Гербът на принц Йожеф Ракоци на фасадата на църквата
11 Август 2011, Четвъртък
Тази история е описана от моя вуйчо – доц. Христо Машков, а също и от дългогодишния директор на Русенския окръжен музей Иван Иванов.
Автор: Огнян Стамболиев
През 1973 г. в града на Дунава пристига историкът д-р Йожеф Бьодай от Будапеща. Той е тръгнал по следите на унгарския кралски син Йожеф Ракоци. Дотогава всички негови колеги са считали, че мястото, където принцът е починал, е град Черна вода, намиращ се в Румъния, близо до Делтата на Дунав.
Но д-р Бьодай открива турски документи, преведени на унгарски през 1911 г, .в които съвсем ясно се доказва, че става дума за село Червена вода в Русенската околия – тогава в рамките на Османската империя. В архивите историкът от Будапеща открива, че Ракоци е погребан в християнска църква в българско село. Това се потвърждава и от предания от с. Червена вода.
Желанието на принца е било да бъде погребан до баща си в Цариград и след временното му погребение тук, неговата воля е изпълнена. А селото е едно от най-старите и с най-богата история в този буден български край. Дало е на България и много прочути личности, сред които много революционери, учени, висши военни, артисти, писатели – Иван Грозев, Стефан Цанев, Илия Киселов, Михаил Михов, Дамян Николов, Христо Стамболиев...
Тук е била сформирана и Червеноводската чета на Тома Кърджиев. През ХVІ и ХVІІ в. дори е било малък град или както тогава са го наричали „градец” – административен, търговски и религиозен център с митрополия.
Животът на унгарския престолонаследник Йожеф Ракоци е пример за всеотдайност към народ и родина. Неговият баща Ференц Ракоци (за когото „кралят на валса” Йохан Щраус-син създава прочутия си „Ракоци марш”) организира и ръководи селско въстание, прераснало в общонационална въоръжена революция за освобождението на свободолюбивите унгарци от властта на Хабсбургите от Виена.
През 1704 г. Ференц Ракоци е ръкоположен за княз на Трансилвания, а през 1711 г., след като претърпява поражение от австрийците, емигрира в Цариград, където умира през 1735 г. Синът му Йожеф Ракоци решава да продължи борбата срещу Виена. През 1838 г. той, заедно с войската си, е настанен от турското правителство на местоживеене в село Червена вода (на 16 км източно от Русе).
През есента на същата година унгарският принц заболява внезапно и умира едва 38-годишен. Погребват го с почести в старата селска църква „Свети Йоан Предтеча”, върху чиито основи е построена сегашната, по-голяма и красива църква.
Интересното е, че надгробната му плоча с герба на рода Ракоци бива вградена от строителите във фасадата над главния вход, където може да се види и днес. Релефното изображение на герба на князете Ракоци разсейва всякакво съмнение: в средата на плочата, върху издаден щит, е издълбан образът на голяма птица, която със своите широко разперени криле се готви да излети от колело, поставено върху трихълмие.
А според унгарските историци, изследвали тази интересна и неочаквана находка, и другите елементи от герба са също така ясни и изключват всяко съмнение за неговата автентичност.
Неведоми са пътищата на историята...
