Доктрината на тоталния шпионаж на Хитлеристка Германия е дело на малко известния днес полковник Валтер Николай.
Автор: Борис Цветанов
Всеки германец, където и да се намира, е трябвало да шпионира за фатерланда. Особено внимание в нея е отделено на така наричаните сателитни страни. В България още през 1940 г. пристигат над сто професионални разузнавачи под прикритието на търговски и културни дейци.
У нас що-годе се знае за дейността на военното разузнаване на Райха – Абвер, с шеф Отто Делиус. Но истинската напаст са били не абверовци, които са си гледали военните работи, а хората на RSHA – Главна имперска служба за безопасност.
Към нея принадлежи добре известната институция, наричана Гестапо. Неконтролируем институт с неограничени пълномощия. В София Гестапо се настанява в дузина бюра, като най-важното е било прикрито като Германска визова служба, разположена на ул. „Шипка“ 14 и ръководена от кадровия разузнавач фон Ритер. Друг важен шеф д-р Фабер се настанява на ул. „Мизия“ 11 в дома на американския възпитаник и секретар на Дружеството на чуждестранните журналисти д-р Христо Пеев.
Офиси на хитлеристката тайна служба се прикриват под какви ли не маски в столичните хотели „Империал“, „България“ и „Париж“. Търговската фирма на Паул Глюк на ул. „Владайска“ допълва картината. А на ул. „Хан Крум“ 3 се настанява Вили Рау. „Събираха сведения за различни лица – ще заяви през 1945 г. пред Народния съд някогашният началник на отделението за контраразузнаване към Дирекцията на полицията Андрей Праматаров. – Имаха задачи и в Русия...“
За стотината германски професионални разузнавачи работят над 300 българи. Главното направление на тоталния шпионаж е насочено към интелигенцията. Лично идеологът на национализма д-р Алфред Розенберг проявява интерес към младия социолог Иван Хаджийски.
По едно и също време са излезли „Митът за двадесети век“ на Розенберг и неговата книга „Авторитет, достойнство и маска“. И двата труда се отличават с дързост, изследват егоизма, властимащите и авторитета им – мним и действителен, както и силата на внушението, ритуали, обреди, религия, суеверия, предразсъдъци, ордени, титли...
Апетитът на гестаповци да привлекат за каузата си младия народопсихолог е очевидно много голям – най-малко трима българи, работещи за Гестапо, са се опитвали да го оплетат в мрежите си – землякът му Спас Топузов, индустриалец, Борис Димитров – журналист, с когото са били състуденти, и опитната в шпионските работи Роси Киркорян.
Не само с Иван Хаджийски гестаповци удрят на камък. Отрязва им квитанциите и поетът Асен Разцветников. Преди всичко той става съмнителен, след като отказва стипендия на Германския културен клуб в София, отхвърля поканата да присъства на конгреса на европейските писатели във Ваймар и не се съгласява да преведе немски класици, при все че му предлагат сам да попълни сумата за хонорара в даден му чек.
Разцветников е наклеветен от свой комшия, че е съветски разузнавач със псевдоним Коларов (всъщност, това е истинското име на поета, Разцветников е псевдоним), че дори има радиостанция и предава по цели дни държавни тайни в Москва. Неотразимият Райчи Димитров, така се казва комшията, в ролята на контраразузнавач сам разкрил тайната на радиостанцията – пишещата машина на автора на „Аз си имам две съседки“ и десетки модни шлагери.
Тази машина наистина имала особен вид, но целта на триножника, на който била поставена, е бил да позволява на автора да пише на нея прав.
По-особен е случаят на следенето от Гестапо на младия Богомил Райнов. „Пистолет без Богомил Райнов може да се види, но Богомил Райнов без пистолет – не“ – носела се за него тази крилата фраза из софийските кръчми.
Той попада в полезрението на германския шпионаж заради приятелството на баща му с един истински изобретател на „перпетуум мобиле“ – Иван Кънев, който успял с оскъдни средства да скалъпи двигател, произвеждащ огромно количество енергия, почти неизползвайки гориво в обичайния смисъл на думата. Запознат с устройството, съветският учен Вавилов му изпраща възторжено писмо.
От Берлин пристига специалистът хауптщурмфюрер от СС Шулце Гюнтер.
Вили Рау, за който вече знаем, че има особен афинитет към интелектуалците, и гостът канят Кънев и Райнов на разговор. Правейки се на луд, изобретателят се отървава от германците. Райнов разбира, че може да го стегне шапката и тутакси написва с псевдонима Е. Брин" (колективен псевдоним) едно криминале със заглавие „Шпионите“.
В него в неназована страна три шпионски централи се борят за документацията на техническо изобретение. От съветският, английският и германският агенти най-добър, то се знае, се оказва „фамозният капитан Гюнтер“, както го назовава Райнов в романчето.
Главният организатор за работа сред интелектуалците е споменатият вече Спас Топузов. Името му било широко известно в интелектуалните среди като голям меценат. Джобовете му били винаги пълни с пари, които щедро раздавал на закъсали писатели, поети, журналисти, художници.
Пълнел ги Вили Рау. С часове Топузов си точел приказка с гестаповеца на „Хан Крум“ 3, след което хвърлял котва в кафене „България“, където винаги имало запазена маса за него. Там веднага го обсаждали тайфи от „таланти“, с които се отивало в „Широката механа“ и започвали истинските гуляи.
Особен интерес за Гестапо представлявали певци, певици и танцьорки заради големите възможности, които им давала професията да завързват познанства с хора от елита. По правило за работа в тези среди се използвали жени шпионки.
Най-ценени у нас били Лиляна Владимирова и Роси Нерсерович Киркорян, второ поколение шпионка, чийто баща години наред изпълнявал тайни мисии на Гестапо в различни страни в Европа. За германското разузнаване работи и чиновничката от Търговската банка Мария Тобиш, а също Лиляна Радева и много други.
Една от танцьорките, които германците се опитват да вербуват, е Мара (Мария) Димова, която е популярна в цяла Европа. Това, с което тя се занимава през 30-те и 40-те години на ХХ в., предхожда с половин век това, което по-късно стана известно като аеробика.
При едно свое посещение във Виена тя е убита от Гестапо, като разпространената версия за смъртта й е, че е загинала при бомбардировка.
Особен интерес д-р Фабер проявява към младата вариететна актриса Леа Иванова. Следенето й е възложено на Лиляна Димитрова. В отчета си агентката съобщава, че Леа е почтено момиче, но че нейната приятелка Вили работи вероятно за японското разузнаване, чийто резидент е кореспондентът на Японската легация Омеда.
Владимирова е следяла още певицата Ема и кабаретната звезда Ира Лонг. И Роси Киркорян е следяла Леа Иванова. Следена била и друга звезда от онова време – Донка Иванова. Заради интереса към нея агент Радомир Спасов изкъртва пощенската кутия на стената на „Славянска беседа“ и я отнася в офиса на германците на „Шипка“ 14.
Все тогава в полезрението на Гестапо попада и двадесетгодишният изпълнител на популярни шлагери в кабаре „Ориент“ на хотел „Империал“ Мишо Памукчиев, както и добре познатият доскоро на зрителите от телевизия СКАТ властелин на стари тайни Михаил Топалов.
Една от вероятните версии за огромния интерес на Гестапо към певците и танцьорките е било намерението те да бъдат използвани в акция срещу американския посланик Джордж Ърл, който се подвизава у нас до средата на декември 1941 г.
Отявлен бохем и гуляйджия, той прекарвал повече време в известните локали „Рокси“, „Етоал“ и „Максим“, отколкото в легацията. Като домашен любимец отглеждал опитомен леопард. Около него винаги гъмжало от певици, актриси и танцувачки. Зад тази несериозна на пръв поглед външност обаче се криел професионален разузнавач. Гестапо така и не осъществява една от набелязаните си акции: кражбата на дипломатическия шифър на легацията.
Особен интерес германската служба проявява и към гадатели и пророци. Следен е Петър Дънов, а Любомир Лулчев е завеждан тайно в централата на хитлеристкия окултизъм – замъкът Вевелсбург, изграден и оборудван по идеи на Хайнрих Химлер, шеф на RSHA.
Няма преки доказателства за тиражираната лична среща на Адолф Хитлер с младата тогава гадателка от Петрич Ванга. Но съществува един твърде любопитен факт – Лиляна Владимирова прекарва цял месец в Петрич, уж интернирана там от полицията.
Особен е интересът на Спас Топузов и Вили Рау към българския писател Тотю Иванов Тотев, който пише криминални романи под псевдонима Джек Оворбаг. Под формата на кримки, той разработва най-различни родени от въображението му проекти от бъдещето.
През 1936 г. например, докато телевизията още е в пелени, той пръв в световната литература предвижда видеонаблюдението на автомобилните потоци. Тотев пръв стига до идеята за психотронно оръжие и още много други бъдещи открития – един истински български Жул Верн. Както и в случая с Разцветников, парите не съблазняват българина, криещ се като автор под английско име.
А заплащането хич не е малко: един обикновен българин – агент на Гестапо, е получавал по 8 000-10 000 лева на месец, а по-ценните кадри само на „парче“ са получавали по толкова. В същото време заплатата на легендарния полицай Никола Гешев била 5 000 лева. Цялата тази дейност остава почти неизвестна не само защото гестаповци са били изключителни професионалисти, но и защото целият архив на дузината бюра попада в ръцете на съветското военно разузнаване още на 6-7 септември 1944 г. Говори се за стотина сандъка с папки, заминали за „широка страна моя родная“.
През годините
13 май 1844 г. — Роден е Цанко Дюстабанов
14 май 1871 г. — Свиква се Третият църковно-народен събор, по време на който се изработва устав за управление на Българската православна църква
15 май 1941 г. — Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море
15 май 1942 г. — Основан е Институт за български език към БАН
15 май 1881 г. — Умира Цеко Петков, войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война
15 май — Световен ден на климата
15 май — Международен ден на семейството
15 май — Празник на град Плевен
16 май 1938 г. — Умира художникът Иван Мърквичка
17 май 1956 г. — България е приета за член на ЮНЕСКО
17 май — Международен ден на телекомуникациите
17 май — Ден на българския спорт
18 май 1877 г. — Трета дружина от Българското опълчение с командир П. П. Калитин получава Самарското знаме на официална церемония до град Плоещ, Румъния
18 май 1903 г. — Открито e пристанището в Бургас
18 май 1906 г. — Открито е пристанище Варна
18 май 1872 г. — Роден е Яне Сандански
18 май — Международен ден на музеите
19 май 1941 г. — Първа българска армия получава заповед да окупира Беломорска Тракия
