троица през 1049 г. в древната френска столица – Реймс. Първата част на евангелието се намирало сред подаръците, които Анна била донесла със себе си в далечната страна.
Оттогава именно френските крале при възкачването си на престола, давали клетва пред него. Първият от тях бил синът на Анри и Анна – Филип І, след което тази традиция се утвърждава и запазва чак до средата на ХVІІІ век. Съдбата отново кръстосва българската и френската връзка. За опекун на същия този Филип І е бил назначен Балдуин V Фландърски – баща на пленения от Калоян Балдуин!
Според друга теория, първата част на Реймското евангелие е съставена от преподобния Прокопий Чешки – основател и първи игумен на Сазавския манастир в Чехия и затова по-популярен като Прокопий Сазавски. Съгласно преданията, той е положил много усилия за разпространяването из Чехия на славянската писменост и култура. За това, че е отслужил литургия по римокатолическия обряд, но църковнославянски език, по-късно е бил подложен на преследване.
През 1347 г. император Карл ІV основава в Прага в чест на светите Кирил и Методи, Войтех и Прокопий Сазавски Емауския манастир. Обителта е създадена, за да се водят в нея богослужения само на славянски език, както разрешил това да се прави в славянските страни папа Климент ІV.
При това императорът повикал бенедиктински монаси от Далмация (дн. Хърватска), за да ръководят службата. Така царският ктитор се сдобил в евангелието, за което разбрал, че е написано лично от преподобния Прокопий. Този ръкопис се считал за рядка скъпоценност, тъй като по това време в Западната Църква малцина били тези, които имали възможност да слушат Божието слово на родния си език. Във въпросния манастир ръкописът получава и другото си название – Сазаво-Емауско евангелие.
На 16 октомври 1419 г. войските на Ян Жижка – предводител на хуситите (последователи на Ян Хус, б. а.) нападнали манастира с намерение да го разрушат. Абат Павел ІІ излязъл насреща им заедно с братята и помолил да не посягат на обителта. Хуситите обаче ограбили ценните неща от него, в това число и Реймското евангелие. При тях то престояло около 40 години.
След приключването на Флорентинския събор папа Евгений ІV ги обявил за еретици, което отслабило надеждата на Чехия да се присъедини към Рим. Затова било открито чешко посолство в Константинопол. За да получат разположение и за успех на преговорите за посланическа грамота било заложено именно това евангелие – най-вече като символ на примирението на Чешката с Източната църква.
Така книгата прекарала цял век в столицата на Византийската империя. Оттам тя попада на Трентския събор и е доставено на Великден във Франция. Така тази версия напълно изключва от хронологията на Рейнското евангелие присъствието на  княгиня Анна Ярославна.
В крайна сметка едно е сигурно. Пред него са се клели следните френски крале – Франциск ІІ  през 1559 г.; синът на Екатерина Медичи Карл ІХ през 1961 г.; неговият брат Анри ІІІ през 1575 г.; Людвиг ХІІІ през 1610 г.; Людвиг ХІV през 1654 г. и впоследствие Лудвиг ХV и VІ. Първият от Бурбоните – Анри ІV, неизвестно защо отстъпва през 1561 г. от тази традиция, на която слага край Френската революция.
Тогава по заповед на Наполеон Бонапарт всички ръкописи, в това число и Реймското евангелие, са пренесени в градската библиотека на Реймс, където то се съхранява и до днес в трезора й, като достъпът до него се разрешава само в изключителни случаи. За съжаление, лишено от всичките си украшения, скъпоценни орнаменти и свети мощи.
Реликвата е изпълнена с изображения на цветя, листа и човешки образи. Първата част представлява откъс от Българско евангелие и започва с думите: „велика человеци же чудишася глаголюще: како есть яко и ветри и море послуша его...”.
Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език.
То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архийрейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга... тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.
На 23 март 2005 г. на тогавашния председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към Народното събрание Лъчезар Тошев по негова молба бе предоставен компактдиск с електронно цветно копие на всички страници от евангелието, изпратено от архиепископа на Реймс монсиньор Тиери Жордан с придружителна бележка от абат Гой. Благодарение на това, българските учени сега могат да проведат изследвания върху текста.
Несъмнено този шедьовър на средновековните български ръкописи се нарежда сред най-знаменитите произведения на родната ни книгопис. За съжаление и то споделя съдбата на други ценни старобългарски паметници на нашата писменост, които също се пазят в чужди страни.
Като Зографското евангелие (Х в.), което се намира в Санкт Петербург. Като прекрасното Асеманиево евангелие (Х.ХІ в.), приютено във Ватикана. Като Синайския псалтир, който и до днес се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет. Като Иван-Александровото евангелие (Четвероевангелие, 1355-56 г.), съхранявано в Британския музей и оттам по-известно като Лондонското евангелие. Като безценната Манасиева хроника (1344-1377 г.), чиито 5 екземпляра се пазят в Москва, Ватикана, Румъния, Санкт Петербург и Хилендарския манастир, но не и у нас.
През годините

6 май — Празник на Българската армия
6 май — Ден на животновъда
6 май — Ден на градовете Ветрен, Вършец, Каварна, Мездра, Петрич, Поморие, Русе, Хаджидимово, Якоруда, на общините Антон и Баните и на селата Замфир, Княжева махала, Лозенец, Расово
6 май 1869 г. — Роден е Апостол войвода
7 май 1876 г. — При опит на четата на Поп Харитон и Бачо Киро да се измъкне от обсадата на Дряновския манастир загива знаменосецът й Димитър Атанасов-Русчуклийчето
7 май 1976 г. — С меч в ръка, войводата  Поп Харитон загива, намушкан от турски щикове, падайки грамада от вражески тела, които убил с последните си сили
7 май — Ден на радиото и телевизията в България
8 май — Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец
9 май — Ден на Европа
9 май 1945 г. — В Берлин е подписана капитулацията на Германия, с което се слага край на Втората световна война
9 май — Празник на град Перущица, село Чернолик, село Буковец и село Мало конаре
10 май 1876 г. — При сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши загива Иларион Драгостинов
11 май — Ден на библиотекаря
11 май — Празник на Ловеч и Шумен
11 май — Празник на св. св. Кирил и Методий, честван за първи път по инициатива на Найден Геров в Пловдив през 1851
12 май 1876 г. — При засада в Тетевенския Балкан е убит един от водачите на Априлското въстание – Георги Бенковски
Сазавският манастир


В категории: История , Горещи новини