„Господ е българин!” – това най-малкото съмнително твърдение дойде от нашенско преди три петилетки, единствено за да подскаже,
че исполини на духа като Васил Левски и Христо Ботев са ни недостатъчни, та трябваше да притурим и името Му, за да сме по-убедителни пред света.
На запад от нас пък, особено в последните двайсетина години, един истеричен вирус, предизвикващ национално маниакално разстройство, доведе до издигането преди броени дни, насред Скопие, на паметник на Александър Велики, което вероятно трябва да докаже фантасмагорията, че ако живееш на ул. „Джордж Вашингтон” си американец трето поколение.
Поредната смехория пристигна от страната на мустаците, големите дини и знаменития от времето на съветските комедии завален руски и нека не забравяме – великият Шота Руставели – и тя бе също така повече от утрепваща.
Грузинците решили да забранят името Грузия. Това го обеща външният им министър Григол Вашадзе, който на всеослушание декларира, че ще „унищожи термина Грузия”. Предлаганото от него название Георгия, при това произнасяно като Джорджия, има единственото предимство, че не е руско и без всякакво съмнение бие всякакви рекорди за национално малоумие. Интересно е, дали въпросният Григол и останалите американофили от компанията на дъвчещия вратовръзки Саакашвили си дават сметка, че подобен дълбок поклон оставя задните части твърде беззащитни.
Названието „Грузия”, освен на руски, на иврит и в балтийските езици, е разпространено в унгарския и в родствения на грузинския фински език. Така се произнася във всички славянски езици.
Григол Вашадзе твърди, че името „Георгия” произлиза от гръцката дума „георгос”, означаваща „орач”.
Но според съставителя на грузинско-английския речник професор Доналд Райфилд името „Георгия” произлиза от източното (персийско или тюркско) название на грузинците „гурдж”. По време на кръстоносните походи европейците са го чули от арабите, сближи са го по съзвучие със Свети Георги и през ХІ – ХІІ век се е родила „Георгия”.
При това самите грузинци наричат страната си Сакартвело – „Земя на картвелите”, тоест жители на областта Картли в Източна Грузия. Картли, заедно с Колхида (страната, където е прикован Прометей на скалата и откъдето Язон е откраднал златното руно), са станали още преди 2500 години ядрото на страната, която днес е Грузия.
В руския език от „гурдж” е влязла заемката „гурзинска земя”, впоследствие транскрибирана на „грузинска”. Но това име не е употребявано само в колониална Русия, то е влязло трайно в езиците на целия славянски свят.
Германия, наричаща себе си Deutschland, не прави драма за французите да е Алемания, за фините – Саксония (алеманите и саксите са най-близките германски племена до франките и фините). Швеция не възразява фините да я наричат Руотси, произхождащо от крайбрежната област Рослаген.
Русия няма нищо против латишите да я наричат Кривия (от племето кривичи), а във финския език да е Веняйя по името на племето венеди.
Всяко искане как да бъде наричана дадена страна от друга, е по същество опит за нахлуване в чужд език, твърдят лингвисти.
