От архива на „Десант: Още за костите на Христо Ботев

Автор: Павлин Павлов

Публикацията в брой 87 на в. „Десант” от 13 януари т. г. „Къде са костите на Христо Ботев” ми даде повод да споделя една информация за съдбата на войводата, която години наред вече не ми дава мира.

През 1978 г. се срещнах с един възрастен човек от врачанското село Моравица, за да разберем от първоизточника случайно споделени мисли на един бетонов възел. Срещата бе осъществена от Христофор Найденов Василев от с. Челопек.

Присъствахме аз и Христо Борисов Танов от с. Паволче. Той ни разказа следната история.

Години след освобождението от турско робство в село Моравица дошъл човек с висок калпак и двоен кръст (т.е източноправославен) и наел няколко души за някаква работа. Между тях е бил и дядото на нашия събеседник.

Хората от групата отишли в балкана и били накарани да хвърлят камъни в една дупка. През това време „поборникът” (така го наричаше дядото от Моравица) изпекъл едно мъжко шиле. На въпросите на селяните защо хвърлят камъни в тази дупка и какво има там, та го затрупват, той отговарял: „Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България”.

С общи усилия хората бутнали в дупката пет големи монолита и доколкото могли, събрали и хвърлили в отвора и по-малки камъни. Изяли овнето и „поборникът” се разплатил с тях. Повече така и никога не видели този човек.

Дядото ни описа къде се намира тази дупка и ние отидохме на това място. Започнахме да изваждаме камъни отвътре и след време намерихме черепа на овнето. По камъните наоколо открихме разплескано олово. Това означава, че по тях бе стреляно с оловни куршуми. Като подавахме от ръка на ръка камъните, извадихме каквото позволяваше общата ни височина.

Споделих тази случка с Николай Дойнов – по това време уредник на Врачанския музей. Той ми заяви, че не проявяват интерес към тази история. Разказах историята и на бившия директор на музея Иван Райкински, но думите ми бяха категоризирани като „легенди” и не съм чувал официално да е предприемано нещо.

Известни са ми четири опита за почистване на тази дупка от ентусиасти. Бяха направени и помощни съоръжения, като дълбочината на разчистването е достигнала осем-десет метра. През миналата година отново е направен опит за почистване на дупката, който е завършил трагикомично за участниците в него.

Те са арестувани посред бял ден при „ювелирна полицейска операция” и срещу тях бяха повдигнати обвинения за „разрушаване на скални образувания”. Само че такива в дупката няма никакви. След четиримесечно разследване тези ентусиасти бяха изправени пред съд с обвинение „повреда или унищожаване на обект в природен парк”. Нито нещо е повредено обаче, нито е унищожено нещо – само са вадени камъните. Съдията така и не даде ход на делото и го върна поради процесуални пропуски.

Тази пролет отидох да направя снимки за публикацията и видях, че отново са изваждани камъни. Не зная кои са хората, вършили това, но следите от пребиваването им още личаха.

От години се вълнувам от съдбата на Христо Ботев. Независимо от местния патриотизъм, не смятам, че с. Осен, Врачанско, е рождено място на великия поет, както твърдят някои. Много сериозни изследователи са проследили родословието му и са категорични – роден е в Калофер.

Относно смъртта му съществуват много въпроси и едва ли някога ще се стигне до категоричен отговор за това каква е истината.
Информацията от много източници се свежда до това, че „свири турска тръба за отбой и Ботев нарежда и тяхната тръба да свири отбой”.

Турците се оттеглят, а четниците отиват до Крушовското кладенче за вода. Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов започват разговор, който се превръща в спор – а сега накъде. На няколко метра ранен лежи Перо Македончето. На тридесетина крачки са Сава Пенев и Димитър Тодоров. Войводата е на мнение да поемат към Сърбия, а Обретенов към Сливен.

Битката, която са водили, е била много тежка, всички са възбудени, напрегнати и уморени. Това не е съвещание на щаба, а спор. Как се решават споровете? Какви са „аргументите” по това време?

Разумът ли е водещ, или чувството на потиснатост от излъганите надежди. Ботев се изправя да тръгне. Пуква пушка и войводата пада. Според Никола Обретенов куршумът е неприятелски.
Да, турците са неприятели, но има ли други неприятели Христо Ботев?

Башибозукът се е оттеглил към близките селища. Може би някой турчин все пак се е скрил и стрелял. С тогавашните оръжия изстрелът трябва да е бил произведен от около тридесет метра за шишане (оръжието на башибозука, б. а.) или стотина метра за карабина (въоръжението на редовния аскер, б. а.).

Според Обретенов от гърдите на войводата е бликала кръв върху картата. При огнестрелна рана входното отверстие е малко, а изходното е голямо. Защо от гърдите блика кръв? Дали войводата не е прострелян в гръб? А кой би могъл да го простреля в гръб? Каква е ролята на Георги Апостолов? Защо се говори и за изстрел в челото? Много въпроси без отговор.

Този момент е описван многократно. По него са правени много анализи. Подробно той е разгледан от Илия Стоянов в „Убийството на Ботев. Хипотеза на един юрист”, от Георги Тахов в „Къде е ударен Ботйов”, от Трифон Христовски в „Смъртта на Хр.Ботев” и много други... Христо Нанев твърди: „Ботев е пронизан с куршум в гърба от свои”.

Професор Борис Йоцов в ”Културно политическа история на Враца” описва конфликт за пари между Георги Апостолов и касиера на комитета Ангел Йоцов, където Апостолов изважда револвера си, Йоцов пък измъкнал своя…

За това къде е тялото на Ботев няма никаква информация нито от четници, нито от турци. Защото, ако бе покрито с тръни, както се твърди, нямаше ли да бъде открито? Дни наред Балканът е претърсван, най-малко мирисът разлагащото му се тяло щеше да привлече внимание.

Любопитен факт е, че през 1883 г. Никола Обретенов е назначен за околийски началник и девет месеца е във Враца. Тогава той не посочва лобното място на войводата, а сторва това чак през 1927 г. След дълго лутане Обретенов посочва мястото на смъртта на Ботев – Йолковица, цели петдесет и една година след съдбоносната битка на четата.

В спомените си той пише, че четниците са отивали за вода. От Йолковица обаче няма възможност да се види Крушовското кладенче, откъдето бунтовниците са се снабдили с животворната течност.

Без да съм специалист по военно дело, мога да заявя, че Йолковица е неподходящо място за защита от малоброен отряд. Войводата има някаква военна подготовка и би избрал по-подходящо място за защита. Според тогавашните стратегии се избира високо място с възможност за отбрана, а Йолковица е падина без места за прикритие и не може да бъде защитавана.

Много по-подходящо място, откъдето се вижда Крушовското кладенче, е Купена – единственият връх, който е непристъпен от всички страни. В горната част на върха има грамадни камъни, които представляват естествени укрития. Подходите към този връх са лесно защитими и откъм Вола, и откъм Царево ливаге.

Те могат да са под обстрел от Камарата и Базова могила. На това възвишение се намира и „Триъгълната дупка”, за която стана въпрос в началото. Турските войски по време на битката са разположени на Царево ливаге, Околчица и Избата, където е Крушовското кладенче. Всъщност, единственият недостатък на позиция на Купена е липсата на вода.

И още нещо в подкрепа на хипотезата, че мъртвото тяло на Христо Ботев е хвърлено в затрупаната впоследствие скалиста яма. Известно е, че турчин в дупка не влиза, Коранът го забранява. Дали точно това не е причината да не се открие трупът на войводата?! Перо е бил на няколко крачки встрани и е убит по подобен начин като Ботев.

Появил се черкезин и го гръмнал, а черкезин ли е бил или е трябвало да няма свидетел на случилото се с войводата?! Сава Пенев и Димитър Тодоров са били извън полезрението от лобното му място и може би това е причината съдбата им да е различна от тази на Перо Македончето.

Интересно е защо години след Освобождението неизвестен „поборник” ще наема хора, за да хвърлят камъни в една дупка! И макар че днес се знае къде точно е тя, може да бъде почистена само от ентусиасти. В нея се поддържа постоянната температура и влажност, които са подходящи за евентуално продължително запазване на кости, както свидетелстват добре съхранените останки от жертвеното шиле.

Сегашният директор на музея във Враца няма желание да се занимава с това, тъй като мястото се намира в природен парк и там историците нямат правомощия. За ръководството на природния парк пък това очевидно е непосилна задача и ще им създаде допълнително натоварване.

Явно за много хора ореолът е от по-голямо значение от историческата истина и тя не се търси. Факти и доказателства се приемат и отминават с насмешка. Примери за налагане на удобството пред истината има много.

Така например мемориалът, посветен на подвига на Ботев, е издигнат на Околчица – там, където са били турските войски и кракът му никога не е стъпвал.

Време е патриотизмът да отстъпи пред неудобната истина и да се провери и тази версия за смъртта и загробването на Христо Ботев.



В категории: Новини , История