Имало ли е папа българин? В известен смисъл въпросът е основателен, тъй като от историята е известно, че освен италианци,
Автор: арх. Слави Дончев
престолът на св. Петър са заемали и французи, гърци, сирийци, африканци (копти), испанци… Може би на любознателния читател ще му бъде интересно да узнае за съществуването на данни, според които папският престол е бил заеман не само от един, а може би от двама папи българи.
Какво представляват данните, които ни позволяват да изкажем горното предположение?
Добре е, че от древността и Средновековието хронистите са ни завещавали писмени данни за историята и културата на различни народи. В тях се срещат и имена на техни владетели и родове, дати за забележителни събития… Те именно съдържат данни, които могат да бъдат полезни на по-късните изследвачи в определена област на научното дирене.
На италианския проф. Винченцо д’Амико например са били известни исторически свидетелства за неколкократните мирни заселвания на „булгари“ в Италия от 568 г. (Според някои изследователи заселванията им са започнали и по-рано.
Например бъдещият кардинал Пиетро Булгаро е бил роден през 560 г., а родителите му са били жители на родния му град Салусола очевидно и преди това събитие. Вероятно е, според други, „булгари“ да са останали в Италия и по време на Атиловия поход до Рим през 452 г.). На д’Амико му прави впечатление изключителната продуктивност на етнонима „булгар“ в италианската топонимика и ономастика, която съществува и до днес.
През 1941 г. той изчислява на тяхна основа три милиона италианци – съвременници на потомци на „булгарски“ родове и призовава да се изследва значението на същите за историята и културата на съвременното му италианско общество.
Съществуват обаче и данни, които проф. д’Амико не е познавал, но които също биха били полезни, по наше мнение, в тази насока. Така арабски хронисти от ХІХ-Х век наричат старобългарите от двете страни на река Дунав „борджани“, а в географските си карти от ХІХ-ХІІ в. надписват страната им като Борджан. Става дума за България от времето и след кан Крум, обхващала и съвременните Молдова, Румъния, Унгария – т. нар.
Отвъддунавска България. Оказва се, че днес следа от името Борджан е макротопонимът Добруджа! Също такава следа са, според нас, съвременните български фамилни имена Борджиев, Бурджев и може би Буруджиев! А прозвището на Васил Борджука от българския юнашки епос? Но какъв е всъщност произходът на името Борджани? Откъде го знаят арабите?
Изследователи в различни области на науката са правили опити да издирят, локализират и изследват ранните поселища на т. нар. „прабългари”, т. е. булгарите, в Централна Азия от периода на мобилен бит и култура до Великото преселение. Това са територии от съвременните Западна Монголия, Източен Казахстан и Алтай.
Тук отрано е бил известен родът Дуло, а днес и народът Дулати. Името Булгар/Булгари е затруднявало китайските хронисти и ние не го откриваме днес в династийните им истории, но за техния род и за тяхното присъствие в региона до Великото преселение свидетелстват живеещите днес в Бурятмонголия булгати (макар преселени тук през ІІ в. И вече асимилирани в течение на почти 2000 г.!).
Също така днес в Монголия са известни област, град, планина и река с имена Булган, което езиково е равно на Булгар. Булгар се нарича и връх в планинската верига Тян Шан, където има и връх Кан Тенгри. Съществено е, все в тази насока, че в някои области на Монголия днес са известни и етнографски групи „борджигин“! И в двата случая се е запазил до днес в Централна Азия спомен за имената, с които те впоследствие още през Ранното средновековие стават известни на съседи и хронисти в Европа.
Дали по време на експанзията им на изток към Централна Азия, арабите са се добрали до данни, позволили им да свързват булгари и борджани? Дали между двата етноса е имало генетична връзка? Дали борджаните са били коляно от булгарите? Отговори на тези въпроси не можем да открием в съществуващите данни.
В тази насока по-важно за нас обаче е обстоятелството, че още през Ранното средновековие булгарите и борджани присъстват заедно в Европа! За Балканския полуостров това свидетелстват арабските хронисти. В Италия, наред с лични и фамилни имена, производни от етнонима Булгар, откриваме и лични такива, водещи произхода си от етнонима Борджан: Борджио, Борджини, Борджиано, Борджиати, Борджоли, Барджоли, Ламборджини и др.
Вероятно с подобен произход е и името на фамилията Борджиа/Борджа, дала през ХV в. на Светия престол в Рим двама папи! Калист ІІІ и Александро VІ.
Наистина родът Борджа води произхода си от Арагон, Испания, но след различните данни за проникването на булгари в Западна Европа, включително в Германия и Франция, още през първите десетилетия на V в., всяко съмнение по повод казаното следва да отпадне.
В негова подкрепа има и други, макар и косвени данни. Така от Алтай до Испания и даже до насрещния й бряг в Африка – тогавашното Вандалско кралство – музикалният струнен, щипков инструмент тамбур е известен навред с имена, производни от етнонима „булгар“: булгарь, булгари, булгария, булгаре, бугария, тамбур… И днес в Испания тамбурата се нарича булгарина! Интересно, защо ли българските музиковеди и диригенти на фолклорни състави не я наричат с това име?
Вероятно по същото това време във Франция са се заселили и родоначалниците на фамилията дьо Кубертен (същата, чийто потомък е и барон Пиер дьо Кубертен, възстановил съвременните Олимпийски игри, б. а.), свидетелстваща с името си за връзка с Булгари, у които се среща името Кубер –кан Кубер, брат на кан Исперих и основател на Керамисийска или Вардарска България.
Впрочем името Кубер, често с начално „Х” (срв. кан- хан, каган – хаган) е било разпространено в цяла Европа и сред немскоезичните, и сред англоезичните, и романоезичните народи: Хубер, Хуберт, Хубертус, Хобер, Хоберт, Хувър, Юбер, Уберто, Умберто и др. п. Както и името на кан Кардам, двете имена се срещат в древноиндийската, индуистка митология – Кубера и Кардама – и са най-ранните писмени свидетелства за изключителното влияние от Субконтинента върху европейската топонимика и ономастика.
Следва да уточним, че двамата папи Борджа са били не от български, а от булгарски произход. Но тъй като, от една страна – Булгари и Борджани са обитавали заедно, по едно и също време до Великото преселение, Централна Азия, а от друга – в ранносредновековна Европа впоследствие ги откриваме отново заедно в едни и същи региони и време, то до евентуалното откриване на нови данни, ще приемем двамата споменати папи за българи.
Още повече като имаме предвид, от трета страна, че и арабите наричат българите на Балканския п-ов борджани. Много е вероятно гербовете на двамата папи Борджа да ни разкрият полезни неща в тази насока.
И така уверено можем да отговорим на въпроса „Имало ли е папа българин” с „да“, имало е, и то двама папи българи – Калист ІІІ и Александро VІ. За по късния от двамата – Александро VІ (492 – 1503 г.) и за родствениците му, обикновено се помнят по-маловажни подробности, но не е забравено обстоятелството, че както самият той, така и синът му Чезаре, са били радетели за политическо обединение на разпокъсаната по това време на враждуващи помежду си градове – републики Италия.
