Много са европейските пътешественици, които са проявявали интерес към Османската империя и нейните провинции в Европа и Азия.
Редица дипломати, писатели, учени, изследователи, членове на различни делегации и мисии, преводачи и др. са пътували със седмици из Балканския полуостров по т. нар. Траянов път, свързващ Виена с Цариград.
Те са оставили ценни пътеписи, които ни дават представа за географията, бита и живота на някогашните ни предци по тези места. Един от тях е френският рицар и бургунски херцог Бетрандон де ла Брокиер, който първи минава през България още през 1443 г. Ето част от неговите впечатления от пътуването му по нашите земи:
„Скоро стигнахме до Филипопол. Градът е на река Марица, в една голяма равнина и в една прекрасна страна, дето се намират всички видове храни, и то евтино. В миналото градът е бил прочут, а сега е известен. Той е построен на три хълма, от които два са откъм юг и един в средата.
На последния е била построена голяма крепост във формата на длъгнест полумесец, но сега е съборена. Показаха ми мястото, гдето е бил дворецът на крал Филип, който също е разрушен, но още стърчат стените му. Филипопол в по-голямата си част е населен с българи, които се придържат към гръцкия закон, сиреч към православното християнство.
На излизане от града минахме Марица по един мост и яздихме цял ден през малко поле, което свършва при една гориста планина, дълга шестнадесет до двадесет мили. Това място било обезпокоявано от разбойници и минаването из този път било твърде опасно. Султанът заповядал всеки, който би се заселил там, да бъде свободен и затова възникнали две села в този край, населени с българи. Нощувахме в първото от тия села...
След три дни най-после стигнахме в един град, наричан София, който едно време е бил твърде значителен, както се вижда това от останките на стари крепостни стени, съборени до земята, и който и днес още е най-хубавият град в България.
Градът има малка крепост и се намира близо до една планина, която се издига откъм южната му страна; лежи в началото на едно голямо поле, до шестдесет мили дълго и десет широко. По-голямата част от жителите на града, а също така и в околните села са българи. Турците са твърде малко и това обстоятелство поражда голямо желание у местното население да отхвърли робството, ако може да получи помощ за това.
Срещнахме турци, които се връщаха от едно разбойническо нашествие в Унгария... Измежду тия, които аз сам видях, повечето имаха или само сабя, или само лък, а малцина имаха и двете оръжия. Най-добре въоръжени бяха ония, които имаха един малък дървен щит. Наистина срамно е за християните, че се оставят да ги поробват такива хора. Те са много по-долни, отколкото се мисли”.
През годините
23 септември 1813 г. — Умира българският духовник и писател Софроний Врачански
24 септември 1872 г. — В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание до всички православни църкви на Антим I срещу схизмата
25 септември 1918 г. — Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България
25 септември 1990 г. — България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка
26 септември 1886 г. — Роден е Ран Босилек
26 септември — Европейски ден на езиците
27 септември 1962 г. — Във Велико Търново е основан Висш педагогически институт, който по-късно прераства във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”
27 септември — Световен ден на туризма
28 септември 1987 г. — На площад "Свобода" в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за периодичните обгазявания на града, което се явява първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в България
29 септември 1918 г. — Подписва се Солунското примирие между Царство България и Антантата
През 1443г. българите още не са паднали под турска власт, така че писанията на Бетрандон де ла Брокиер не са коректни, но пък обслужващи прекрасно интересите на Филип Добрия, херцог на Бургундия, за нов Кръстоносен поход. Точно периодът 1443/4г. е период, в който цар Иван Александър успешно успява да се вклини в борбите за византинския престол между Анна Савойска и Йоан Кантакузин. Благодарение на това получава почти цялата Тракия и голяма част от Родопите. София е българска към момента. Да, година-две по-късно Момчил юнак успява в борбата си срещу османците да отцепи Родопите от подчинението на Търново, но те продължават да са известно време български. Към края на 40-те години започва и разпокъсването на Българското царство като се образуват малки феодални владения. Да, в този период Умур бег се намесва също във византийските борби за престола, селджушките турци стъпват на Балканите, но категорично не може да се говори още за "голямо желание у местното население да отхвърли робството, ако може да получи помощ за това" още повече това да се отнася за Пловдив и София.
