Любопитна снимка от 1921 г. на магера (готвача) в Рилския манастир, на която той позира за сп. „Нешънъл Джиографик”
06 Октомври 2011, Четвъртък
Един от многото пътешественици, минали през нашите земи по времето, когато те са поробени от османския ятаган,
е известният руски учен и славист проф. Виктор Григорович. Плод на неговото пътуване из района е книгата му „Очерк путешествии по Европейской Турции”.
В своите пътеписи той потвърждава, че в околностите на Солун и Македония живее будно българско население и неговите свидетелства изиграват голяма роля за българското Възраждане, тъй като с тях той повдига духа на българските родолюбци. Освен това очерците му привличат вниманието на руските държавни и обществени среди към тежката участ на българския народ. Тук ви предлагаме един откъс, посветен на впечатленията му от посещението му в Рилската обител:
„Аз посетих вече много манастири, даже на Атонската планина не видях това, което красноречиво говори в полза на обителта на свети Ивана. Аз намерих тук училище. Възхитен от порядките, от начина на обучението и ревността на добрите мои „съученици”, сутрин и вечер посещавах това училище и, мога да кажа, не без полза. Моите съученици бяха млади послушници, дякони и свещеници.
Те бяха дошли от разни места на отечеството си: от Разлог, Панагюрище, Самоков, Пирдоп, Рила, Мелник, Батак, Севлиево, Дупница, Плевен, Свищов. В разговорите си с тях аз опознах характера на българите и проучих техните способности и прилежание и наистина се научих да уважавам този така незаслужено забравен народ.
Предмети на обучението бяха: гръцки, славянски и български езици и църковна история. Всички тези предмети преподава отчетливо ясно опитният наставник отец Неофит, забележителен педагог... В летописа на българската просвета името на отца Неофита ще остане незабравимо.
Той е първият, който със съдействието на господа Мустакови от Габрово и други търговци въвел в българските училища методата на взаимното обучение, която сега има решително влияние върху успеха при образованието на народа, до неотдавна потънал в забрава...
Имах желанието да прекарам в обществото на отец Неофита около 20 дни, хранейки надеждата да успея в овладяването на българския език с негово съдействие; но още на втория ден от пребиваването ми придружителят започна да ме кара да бързаме със заминаването. Неохотно отстъпвайки на необходимостта, бях принуден след три денонощия да се откажа от събеседванията в манастира и от щастливите минути, които никога няма да забравя...
Прощавайки се с почтените отци на Рилския манастир, не чух нито напразни жалби, нито поръчения, съпровождащи винаги в други свети места заминаващия пътник. При прощаването аз приех тяхното благословение и обещание да ми съдействат по-нататък в моите трудове”.
През годините 30 септември 1879 г. — Провеждат се първите парламентарни избори в България
1 октомври 1888 г. — 1888 г. — Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“
1 октомври 2004 г. — Открива се Тараклийският държавен български университет „Григорий Цамблак” в Южна Молдова
1 октомври — Международен ден на възрастните хора
2 октомври 1847 г. — Умира българският просветен деец и книжовник Васил Априлов
2 октомври 1916 г. — Подпоручик Димчо Дебелянов пада убит в сражение близо до Горно Караджово (днес Моноклисия в Гърция)
2 октомври — Международен ден на усмивката
5 октомври 1878 г. — Избухва Кресненско-Разложкото въстание
5 октомври 1879 г. — Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди полага основния камък за възстановяването на Стара Загора
5 октомври — Международен ден на учителя
6 октомври 1014 г. — В Преспа, при вида на ослепените си воини, умира българският цар Самуил
6 октомври 1963 г. — В Бургас е открит Висшият химикотехнологически институт „Проф. Асен Златаров” (сега Университет „Проф. Асен Златаров”)
