Ки­но­с­т­ра­с­ти в ня­ко­га­ше­н Ям­бол

Автор: Бо­ри­с­лав Не­нов

като се има предвид, че де­бю­т­ният ки­не­ма­то­г­раф се появява край Тунджа още през 1902 г., когато ня­кой си Вла­ди­мир Пе­т­ков по­ка­з­ва пред пу­б­ли­ка­та изо­б­ре­те­ни­е­то на бра­тя­та Лю­ми­ер. По-то­ч­но изо­б­ре­те­ни­е­то на по-мал­кия брат Луи, ро­ден през 1864 г., а не на Огюст, кой­то е бил, ако мо­жем та­ка да се из­ра­зим, по­д­дър­жа­ща фи­гу­ра в ре­во­лю­ци­он­но­то на­чи­на­ние.

Бра­тя Лю­ми­ер, знай­но е, да­ват старт на се­д­мо­то из­ку­с­т­во на 28 де­кем­в­ри 1895 г. в Па­риж, къ­де­то про­же­к­ти­рат пър­вия „филм" в по­д­зе­ми­е­то на „Гран ка­фе", на­ми­ра­що се на Бу­ле­вар­да на ка­пу­ци­ни­те. Ако при­е­мем, че ар­хи­в­ни­те све­де­ния за по­я­ва­та на ми­с­те­ри­о­з­ния Вла­ди­мир Пе­т­ков през 1902 г. са вер­ни, то тогава Ямбол ста­ва сви­де­тел на ху­до­же­с­т­ве­но­то чу­до са­мо 7­ го­ди­ни след про­щъ­пул­ни­ка му.

Все пак пър­ви­ят по­с­то­я­нен ки­не­ма­то­г­раф в Ям­бол е де­ло на бра­тя­та Ка­чу­ле­ви, ко­и­то на 2 ав­густ 1912 г. пра­вят трай­но съ­п­ри­ча­с­т­ни сво­и­те съ­г­ра­ж­да­ни на но­ва­та ма­гия в из­ку­с­т­во­то. По оно­ва вре­ме в Бъл­га­рия е има­ло вси­ч­ко на вси­ч­ко 6 ки­не­ма­то­г­ра­фа.

Пак чрез ямболските бра­тя - завършилият фотография във Виена и Мюнхен Бла­го­вест, Ге­ор­ги и Иван Качулеви, градът става свидетел и на пър­ва­та про­же­к­ция на оз­ву­чен филм, ка­то де­бю­тът на тон­ки­но­то се състои на 7 ав­густ 1931 г. Изо­б­що же­га­ви­ят ме­сец ав­густ е пло­до­т­во­рен за ки­но­по­чи­та­те­ли­те край Тун­джа, има­щи удо­вол­с­т­ви­е­то да сле­дят фил­мо­ви­те но­во­с­ти, чрез кон­ку­рен­ци­я­та ме­ж­ду Мо­дер­ния те­а­тър на Ка­чу­ле­ви и ко­о­пе­ра­ти­в­но­то ки­но "Све­т­ли­на".

През 1934 го­ди­на то­га­ва­ш­ни­ят во­дещ ве­с­т­ник "Тра­ки­ец" твър­ди, че в Ямбол са се про­же­к­ти­ра­ли го­ди­ш­но 180-200 фил­ма за ра­дост на ед­ни и за ужас на дру­ги. За­що­то се­д­мо­то из­ку­с­т­во дъл­го вре­ме се при­е­ма за амо­рал­но и до­ри бе­г­ли­ят про­чит на про­то­кол­ни­те кни­ги на Пе­да­го­ги­че­с­ка­та гим­на­зия ни за­ше­ме­тя­ва с вър­во­ли­ца­та от на­ка­за­ни уче­ни­ци за­ра­ди стра­ст­та им към ки­не­ма­то­г­ра­фа.

В ония вре­ме­на най-бу­рен ус­пех из Ев­ро­па жъ­не про­ду­к­ци­я­та "Бен Хур", съ­з­да­де­на през 1926 г., ко­я­то оби­ра тол­ко­ва мно­го на­г­ра­ди "Ос­кар", че и до­се­га е не­на­д­ми­на­та в то­ва от­но­ше­ние. По по­се­ща­е­мост на ста­рия кон­ти­нент на вто­ра по­зи­ция е фил­мът "Вол­га, Вол­га", про­из­ве­ден през 1923 го­ди­на.

Към 1934 г. край Тун­джа ова­ци­и­те оби­ра зве­з­да­та на се­д­мо­то из­ку­с­т­во Гре­та Га­рбо с фил­ма "Кра­ли­ца Кри­с­ти­на", чи­е­то ли­це ни гле­да от це­ли стра­ни­ци на то­га­ва­ш­ни­те ям­бол­с­ки ве­с­т­ни­ци. Не са по­д­ми­на­ти с без­раз­ли­чие и про­ду­к­ции ка­то "Убий­с­т­во в Три­ни­дад", из­лъ­ч­ва­на в "Мо­де­рен те­а­тър", ка­к­то и съ­ве­т­с­ка­та про­ду­к­ция "Ти­хи­ят Дон" с Ем­ма Це­зар­с­кая в гла­в­на­та ро­ля.

Големият удар в ям­бол­с­ко­то ки­но през 1934 г. на­на­ся кон­ку­рен­т­но­то на бра­тя Ка­чу­ле­ви ко­о­пе­ра­ти­в­но ки­но "Све­т­ли­на". Пре­гър­на­ли мо­дер­на­та ре­к­ла­ма, сто­па­ни­те на салона по­с­та­вят на пло­щад "Ос­во­бо­ж­де­ние" ше­с­т­ме­т­ро­ва фи­гу­ра на чу­до­ви­ще­то Кинг Конг, ко­е­то е цен­т­рал­ни­ят об­раз в ед­но­и­мен­ния филм, по­ка­зан пред лю­би­те­ли­те на ки­но­то в гра­да.

Кур­ди­са­ни­ят на пъ­па на Ям­бол ог­ро­мен Кинг Конг се от­б­ла­го­да­рил на­пъл­но на со­б­с­т­ве­ни­ци­те на ки­но "Све­т­ли­на", чий­то са­лон се пу­к­нал по ше­во­ве­те, за да до­с­ти­г­не ре­кор­д­на­та брой­ка от 6 626 по­се­ти­те­ли за ед­на се­д­ми­ца.


През годините
16 септември 1875 г. — Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов с помощници Захари Стоянов и Георги Икономов

16 септември 1907 г. — Основан е Съюзът на запасните офицери в България

17 септември — Ден на град София

19 септември 1918 г. — Части на Българската армия спират настъпленията на английската армия в битката при Дойран по време на Първата световна война

20 септември 1916 г. — Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда за литература за 1917 г.

21 септември 1843 г. — Роден е българският революционер Георги Бенковски

22 септември 1908 г. — Обявяване Независимостта на България. С този акт страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от несправедливия Берлински договор

В категории: История , Горещи новини