Носителят на Нобелова награда за химия за 2011 г. откри кристал, чиито атоми са свързани по начин, който не може да се повтори
в разрез със законите на природата. Според Комитета неговото откритие е "променило из основи представите на химиците за твърдата материя". Откритието, наречено квазикристали, прилича на удивителните мозайки в арабския свят, но на нивото на атомите.
Конфигурацията в квазикристалите обаче е смятана за невъзможна и Шехтман трябва да води ожесточена битка срещу установените научни принципи.
В утрото на 8 април 1982 г. под електронния микроскоп на Даниел Шехтман се появява изображение, противоречащо на законите на природата. Във всички твърди тела атомите са "опаковани" в кристали в симетрични модели, които се повтарят отново и отново. Според учените тази повтаряемост е необходима, за да се получи кристал.
Изображението на Шехтман обаче показва, че атомите в неговия кристал не могат да бъдат повторени. Подобни модели са смятани за толкова невъзможни, колкото и създаването на футболна топка само с шестоъгълници, при условие че са необходими и петоъгълници.
Откритието на Даниел Шехтман е изключително спорно. Защитавайки находката си, ученият е принуден да напусне изследователския екип, в който работи. Битката му обаче кара учените да преосмислят схващанията си за същинската природа на материята.
Апериодичните мозайки, като тези в средновековните ислямски мозайки в двореца "Алхамбра" в Испания, са помогнали на учените да разберат как изглеждат квазикристалите на атомно ниво. В тези мозайки, както и в квазикристалите, моделите са симетрични – следват математически правила, но никога не се повтарят.
Когато описват квазикристалите на Шехтман, специалистите използват понятие от математиката и изкуството - златно сечение, известно още като божествена пропорция.
След откритието на Шехтман учените са произвели други видове квазикристали в лаборатория и са открили естествени квазикристали в минерални образци, взети от река в Русия. Шведска компания е идентифицирала квазикристали в някои форми на стоманата, в които кристалите подсилват материала като броня.
Понастоящем специалистите експериментират с използването на квазикристали в различни изделия като тигани и дизелови двигатели.
Даниел Шехтман е роден през 1941 г. в Тел Авив и е почетен професор в Технологичния институт в Хайфа, Израел.
Награда за физика си поделят Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс заради откритието, че разширяването на вселената се ускорява. Учените са достигнали до този извод и са го доказали, като са наблюдавали далечни супернови.
Половината от наградата от 10 млн. шведски крони (1,45 млн. щатски долара) получава американецът Сол Пърлмутър, а другата половина си поделят Брайън Шмит, който е с австралийско и американско гражданство, и американецът Адам Рийс.
През 1998 г. два научни екипа публикуват резултатите от своите изследвания.
Сол Пърлмутър води единия, започнал работа 10 години по-рано. Вторият, започнал работа през 1994 г., е оглавяван от Брайън Шмит, а Адам Рийс е неговият най-важен член.
Учените се надпреварват да направят карта на вселената, като вземат за опорни точни отдалечени супернови. Модерните телескопи - както на земята, така и в космоса, както и новите дигитални светлочувствителни сензори (създателят на CCD-матриците получи Нобеловата награда за физика през 2009 г.), дават възможността през 90-те години още няколко парчета от космологическия пъзел да се наредят, обяснява Нобеловият комитет.
Учените изследват един вид супернови - т. нар. тип Ia, които излъчват толкова светлина, колкото цяла галактика. Двата екипа намират над 50 такива звезди. Наблюдаваната светлина обаче е била по-слаба, отколкото се е очаквало - знак, че разширението на вселената продължава да се ускорява. Изводът е изненадващ дори и за самите учени.
Почти цял век на науката е известно, че след големия взрив преди около 14 млрд. години вселената се разширява. Откритието обаче, че това става със скорост, която продължава да се увеличава, е огромна новост. Смята се, че разширението е под въздействие на т.нар. "тъмна енергия", която остава най-голямата загадка пред модерната физика.
Това, което знаем за тъмната енергия, е, че тя съставлява 2/3 от вселената. Останалото се пада на "тъмната материя", за която също не знаем много, а на познатата ни материя се падат едва 5% от цялата вселена.
Награда за медицина или физиология си поделят Брус Бойтлер, Жул Хофман и Ралф Стайнман заради по-доброто разбиране на имунната система. Тя им се присъжда за работата, довела до по-доброто разбиране на имунната система - сложната отбранителна система на човешкото тяло, в която сигналните молекули отделят антитела и клетки убийци в отговор на нападащите микроби и вируси.
Бойтлер и Хофман са отличени за работата им върху задействането на вродения имунитет, а Стайнман - за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.
Стейнман почина само дни по-рано, на 30 септември, съобщават от университета "Рокфелер". Той е бил диагностициран с рак на панкреаса преди четири години, но животът му е бил удължен благодарение на имунотерапия въз основа на дендритните клетки, открита от самия него.
"Откритието им е ключово за създаването на нови лекарства и за борбата с имунните заболявания, включително астмата, ревматоидния артрит и болестта на Крон.
Тяхната работа откри нови пътища за развитието на превенцията и терапията срещу инфекциите, рака и възпалителните заболявания", отбелязват от Нобеловия комитет. Тазгодишните Нобелови лауреати революционизираха разбирането за имунната система, откривайки ключови принципи, които улесняват функциите й, се добавя в изявлението.
Учените Бойтлер, от САЩ, и Хофман, от Люксембург, ще си поделят едната половина от наградата на стойност 10 милиона шведски крони (1,46 млн. долара). За Стайнман, който бе от Канада, е другата половина.
Миналата година лауреат стана "бащата" на бебето в епруветка, британският проф. Робърт Едуардс, чиито постижения направиха възможно лечението на безплодието, засягащо голяма част от семействата по света.
Първата награда в тази област е присъдена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия за работата му върху серумната терапия, и по-специално за прилагането й при дифтерита, което дава на лекарите успешно средство против болестта.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за медицина или физиология, са руският учен Иван П. Павлов (1904), германският Роберт Кох (1905 г.), британецът Александър Флеминг (1945 г.) и др.
