Видинската Кръстата казарма е сред 8-те национални обекта, получили безвъзмездна финансова помощ по проект
Автор: Анелия Славейкова
„Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции”. Парите са осигурени по оперативна програма „Регионално развитие” на Европейския съюз, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Сред легендите за видинския бунтовник Осман Пазвантоглу (1758 – 1807) особено разпространена е тази, че майка му е била християнка. Освен това, и самият той е говорел български език. Независимият османски владетел по начало се отнасял пренебрежително към християнската религия, изгарял църковни книги и утвар.
По време на един пир дори се наметнал с църковна плащеница за подигравка. „Божественото възмездие” не закъсняло – веднага му прилошало и той припаднал. Когато се свестил, решил да изкупи греха си и затова построил казарма във форма на кръст. Друго предание говори за пожар близо до църквите „Св. Николай” и „Св. Панталеймон”. По време на пожара те били ограбени.
Пазвантоглу издирил крадците и заповядал да ги обесят, а за да предпази църквите от нови грабежи, ги обградил с висока и дебела стена. После поръчал да се изгради Кръстатата казарма. А на джамията и библиотеката поставил сърца наместо полумесец.
Уникалният паметник от османския период на Видин е построен през 1801 година.
Според д-р Б. Бончев, плановете на градежа са дело на френски инженери. По негово мнение тя е строена за затвор. Според Константин Иречек, който възприема мнението на Феникс Каниц, казармата е служила за жилище на Осман Пазвантоглу, а след това за казарма на еничарските войски. Сградата е двуетажна с приземие, заето отчасти със стопански и складови помещения, а част от етажа приютява жилищни помещения.
Вътрешното разпределение на сградата е преустроявано и променяно няколко пъти съобразно новите изисквания, които трябва да задоволят новите служби. Ето защо, твърде малко е известно за първото разпределение. Запазени са обаче външните и вътрешните стени, които затварят надлъжните коридори, колоните в осемстенния вестибюл и стената, която отделя в коридора на източното крило малка стаичка.
Разделителните стени са често измествани. Главният вход вероятно е бил този, запазен днес в ъгъла, образуван от северното и източното крило. Вторият вход може би е този между северното и западното крило.Стълбите, които свързват двата етажа, също са преустройвани многократно и сега е трудно да се определи тяхното първоначално положение.
Кръстатата казарма е уникална турска сграда. Нейната композиция е много специфична и тя навежда на аналогии и сравнения. Разпределението и пространствената композиция на постройката са оригинални и издава чуждоземни влияния.
Тази форма на разпределение показва чужди идеи, непознати за архитектурата у нас в началото на XIX в.След 1878 г. Кръстатата казарма служи за склад, болница, училище. Тя е реставрирана и в нея се помещава етнографският отдел от местния Исторически музей.
