Стефан Янчев: Земеделието е силата на община Първомай
07 Октомври 2011, Петък
Стефан Янчев е роден на 3 януари 1955 г. в с. Градина, община Първомай.
Автор: Интервю на Лъчезар Лисицов lisicov@desant.net
Той е от първия випуск в Софийския университет, завършил специалността „Социология” през 1980 г. По-късно се дипломира и по „Право” отново в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като социолог преди да се отдаде на адвокатската професия през 1990 г. Има издадени и две стихосбирки - „Десет мъжки заповеди“ и „Мълчанието е злато“. Сам се описва като социолог по образование, адвокат по препитание и поет по призвание.
Янчев за първи път изневерява на себе си – решил е да влезе в политиката, като кандидат за кмет на община Първомай от името на новата патриотична партия „Национален фронт за спасение на България”. Той оглавява и кандидат-листата за общински съветници на НФСБ, като след него се нареждат Радич Стоянов (кандидат за кмет на с. Бяла река), Женя Григорова, Атанас Забуртов.
- Г-н Янчев, кандидатите за кмет на община Първомай са общо 13. Защо смятате, че съгражданите ви трябва да изберат точно вас?
- Според мен, най-резонното нещо е съгражданите ми да се спрат на социолог и юрист. Тези две професии са най-подходящите за един кмет да се справи с тежките задачи, които стоят пред него. Социолозите и юристите най-добре познават проблемите на едно общество и начините за тяхното разрешаване.
Та нали именно това е предметът на науката Социология. Експертите в тази област са всъщност докторите на социума - тяхна задача е да напипат болежките на обществото, да поставят диагнозата и да предложат съответното лечение. Казвам го образно, за да е по-ясно.
- Каква диагноза ще поставите на Първомай?
- Тя не е много по-различна от тази на другите общини в България. Както и необходимото лечение, впрочем. Преходът у нас бе опорочен. С идването на т. нар. демокрация всички се надявахме да се зароди една силна средна класа, която да бъде гръбнакът на обществото.
Нищо подобно не се случи. Всичко бе наредено в една нагласена схема, контролирана от различни групировки, които някои наричат мафия. Те са приватизирали всичко. Бизнесът не се развива нормално. Не печели най-добрият, а тарикатът, който е близък с властта. Затова и няма средна класа, затова и огромната част от хората у нас са бедни.
Така е и в Първомай в момента. Тук почти на всяка втора витрина виси табела с надпис „Дава се под наем“, кризата е голяма, а светлина в тунела не се вижда. Не мога вече да стоя със скръстени ръце, време е за действие.
- Защо решихте да влезете в политиката с партия „Национален фронт за спасение на България“?
- Тази формация определено ми импонира с умерения си национализъм, аз не съм човек на крайностите. А да си родолюбец е много добра човешка черта, в момента ние се нуждаем от отстояване на българщината.
Трябва да си опазим територията и държавата, защото ако ние не го направим, няма кой друг да го стори. НФСБ е нова, неомърсена партия. Иначе всички партии на хартия се борят винаги за едно и също – за благосъстоянието и против безработицата, примерно.
Едни такива лъскави, бутафорни изрази, зад които обаче не стои нищо реално. И всички досега управлявали доказаха, че те не могат и не искат да се справят с проблемите на България. Нека ние не се бием в гърдите като другите. Когато влезем в управлението, тогава с делата си единствено ще можем да докажем, че сме читави. След това хората ще могат да ни оценят. А дотогава всичко ще е просто едно добро пожелание.
- Резултатите от предните местни избори показват, че тук големите партии като ГЕРБ и БСП нямат толкова силно влияние. Има някаква специфичност на вота в Първомай, така ли е?
- Да, вярно е. Хората определено са разочаровани от големите партии. Ето и сега виждаме ГЕРБ как управлява на национално ниво, недоволството е голямо. Това няма как да не се отрази и на предстоящия вот на 23 октомври.
- В кои сфери общината има нереализиран потенциал, който може да се развие?
- Първомай е земеделски район. Това е най-важният отрасъл, който трябва да се развива тук, а по мое мнение като социолог това важи и за държавата като цяло. Земеделието е най-голямата сила на България и трябва да се възползваме максимално от природните ресурси, с които разполагаме в това отношение.
Плодородието на земята ни е нашият основен коз. Иначе в Първомай ще ни е доста трудно да развиваме туризъм, нямаме нито море, нито кой знае каква планина. Другите видове промишлености също нямат голяма перспектива при нас. Малкото, което имахме, беше съсипано. Това, впрочем, се случи и със земеделието.
И в момента има доста необработвани площи. Безумната политика на държавата, свързана с връщането на земята, доведе до нейното разпарчетосване на дребно, което затрудни максимално земеделците. Ето тук може да се намери начин за оптимизация и подпомагане на сектора със силите на общината.
Разбира се, не бих изгонил никой инвеститор независимо в коя сфера иска да вложи парите си, но определено смятам, че следва да концентрираме силите си в земеделието.
- А какво ще се промени в администрацията по време на вашия мандат?
- Преди всичко ще направя ревизия – кой каква дейност върши, след което ще оптимизирам структурата. В България една от сериозните слабости е, че има прекалено много чиновници. Това води до имитация на дейност, а оттам до ниски заплати и ниска ефективност по цялата верига. Няма смисъл да продължаваме така. При мен ще работят по-малко хора, ще бъдат по-натоварени, но и ще имат по-големи възнаграждения.
- Предполагам, че Първомай страда от обезлюдяване, като повечето български райони. Ще можете ли да намерите достатъчно млади и образовани кадри, които да печелят европроекти?
- Да, това е тотален проблем у нас. Само ще припомня, че досега Общинският съвет се състоеше от 29 съветника, но поради рязкото намаляване на броя на хората в Първомай през последните десет години, от следващия мандат съветниците ще са само 21. Но, млади хора все още има.
Всичко в края на краищата зависи от размера на заплатите. Т.е. това, което вече казах - за увеличаване на възнагражденията и намаляване на администрацията, ще работи именно в посока на привличане на младите и способните.
- На какво ще заложите в предизборната кампания?
- На три неща. На първо място е почтеността. Един управленец колкото и да е умен, ако е непочтен, той едва ли ще направи нещо повече от това да си гледа личната далавера – т.е. да се уреди с няколко апартамента и вили тук–таме и с това да приключи своя мандат.
Второто нещо е професионализмът, защото аз съм социолог, а както вече казах, няма по-подходящи хора от социолозите за лекуване на обществените недъзи. Впрочем, аз съм от първия випуск, завършил тази специалност у нас, и знам за какви кадри става въпрос. Всички познават Татяна Буруджиева, Живко Георгиев, Мира Радева, които ми бяха колеги в университета.
Нивото наистина е високо, но за жалост социолозите не се ползват по предназначение. Акцентира се върху сондажите за проучване на общественото мнение, а това е най-малкото, което те могат. Да накараш един социолог да се занимава само с такива изследвания, е все едно да принудиш хирург да се занимава само с касаплък. Същественото в тази професия е да сложиш ръката на пулса на обществото, да усетиш проблемите и в крайна сметка да предложиш лечението и визията за общината и за страната.
Третото, на което залагам, е позитивизмът. Не искам да нападам никого. У нас обикновено влагаме енергията си да се прецакваме един другиго. Крайният резултат, обаче, е, че си прецакваме държавата и респективно – взаимно се цакаме всички, които живеем в нея. Това е пълно безумие.