Васил Гендов в ролята на Левски в „Бунтът на робите“
18 Юли 2011, Понеделник
Рязането на филмови ленти с възпитателна цел неизменно се свързва със социалистическия реализъм, в който най-страшното нещо беше реалността.
Автор: Борис Цветанов
Но това не е само патент на комунистите.
Първият цензуриран български филм е „Бунтът на робите” и осакатяването му става през 1933 година. Това е първият български говорящ и музикален филм.
Дело е на пионера на българското кино Васил Гендов и неговата спътница Жана Гендова. Ентусиазмът да създадат първия български говорящ филм ги хвърля в заеми до уши. Освен че става дума за първия български тон-филм, за Гендов той е от особена важност, защото е и първият български филм за Васил Левски.
„Химн на българския дух” – нарича Васил Гендов филма си пред журналисти от списание „Българско кино”. „За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес” – заявява той пред печатната медия.
За това, че пионерът на българското кино е направил силен филм, говори фактът, че половин век по-късно, когато публицистът Николай Кафтанджиев прави анкета със зрители от онова време, всички помнели картината и говорели с чувство на благодарност към Гендов, възкресил на екрана легендарния образ на Апостола. Но „Бунтът на робите” е и рана, която не зараства до края на живота на строителя на българското кино.
Той има неприятности още с показването на сценария си на неизбежната тогава Цензурна комисия. Едва решил, че се е оправил, някакво чиновниче взело, че препратило сценария в Турската легация за допълнителна цензура. След като филмът бил вече готов и се подготвяла премиерата му, ново разпореждане „отгоре” пратило готовия филм пак в Турската легация. Пред Гендов въпросът бил поставен ребром – или се изрязват тия и тия части, или филмът няма да види екран.
Васил Гендов преглътнал и този хап. Бил особено горчив – нарушила се звуковата страна на филма, губели се връзките на действието.
Премиерата се състояла на 2 октомври 1933 година в „Модерен театър”. Интересът към кинотворбата може да се сравнява само в наше време с този към „Време разделно”. Цели училища под строй и с песни отивали към киносалоните.
От Турската легация отново се намесили и филмът бил допълнително орязван. Интересът към него обаче не намалявал. Един ден отново по искане на турците филмът бил свален от екран. Това преждевременно убийство на филма попречило на Гендов дори да си възстанови парите, взети назаем за снимането му.
Васил Гендов обаче докрай остава благодарен на филма си, защото като резултат от него била възстановена родната къща на Васил Левски, от която през 1933 година били останали само полусрутен дувар и едва забележими останки от някаква стена. Възстановяването й е свързано и с името на роднината на Гендов – народният лечител Петър Димков, който по онова време е полковник и началник на гарнизона в Карлово.
