В миналия брой обявихме нашата инициатива заедно с читателите да изготвим класация „Най-значимите събития в българската история” по повод 1330-годишнината от създаването на българската държава.
Представяме ви кратка аргументация за всяко едно от нашите предложения, подредени по хронологичен ред.
717-718 г. Отблъскването на арабите от кан Тервел. При стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол армиите на Халифата претърпяват нечувано дотогава поражение. Заради тази си победа, която не позволява на арабите да проникнат във вътрешността на Стария континент цели 6 века след това, българският владетел Тервел и до днес е тачен като „Спасител на Европа“
811 г. Победата на кан Крум в битката при Върбишкия проход. Това е най-голямата победа на българите срещу ромеите след основаването на Дунавското ханство, а и изобщо в историята на първата българска държава. В сражението загива византийският император Никифор – нещо, което е твърде необичайно за епохата. От черепа на василевса е изкована чаша, с която българският владетел вдига наздравици.
866 г. Покръстването. Покръстването на българите се явява решителна крачка за формиране на българската нация. Новата вяра налага нов общо задължителен за всички поданици на държавата морал – еднакви етични норми, еднакъв начин на живот, едни и същи предписания за обществено и лично поведение.
886 г. Създаване на българската писменост. Създадената от братята Кирил и Методий славянска писменост е естествен резултат от трайното укрепване на славянските държави и от постепенното им приобщаване към християнската общност. Това невероятно културно постижение е решаващ фактор за формирането на българската народност.
1185 г. Въстанието на Асен и Петър. Двамата братя застават начело на народното недоволство, предизвикано от наложеното им извънредно данъчно облагане, и техният бунт слага край на продължилото повече от век и половина византийско владичество.
1205 г. Победата на цар Калоян над кръстоносците. Знаменитата победа на българската войска над рицарите от ІV-я кръстоносен поход, предвождани от Балдуин І Фландърски, разбулва мита за непобедимостта на латинска армия и спомага за окончателното укрепване на българската държава и нейното международно признаване.
1876 г. Априлското въстание. Героична епопея, написана с кръвта на априлци, отваря очите на Европа за зверствата и кланетата, които турският башибозук извършва по българските земи и предизвиква международна подкрепа за българската кауза. Това е най-значителната и решаваща крачка към нашата изстрадана свобода.
1877 г. Боевете при Шипка. По време на епичните сражения, разиграли се на най-високите върхове във Шипченския проход между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов, руските воини и българските опълченци с цената на нечуван героизъм успяват да отблъснат турския аскер и да отрежат пътя на противника към Плевен.
1878 г. Освобождението от турско робство. С подписването на предварителния мирен договор в градчето Сан Стефано на 3 март се слага край на изтощителното петстотингодишно турско робство и се поставя началото на възобновяване на българската държава. На картата на света се появява Третото българско ц арство.
1879 г. Приемането на Търновската конституция. Новаторска и прогресивна за времето си, първата българска конституция налага принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Тя утвърждава свободата на словото и печата, правото на сдружавания и още много демократични права.
1885 г. Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С този акт народът ни категорично заявява желанието си за самостоятелно и равноправно присъствие в политическия живот на Европа и дава знак на европейските политици, че сме нация, с която трябва да се съобразяват. Повод за гордост ни дава фактът, че това е едно изцяло българско дело.
1903 г. Илинденско–Преображенското въстание. То бележи връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Въпреки жестокото му потушаване, благодарение на него Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията.
1913 г. Превземането на Одринската крепост. Епопеята, разиграла се край „Непревземаемата крепост”, приключва триумфално за Втора българска армия. Падането на турската твърдина довежда до края на Балканската война. В хода на военните действия е извършен и първият разузнавателен боен полет на българската авиация.
1918 г. В нейния актив влизат пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу силите на Антантата на южния фронт по време на Първата световна война. Победата при Дойран изиграва решителна роля за това на преговорите за примирие да се издейства споразумението България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
