Руските минни заграждения по Българското Черноморие

Автор: Дарин Канавров Исторически музей-Балчик

Според мнението на експерти тя е руска, непознат досега образец. През май 1978 г. мина изплава в Балчишкия залив и бе унищожена от подривна команда на базирания тук по онова време трален (миночистачен) дивизион.

Изобщо през последните 2-3 години зачести появата на такива “морски дарове” по нашето крайбрежие. През септември 2008 г. мина изплава на бреговата ивица пред Обзор и бе обезвредена от екип специалисти на ВМС. Особено “щедра” на споменатите опасни находки бе 2009 г.

През март в района на Шабла, в близост до брега на дълбочина 7-8 м, бе открита и впоследствие взривена поредната морска мина. През юли и август с.г. бяха намерени и след това унищожени 2 мини в морето пред местността Паша дере, южно от Варна. В този район досега са обезвредени вече няколко мини.

Предполага се, че течението ги довлича от нос Калиакра, където през двете световни войни са разположени големи минни заграждения. Поредната морска мина бе открита и взривена в района на Бургаския залив в края на юли 2010 г. За да си отговорим дали е случайна появата на тези “дарове на Нептун” по нашите брегове, трябва да си припомним някои епизоди от морската война, водена срещу България преди 95 години.

По време на Първата световна война Русия воюва с България на Добруджанския фронт и в Черно море. Нашето крайбрежие става район на интензивни военноморски и военновъздушни действия. Целта на неприятелското флотско командване е да се унищожат с артилерийски и авиационни удари подводниците, базирани във Варна.

За нападенията си противникът заделя значителни военноморски сили, като демонстрира не само огромно количествено превъзходство на използвания от него боен ресурс. За действия срещу българската военноморска база се използват корабен състав и бойна техника, въплъщаващи най-съвременните тенденции в развитието на световното военно корабостроене и съдържащи в себе си последните постижения на руската научно-техническа и военноморска мисъл.

През 1915-1916 г. срещу Варна са проведени няколко бойни похода на неприятелския флот, за което са привлечени крупни морски сили. В четири от шестте планирани нападения участват бойни кораби I ранг (линейни кораби). При това в състава на ескадрите на противника, отправили се да атакуват военноморската ни база, неизменно се включват дреднаути – най-мощните бойни кораби по онова време.

В споменатите бойни походи неизменно участват и авиотранспорти, т.е. първообрази на бъдещите самолетоносачи, които по-късно се утвърждават като бойни кораби I ранг. В състава на руските ескадри влизат ескадрени миноносци тип „Новик” – най-мощните есминци в света по време на Първата световна война.

Организирайки бойните походи на черноморския флот срещу Варна, руското морско командване отделя не само голям боен ресурс, но и високопоставен кадрови потенциал. Два от походите в края на 1915 г. се оглавяват от командващия черноморския флот адмирал Андрей Еберхард. Начело на ескадрата предприела следващото нападение срещу военноморската ни база, в края на февруари 1916 г., е началник-щаба на руския черноморски флот, контраадмирал Андрей Покровски.

Поредните опити за нанасяне на удари срещу Варна, през август и октомври с.г., се ръководят лично от новия командващ флота вицеадмирал Александър Колчак..

Въпреки значителните сили и средства, отделени за организирането на споменатите нападения, противникът обаче не успява да осъществи предварително набелязаните от него цели. Резултатите от нападенията са твърде скромни, бойната ефективност от неговите действия е малка.

Съвременни руски морски историци признават, че артилерийските обстрели и въздушните бомбардировки на Варна и Евксиноград не дават очакваните резултати. Повредите на пристанищните съоръжения се оказват незначителни, а подводниците невредими.

Колкото и да е парадоксално, независимо от колосалното си военноморско превъзходство, въпреки че господства в Черно море, противникът е принуден да се откаже от използване на артилерийското и авиационното си оръжие и за да постигне целите си преминава към минни постановки.

През лятото на 1916 г. бойната дейност на руския флот в Черно море значително се активизира. Следвайки указанията на началника на морския генерален щаб, на началник щаба на главната квартира и на император Николай II за засилване на борбата с подводниците, новият командващ вицеадмирал Александър Колчак прилага тактика на интензивно миниране на неприятелското крайбрежие.

Той лично присъства на нощни учения по поставяне на мини. Босфорът е блокиран с минни заграждения. Поставените 2187 мини почти напълно парализират корабоплаването в протока, което принуждава германо-турското командване да преустанови морските съобщения през него. По-такъв начин то е лишено от възможността да привлече сили за противодействие на руския флот в Черно море.

Създават се благоприятни условия, които значително облекчават поставените пред него задачи, за оказване съдействие на сухопътните войски, сражаващи се на Добруджанския фронт.

Следващият удар е насочен към блокиране на Варна. През нощта на 2 септември 1916 г. пред н. Галата е поставено заграждение от 30 мини. Руските успехи в извършване на минни постановки нощем, плътно до по-рано поставени минни заграждения, на малки дълбочини, се признават и от германска страна. Минирането на крайбрежието около нашата военноморска база продължава. През нощта на 8 срещу 9 септември 1916 г. три ескадрени миноносеца поставят 240 мини пред н. Екрене, заграждайки северния фарватер на Варна.

С настъпването на деня, ескадреният миноносец „Беспокойный”, на чийто борд се намира капитан I ранг княз Владимир Трубецкой, след като бомбардира Балчик, се натъква на две „приятелски” румънски мини в района на входния буй на военноморска база Кюстенджа (дн. Констанца).

Той получава пробойни около средното котелно и кърмовото турбинно отделение и не потъва, единствено защото в момента на взрива се намира на три кабелта (1 кабелт - 185,2 м, т.е. 1/10 от милята) от брега. Щети понася не само „Беспокойный”. На една миля от базата си се взривява румънски лоцмански катер.

Според свидетелство на очевидец мините са поставени безразборно в акваторията на самото пристанище. Румънският офицер, ръководил поставянето им, загива при взривяването на една от тях и отнася на морското дъно всички секретни чертежи за минните заграждения.

След гибелта му никой не е в състояние да даде информация къде точно има поставени мини. Натъквайки се на двете „приятелски” мини, руският ескадрен миноносец търпи загуби в жива сила и бойна техника, като от строя е изкаран повече от ? от личния състав на кораба. Този злополучен инцидент налага минното заграждение да бъде снето.

Акваторията на военноморската база обаче продължава да бъде опасна зона за базираните там кораби. На 21 септември 1916 г. румънски транспортен кораб се натъква на мина, взривява се и потъва. Ако използваме футболната терминология, можем да кажем, че автоголове се допускат твърде рядко, но в описаните случаи румънската морска отбрана регистрира наистина удивителни постижения, допускайки за по-малко от месец няколко автогола.
Резултатите от поставеното пред н.

Екрене руско минно заграждение не закъсняват. На 11 септември 1916 г., в Батовския залив, на 5-6 мили от Балчик, миноносецът „Шумни” се натъква на мина и потъва, а миноносец „Строги” е повреден от взривяването на друга мина. Загубите продължават да растат.

При предприетите, след гибелта на „Шумни” аварийно-спасителни работи, се взривява и потъва влекачът „Варна”.
Опитът за прочистване на минното заграждение, чрез протралване на Батовския залив, завършва с унищожаването на една миночистачна лодка на 26 септември с.г.

Налага се да се търси съдействието на германското морско командване за доставяне на средства за борба с минното оръжие. Началник-щаба на флота отправя искане към капитан III ранг Бусе преди заминаването си те да извършат още едно контролно миночистене по фарватера между Варна, Балчик и Каварна.

Българското искане е удовлетворено, но използването на фарватера продължава да бъде опасно, тъй като турските миночистачни лодки протралват ивица, широка едва 20-30 м.

По време на Първата световна война минни постановки по черноморското ни крайбрежие извършва както руският, така и българският флот. За защита от неприятелски нападения пред Варна и Бургас са поставени минни заграждения.

През Втората световна война Черноморието ни отново е осеяно от наши и чужди мини.

Към 9 септември 1944 г. те са около 2300. Много е вероятно, въпреки протралването в операционната зона на българския черноморски флот през следващите четири години, при което са обезвредени близо 1300 мини, единици от няколкото хиляди мини, поставени някога на бойна позиция пред нашето крайбрежие по време на двете световни войни, да бъдат открити нейде по морския ни бряг и в бъдеще.


През годините

10 юни 1926 г. — Обществото на народите взема решение за отпускане на бежански заем на България

10 юни — Празник на град Попово

12 юни 1842 г. — Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841-1843 г.)

12 юни — Ден на работниците от леката промишленост

13 юни 1865 г. — Четата, в състава на която влизат Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови, преминава река Дунав и навлиза в България

13 юни 1903 г. — Роден е българският композитор и фолклорист Филип Кутев

14 юни 1934 г. — С наредба-закон в България са забранени политическите партии

14 юни — Световен ден на кръводаряването

15 юни 1863 г. — Излиза първият брой на вестник „Гайда”, редактиран от Петко Славейков

15 юни 1969 г. — По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков „Аз бях той“ в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне преследване

15 юни 1872 г. — Роден е Антон Страшимиров

16 юни 1897 г. — Роден е окичилият се с международна слава изпълнител на шлагери Аспарух Лешников, известен по света с артистичното си име Ари

16 юни 1876 г. — За да не увисне на бесилото, полумъртъв Тодор Каблешков успява да се самоубие


В категории: История , Горещи новини